Директива за Задължителния Одит – 2006/43

СЪОБРАЖЕНИЯ за Приемане на Директива 2006/43/ЕО

(1) Понастоящем Четвърта директива 78/660/ЕИО на Съвета от 25 юли 1978 г. относно годишните счетоводни отчети на някои видове дружества ^[3], Седма директива 83/349/ЕИО на Съвета от 13 юни 1983 г. относно консолидираните счетоводни отчети ^[4], Директива 86/635/ЕИО на Съвета от 8 декември 1986 г. относно годишните счетоводни отчети и консолидираните счетоводни отчети на банки и други финансови институции ^[5] и Директива 91/674/ЕИО на Съвета от 19 декември 1991 г. относно годишните счетоводни отчети и консолидираните счетоводни отчети на застрахователните предприятия ^[6] изискват годишните счетоводни отчети или консолидираните счетоводни отчети да бъдат одитирани от едно или повече лица, упълномощени да извършват такъв одит.

(2) Условията за одобряване на лицата, които отговарят за извършването на задължителен одит, бяха предвидени в Осма директива 84/253/ЕИО на Съвета от 10 април 1984 г. относно одобряването на лицата, натоварени с извършването на задължителен одит на счетоводни документи ^[7].

(3) Липсата на хармонизиран подход към задължителното извършване на одит в Общността е била причината Комисията да предложи в своето съобщение от 1998 г. относно задължителния одит в Европейския съюз: движение напред ^[8] създаването на комитет по одит, който би могъл да разработи по-нататъшни мерки в тясно сътрудничество със счетоводната гилдия и държавите-членки.

(4) Въз основа на работата на посочения комитет на 15 ноември 2000 г. Комисията е издала Препоръка относно гарантиране на качеството на задължителния одит в Европейския съюз: минимални изисквания ^[9] и на 16 май 2002 г. — Препоръка относно независимостта на задължителните одитори в ЕС: набор от основни принципи ^[10].

(5) Настоящата директива си поставя високата цел — хармонизиране, макар и непълно — на задължителните изисквания. Държава-членка, която изисква задължителен одит, може да наложи по-строги изисквания, освен ако не е предвидено друго в настоящата директива.

(6) Квалификациите за одит, получени от задължителните одитори въз основа на настоящата директива, следва да бъдат считани за равностойни. Следователно вече не би било възможно държавите-членки да настояват за това мнозинството от правата на глас в одиторско дружество задължително да се държи от одобрени на местно равнище одитори или мнозинството от членовете на административния или управителния орган на одиторското дружество задължително да бъде одобрено на местно равнище.

(7) Задължителният одит изисква адекватни познания по предмети като дружествено право, фискално право и социално право. Такива познания следва да бъдат проверени преди задължителният одитор от една държава-членка да може да бъде одобрен.

(8) За да бъдат защитени трети страни, всички одобрени одитори и одиторски дружества следва да бъдат вписани в регистър, който е достъпен за обществеността и който съдържа основната информация относно задължителните одитори и одиторските дружества.

(9) Задължителните одитори следва да се придържат към най-високите етични стандарти. Поради това те трябва да спазват професионалната етика, обхващаща поне тяхната функция в областта на обществения интерес, тяхната почтеност и обективност и тяхната професионална компетентност и дължима грижа. Функцията в областта на обществения интерес на задължителните одитори означава, че по-широка общност от хора и институции може да разчита на качеството на работата на задължителния одитор. Доброто качество на одита допринася за нормалното функциониране на пазарите чрез подобряване пълнотата и ефективността на финансовите отчети. Комисията може да приеме мерки за прилагане относно минималните стандарти в областта на професионалната етика. При извършването на това тя трябва да вземе предвид принципите, съдържащи се в етичния кодекс на Международната федерация на професионалните счетоводители (IFAC).

(10) Важно е задължителните одитори и одиторските дружества да спазват поверителността на своите клиенти. Вследствие на това те следва да бъдат обвързани със строги правила относно поверителността и професионалната тайна, които обаче не следва да възпрепятстват нормалното изпълнение на настоящата директива. Тези правила за поверителност следва да се прилагат също така по отношение на всеки задължителен одитор или одиторско дружество, който/което е прекратил/о участието си в конкретна задача за одит.

(11) Задължителните одитори и одиторските дружества следва да бъдат независими при извършването на задължителния одит. Те могат да информират одитираното дружество за въпроси, възникнали в хода на одита, но следва да се въздържат от участие в процесите на вземане на вътрешни решения в одитираното дружество. Ако те попаднат в положение, при което заплахата за тяхната независимост, дори след прилагането на гаранциите за смекчаване на такива заплахи, е твърде голяма, те следва да подадат отвод или да не приемат ангажимента за извършване на одит. Заключението, че е налице връзка, която компрометира независимостта на одитора, може да бъде различна по отношение на връзката между одитора и одитираното дружество от тази по отношение на връзката между мрежата и одитираното дружество. Когато кооперативно дружество по смисъла на член 2, параграф 14 или сходно дружество по член 45 от Директива 86/635/ЕИО, е длъжно или на него му е разрешено да бъде член на одиторско дружество с нестопнаска цел, обективна, разумна и информирана страна не би направила заключение, че връзка, основана на членството, компрометира независимостта на независимия одит, при условие че когато такова одиторско дружество извършва задължителен одит на някой от своите членове, се прилагат принципите на независимост по отношение на одиторите, извършващи одита и по отношение на онези лица, които са в състояние да окажат влияние на задължителния одит. Примери за заплахи за независимостта на задължителен одитор или одиторско дружество са пряк или косвен финансов интерес в одитираното дружество и осигуряване на допълнителни услуги, които не са свързани с одита. Също така равнището на таксите, получавани от едно одитирано дружество, и/или структурата на таксите може да застраши независимостта на задължителния одитор или одиторското дружество. Видовете защитни механизми, които следва да се прилагат за намаляване на тези заплахи, включват: забрани, ограничения, други политики и процедури и разкриване. Задължителните одитори и одиторските дружества следва да отказват да извършват всякакви допълнителни услуги, несвързани с одита, които компрометират тяхната независимост. Комисията може да приеме прилагащи мерки относно минималните стандарти в областта на независимостта. При извършването на това тя би могла да вземе предвид принципите, съдържащи се в гореупомената препоръка от 16 май 2002 г. С цел определяне независимостта на одиторите понятието „мрежа“, в която одиторите оперират, следва да бъде ясно. В тази връзка могат да бъдат взети предвид различни обстоятелства като например, когато структура може да бъде определена като мрежа, понеже тя има за цел разделяне на приходи или разходи. Критериите за доказване наличието на мрежа следва да бъдат преценявани и претегляни въз основа на всички налични фактически обстоятелства като например дали има общи редовни клиенти.

(12) В случаите на проверка на собствената дейност или на личен интерес, когато е необходимо да се гарантира независимостта на задължителния одитор или одиторското дружество, държавата-членка, а не задължителният одитор или одиторското дружество, трябва да реши, дали задължителният одитор или одиторското дружество следва да направи отвод или да не приеме ангажимент за извършване на одит по отношение на одитираните си клиенти. Въпреки това, това не следва да води до положение, при което държавите да имат общо задължение да възпрепятстват задължителните одитори или одиторските дружества да предоставят услуги, несвързани с одита на одитираните си клиенти. За целите на определянето дали е необходимо в случаите на проверка на собствената дейност или на личен интерес задължителният одитор или одиторското дружество да не извършва задължителен одит с цел да се гарантира независимостта на задължителния одитор или одиторското дружество, факторите, които трябва да бъдат взети предвид, следва да включват въпроса дали одитираното дружество, действащо в обществен интерес, е емитирало прехвърлими ценни книжа, допуснати за търгуване на регулиран пазар по смисъла на член 4, параграф 1, параграф 14 от Директива2004/39/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 21 април 2004 г. относно пазарите на финансови инструменти ^[11].

(13) Важно е категорично да се гарантира високото качество на всеки задължителен одит, изискван съгласно законодателството на Общността. Следователно всеки задължителен одит трябва да се извършва въз основа на международните стандарти за одит. Мерките за прилагане на тези стандарти в Общността следва да бъдат приети в съответствие с Решение 1999/468/ЕО на Съвета от 28 юни 1999 г. относно установяване на процедурите за упражняване на изпълнителните правомощия, предоставени на Комисията ^[12]. Технически комитет или група по одита следва да подпомага Комисията при оценката на техническата надеждност на международните счетоводни стандарти и да ангажира системата на публичните надзорни органи на държавите-членки. За да се постигне максимална степен на хармонизиране, на държавите-членки следва да бъде разрешено да налагат допълнителни процедури или изисквания в областта на одита само ако те произтичат от специфични правни изисквания, свързани със задължителния одит на годишните или консолидираните счетоводни отчети, т.е. когато тези изисквания не са обхванати от приетите международни стандарти за одит. Държавите-членки могат да запазят тези допълнителни процедури за одит, докато процедурите или изискванията в областта на одита не бъдат обхванати впоследствие от приети международни стандарти за одит. Ако въпреки това международните стандарти за одит съдържат процедури за одит, чието изпълнение би създало специфичен конфликт на правото с националното законодателство, произтичащ от специфичните национални разпоредби, свързани с обхвата на задължителния одит, държавите-членки могат да дерогират противоречащата част на международния стандарт за одит, при условие че се прилагат мерките, предвидени в член 26, параграф 3. Всяко допълнение или дерогиране от страна на държавите-членки следва да допринася за по-високо равнище на достоверност на годишните счетоводни отчети на дружествата и да допринася за общественото благо. Изложеното по-горе предполага, че държавите-членки могат например да изискват допълнителен одиторски отчет пред надзорния съвет или да предпишат други изисквания за отчитане и одит на основата на националните правила за корпоративно управление.

(14) За да приеме Комисията международен стандарт за одит за прилагане в Общността, той трябва да бъде международно общоприет и да е разработен с пълноценното участие на всички заинтересовани страни в рамките на открита и прозрачна процедура, да допринася за достоверността и качеството на годишните счетоводни отчети и консолидираните счетоводни отчети и да допринася за европейското общо благо. Необходимостта от приемане на декларация за практика на международен одит като част от стандарта следва да бъде оценявана в съответствие с Решение 1999/468/ЕО на индивидуална основа. Комисията следва да гарантира, че преди започването на процеса на приемане е извършен преглед с цел установяване на това дали тези изисквания са изпълнени и да докладва на членовете на комитета, създаден съгласно настоящата директива за резултата от преразглеждането.

(15) В случай на консолидирани счетоводни отчети е важно да има ясно определяне на отговорностите между задължителните одитори, които одитират компоненти от група. За тази цел одиторът на група следва да носи пълната отговорност за одиторския отчет.

(16) За да се увеличи съвместимостта между дружествата, които прилагат еднакви счетоводни стандарти и да се повиши общественото доверие във функцията на одита, Комисията може да приеме общ одиторски отчет за одит на годишните счетоводни отчети или консолидираните счетоводни отчети, изготвени въз основа на одобрени международни счетоводни стандарти, освен ако съответен стандарт за такъв отчет не е приет на общностно равнище.

(17) Редовните проверки представляват добро средство за постигане на трайно високо качество на задължителния одит. Поради това задължителните одитори и одиторските дружества следва да подлежат на система за гарантиране на качеството, която е организирана по начин, който е независим от контролираните задължителни одитори и одиторски дружества. За прилагането на член 29 за системите за гарантиране на качеството държавите-членки могат да решат, че ако отделните одитори имат обща политика за гарантиране на качеството, е достатъчно да се вземат предвид само изискванията към одиторските дружества. Държавите-членки могат да организират система за гарантиране на качеството по такъв начин, че всеки отделен одитор да подлежи на проверка на гарантиране на качеството поне веднъж на всеки шест години. В това отношение финансирането на системата на гарантиране на качеството следва да не бъде подложена на неподходящо влияние. Комисията следва да разполага с компетентността да приема прилагащи мерки по въпросите, свързани с организацията на системите за гарантиране на качеството, и по отношение на тяхното финансиране в случаите, когато общественото доверие в системата за гарантиране на качеството е сериозно компрометирана. Системите за публичен надзор на държавите-членки следва да бъдат насърчавани да намерят координиран подход към извършването на проверки на гарантиране на качеството с цел избягване налагането на ненужни тежести на засегнатите страни.

(18) Разследванията и подходящите санкции помагат за предотвратяване и коригиране на несъответстващо извършване на задължителен одит.

(19) Задължителните одитори и одиторските дружества отговарят за извършването на работата си с надлежна грижа и по такъв начин отговарят за финансовите вреди, причинени от липсата на дължима грижа. Независимо от това възможността на одиторите и одиторските дружества да бъдат застраховани за професионален риск може да бъде засегната от това дали те подлежат на неограничена финансова отговорност. От своя страна Комисията възнамерява да проучи тези въпроси, като вземе предвид факта, че режимите на финансова отговорност на държавите-членки могат да се различават значително.

(20) Държавите-членки следва да организират ефективна система на публичен надзор над задължителните одитори и одиторските дружества на основата на контрол на страната по произход. Регулаторната уредба на публичния надзор следва да направи възможно ефективното сътрудничество на общностно равнище по отношение на надзорните дейности на държавите-членки. Публичната система за надзор следва да бъде ръководена от лица, които не извършват дейността, и които са известни в областите, свързани със задължителния одит. Тези лица, които не извършват дейността, могат да бъдат специалисти, които никога не са били свързани с одиторската професия или бивши одитори, които са напуснали професията. Въпреки това държавите-членки могат да разрешат малцинство от лица, които извършват дейността, да участват в ръководството на системата за публичен надзор. Компетентните органи на държавите-членки следва да си сътрудничат помежду си, когато това е необходимо, за целта на извършване на собствените си надзорни задължения по отношение на задължителните одитори или одиторските дружества, одобрени от тях. Такова сътрудничество може да допринесе значително за осигуряване на трайно високо качество на задължителния одит в Общността. Тъй като е необходимо да се осигури ефективно сътрудничество и координация на европейско равнище между компетентните органи, определени от държавите-членки, определянето на едно звено, отговарящо за осигуряване на сътрудничеството, не следва да засяга способността на всеки отделен орган да си сътрудничи пряко с другите компетентни органи на държавите-членки.

(21) За да се гарантира спазването на член 32, параграф 3 относно принципите на публичния надзор, се приема, че лице, което не упражнява дейността, е известно в областите, свързани със задължителния одит, или поради негови/нейни предишни професионални умения, или, алтернативно, понеже притежава познания поне по една от темите, посочени в член 8.

(22) Задължителният одитор или одиторското дружество следва да бъде назначен/о от общото събрание на акционерите или членовете на одитираното дружество. За да се защити независимостта на одитора, е важно уволнението да бъде възможно само в случай че са налице подходящи основания за това и ако тези основания са съобщени на органа или органите, отговарящи за публичния надзор.

(23) Тъй като дружествата, действащи в обществен интерес, имат по-голяма видимост и са по-важни от икономическа гледна точка, в случай на задължителен одит на техните годишни или консолидирани счетоводни отчети следва да се прилагат по-строги правила.

(24) Одиторските комитети и ефективната система за вътрешен контрол помагат за свеждане до минимум финансовите рискове, оперативните рискове и рисковете по спазването и повишават качеството на финансовото отчитане. Държавите-членки могат да вземат предвид Препоръка на Съвета от 15 февруари 2005 г. относно ролята на директорите, които не са изпълнителни директори и на надзорните директори на посочените дружества и на комитетите на (надзорния) съвет ^[13], която определя как одиторските комитети следва да бъдат създавани и да функционират. Държавите-членки могат да определят, че функциите, възложени на одиторския комитет или на органа, изпълняващ равностойни функции, могат да бъдат изпълнявани от административния или надзорния орган като цяло. По отношение на задълженията на одиторския комитет съгласно член 41 задължителният одитор или одиторското дружество не следва по никакъв начин да бъде подчинено на комитета.

(25) Държавите-членки могат също така да решат да освободят дружествата, извършващи дейности от обществен интерес, които са предприятия за колективно инвестиране, чиито прехвърлими ценни книжа са допуснати за търгуване на регулиран пазар, от изискването да имат одиторски комитет. Тази опция взема предвид факта, че когато предприятие за колективно инвестиране функционира единствено с цел обединяване на активи, невинаги използването на одиторски комитет би било уместно. Финансовото отчитане и свързаните рискове не са съпоставими с тези на другите дружества, действащи в обществен интерес. В допълнение към това предприятията за колективно инвестиране в прехвърляеми ценни книжа (ПКИПЦК) и техните дружества за управление оперират в строго определена регулаторна среда и подлежат на специфични механизми за регулиране като например контрола от страна на техния депозитар. По отношение тези предприятия за колективно инвестиране, които не са хармонизирани с Директива 85/611/ЕИО ^[14], но които подлежат на равностойните гаранции, предвидени в посочената директива, на държавите-членки следва в този конкретен случай да бъде разрешено да предоставят равно третиране с хармонизирани на общностно равнище предприятия за колективно инвестиране.

(26) За да се засили независимостта на одиторите на предприятия, действащи в обществен интерес, основният партньор (основните партньори) по одита, който/които одитира/т такива дружества следва да се редува/т. За организиране на такова редуване, държавите-членки следва да изискват промяна на основния партньор (основните партньори) по одита, работещ/и с одитирано дружество, като същевременно позволяват на одиторското дружество, с които е/са свързан/и основният партньор (основните партньори) по одита, да бъде задължителният одитор на такова дружество. Когато държавата-членка прецени това за необходимо с цел постигане на преследваните цели, такава държава-членка може алтернативно да изисква промяна на одиторското дружество, без да се засягат разпоредбите на член 42, параграф 2.

(27) Взаимодействието между капиталовите пазари подчертава също така необходимостта от гарантиране на качествена работа, извършвана от одиторите от трети страни във връзка с капиталовия пазар на Общността. Поради това съответните одитори следва да бъдат регистрирани, за да бъдат те подложени на проверки на гарантирането на качеството и на системата от разследвания и санкции. Дерогации въз основа на реципрочност следва да подлежат на тест за равностойност, който ще бъде извършен от Комисията в сътрудничество с държавите-членки. Във всеки случай дружество, което е емитирало прехвърляеми ценни книжа на регулиран пазар по смисъла на член 4, параграф 1, точка 14 от Директива 2004/39/ЕО, следва винаги да бъде одитирано от одитор, който е или регистриран в държава-членка, или под надзора на компетентните органи на третата страна, от която е одиторът, при условие че упоменатата трета страна е призната от Комисията или от държава-членка като отговаряща на изисквания, равностойни на изискванията на Общността в областта на принципите на надзора, системите за гарантиране на качеството и системите за разследване и санкции, както и че основата на такъв режим е реципрочност. Докато една държава-членка може да прецени системата за гарантиране на качеството на трета страна за равностойна, другите държави-членки не следва да бъдат задължени да приемат тази оценка, нито с това се обезсмисля решение на Комисията по въпроса.

(28) Обхватността на одит на международна група изисква добро сътрудничество между компетентните органи на държавите-членки и тези на трети страни. Следователно, държавите-членки трябва да гарантират, че компетентните органи на трети страни могат да имат достъп до работните документи по одита и до другите документи чрез националните компетентни органи. За да се защитят правата на засегнатите страни и същевременно да се улесни достъп до тези документи, на държавите-членки следва да се позволи да предоставят директен достъп до компетентните органи на трети страни при наличие на споразумение с националния компетентен орган. Един от подходящите критерии за предоставяне на достъп е това дали компетентните органи в третите страни отговарят на изискванията, които Комисията е обявила за подходящи. Преди такова решение на Комисията и без да се засягат от него, държавите-членки могат да определят, дали изискванията са подходящи.

(29) Оповестяване на информация, както е посочено в членове 36 и 47, следва да бъде в съответствие с правилата за прехвърляне на лични данни на трети страни, предвидени в Директива 95/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно защита на лицата във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни ^[15].

(30) Мерките, необходими за прилагането на настоящата директива, следва да бъдат приети в съответствие с Решение 1999/468/ЕО, като надлежно се вземе предвид декларацията, изготвена от Комисията в Европейския парламент на 5 февруари 2002 г., относно прилагането на законодателството в областта на финансовите услуги.

(31) На Европейския парламент следва да бъде предоставен тримесечен срок от първото изпращане на проектите за изменения и на прилагащите мерки, за да може той да ги проучи и да даде своето становище. Независимо от това в извънредни случаи и когато това е надлежно обосновано, този срок следва да може да бъде съкращаван. Ако в рамките на този срок Парламентът приеме резолюция, Комисията следва да преразгледа проектите за изменения или мерки.

(32) Тъй като целите на настоящата директива, и по-специално — изискване за прилагане на единен набор от международни стандарти за одит, актуализиране на образователните изисквания, определяне на професионалната етика и техническо осъществяване на сътрудничеството между компетентните органи на държавите-членки и между тези органи и органите на трети страни, с цел по-нататъшно повишаване и хармонизиране на качеството на задължителния одит в Общността и улесняване на сътрудничеството между държавите-членки с трети страни, така че да бъде увеличено доверието в задължителния одит, не могат да бъдат постигнати в достатъчна степен от държавите-членки и поради това могат поради обхвата и въздействието на настоящата директива да бъдат постигнати по-добре на общностно равнище, Общността може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, установен в член 5 от Договора. В съответствие с принципа на пропорционалност настоящата директива не надхвърля необходимото за постигане на тези цели.

(33) С оглед взаимоотношенията между задължителния одитор или одиторското дружество и одитираното дружество да бъдат направени по-прозрачни, Директиви 78/660/ЕИО и 83/349/ЕИО следва да бъдат изменени с цел да бъде изискано разкриване на таксата за одит и на таксата, плащана за услуги, несвързани с одита, в бележките към годишните счетоводни отчети и консолидирани счетоводни отчети.

(34) Директива 84/253/ЕИО следва да бъде отменена, понеже в нея липсва цялостен набор от правила за осигуряване на подобаваща инфраструктура на одита, като публичен надзор, дисциплинарни системи и системи за гарантиране на качеството и понеже тя не предвижда изрично регулаторно сътрудничество между държавите-членки и трети страни. За гарантиране на правната сигурност е необходимо да се посочи, че задължителните одитори и одиторските дружества, които са били одобрени съгласно Директива 84/253/ЕИО, се считат за одобрени съгласно настоящата директива,