МСС 17 - Лизинг
I. Цел
1. Целта на настоящия стандарт е да се определи подходяща политика за счетоводно отчитане и оповестяване за лизингополучателите и лизингодателите, която да се прилага по отношение на лизинговите договори.
II. Обхват
2. Настоящият стандарт се прилага при счетоводното отчитане на всички лизингови договори с изключение на:
а) лизинговите договори за проучване или използване на минерали, петрол, природен газ и други подобни невъзстановими ресурси; и
б) лицензионните споразумения за кинофилми, видеозаписи, пиеси, ръкописи, патенти и авторски права.
Настоящият стандарт обаче не се прилага като база за оценяване на:
а) имотите, държани от лизингополучатели, които се отчитат като инвестиционни имоти (вж. МСС 40 Инвестиционни имоти);
б) инвестиционните имоти, предоставени от лизингодатели при оперативен лизинг (вж. МСС 40);
в) биологичните активи от обхвата на МСС 41 Земеделие, държани от лизингополучатели при финансов лизинг; или
г) биологичните активи от обхвата на МСС 41 Земеделие, отдадени от лизингодатели при оперативен лизинг.
3. Настоящият стандарт се прилага за договори, при които се прехвърля правото на използване на активи, въпреки че е вероятно от лизингодателя да се изискват значителни услуги във връзка с експлоатацията или поддръжката на подобни активи. Настоящият стандарт не се прилага за споразумения, представляващи договори за услуги, при които правото на използване на активи не се прехвърля от едната страна по договора на другата.
III. Определения
4. В настоящия стандарт са използвани следните термини с посоченото значение:
Лизингов договор – споразумение, по силата на което лизингодателят предоставя на лизингополучателя правото да използва актив срещу еднократно плащане или серия от плащания за договорен срок.
Финансов лизинг – лизингов договор, при който по същество се прехвърлят всички рискове и изгоди, произтичащи от собствеността върху даден актив. В края на договора правото на собственост може да бъде или да не бъде прехвърлено.
Оперативен лизинг – лизингов договор, различен от финансовия лизинг.
Неотменим лизинг – лизингов договор, който е отменим само в следните случаи:
а) при настъпването на някакви далечни непредвидими обстоятелства;
б) с разрешението на лизингодателя;
в) ако лизингополучателят сключи нов лизингов договор за същия или равностоен актив със същия лизингодател; или
г) при изплащане от страна на лизингополучателя от самото начало на такава допълнителна сума, която осигурява в голяма степен продължаването на лизинговия договор.
Начало на лизинговия договор – по-ранната от следните две дати – на лизинговото споразумение или на ангажирането на страните с основните условия на лизинговия договор. Към тази дата:
а) лизинговият договор е класифициран като финансов или оперативен лизинг; и
б) при финансов лизинг сумите, които трябва да бъдат признати в началото на срока на лизинговия договор, са определени.
Начало на срока на лизинговия договор – датата, от която лизингополучателят може да упражни правото си на ползване на наетия актив. Това е датата на първоначалното признаване на лизинга (т.е. признаване на произтичащите от сключена лизингова сделка активи, пасиви, приходи или разходи, според обстоятелствата).
Срок на лизинговия договор – неотменимия период, за който лизингополучателят се е договорил с лизингодателя да наеме актива, заедно с допълнителните условия, съгласно които лизингополучателят има право да продължи да наема актива, със или без допълнително заплащане, като от самото начало на лизинга до голяма степен е сигурно, че лизингополучателят ще упражни това право.
Минимални лизингови плащания – плащанията по време на срока на лизинговия договор, които лизингополучателят е или може да бъде задължен да извърши, с изключение на условния наем, разходите за услуги и данъци, дължими от и възстановими на лизингодателя, както и:
а) по отношение на лизингополучателя – всички суми, гарантирани от лизингополучателя или от страна, свързана с лизингополучателя; или
б) по отношение на лизингодателя – всяка остатъчна стойност, гарантирана на лизингодателя от страна на:
i) лизингополучателя;
ii) страна, свързана с лизингополучателя; или
iii) независима трета страна, която има финансова възможност да изпълни задължението по тази гаранция.
Ако обаче лизингополучателят разполага с опция за закупуване на актива на цена, която се очаква да бъде значително по-ниска от справедливата стойност към датата на упражняване на тази опция, за която опция от самото начало на лизинговия договор е сигурно в голяма степен, че ще бъде упражнена, минималните лизингови плащания включват минималните плащания, дължими през целия срок на лизинговия договор, и плащането, необходимо за упражняването на тази опция за закупуване.
Справедлива стойност – сумата, за която даден актив може да бъде заменен или даден пасив – уреден между информирани, желаещи и несвързани лица в сделка при справедливи пазарни условия.
Икономически живот е:
а) периодът, в който се очаква даден актив да бъде икономически използваем от едно или повече предприятия; или
б) количеството продукция или сходни единици, които се очаква едно или повече предприятия да придобият от актива.
Полезен живот – приблизително оценения оставащ период от началото на срока на лизинговия договор, без ограничение в неговата продължителност, в който се очаква икономическите изгоди от актива да бъдат усвоени от предприятието.
Гарантирана остатъчна стойност е:
а) по отношение на лизингополучателя – онази част от остатъчната стойност, която е гарантирана от лизингополучателя или от страна, свързана с него (като размерът на гаранцията е максималната сума, която при всички случаи би могла да бъде дължима); и
б) по отношение на лизингодателя – онази част от остатъчната стойност, която е гарантирана от лизингополучателя или от трета страна, несвързана с лизингодателя, която има финансова възможност да изпълни задълженията по гаранцията.
Негарантирана остатъчна стойност – онази част от остатъчната стойност на наетия актив, чиято реализация от страна на лизингодателя не е сигурна или е гарантирана само от страна, свързана с лизингодателя.
Първоначални преки разходи – диференциални разходи, пряко отнасящи се до договарянето и уреждането на лизингов договор, с изключение на разходите, извършени от лизингодател – производител или търговец.
Брутна инвестиция в лизингов договор – съвкупността от:
а) минималните лизингови плащания по силата на един финансов лизинг от гледна точка на лизингодателя; и
б) негарантираната остатъчна стойност, начислена за лизингодателя.
Нетна инвестиция в лизинговия договор – брутната инвестиция в лизинговия договор, дисконтирана с лихвения процент, заложен в лизинговия договор.
Незаработен финансов доход – разликата между:
а) брутната инвестиция в лизинговия договор; и
б) нетната инвестиция в лизинговия договор.
Лихвен процент, заложен в лизинговия договор – дисконтовия процент, при който общата настояща стойност на:
а) минималните лизингови плащания, и
б) негарантираната остатъчна стойност в началото на лизинга се изравнява със:
1. справедливата стойност на наетия актив, и
2. началните преки разходи, извършени от лизингодателя.
Диференциален лихвен процент по задължението на лизингополучателя – лихвения процент, който лизингополучателят би трябвало да плаща по подобен лизингов договор или, ако той не може да бъде определен, процентът, който лизингополучателят би платил в началото на лизинговия договор, за да заеме за подобен период от време и с подобно обезпечение средствата, необходими за закупуване на актива.
Условен наем – онази част от лизинговите плащания, която не е определена като сума, а се основава на бъдещата стойност на фактор, който се изменя, при промяна на фактори, несвързани с течението на времето (например процент от бъдещите продажби, степен на бъдещо използване, бъдещи ценови индекси, бъдещи пазарни лихвени проценти).
5. Споразумението или ангажиментът по лизингов договор може да включва клауза за преизчисляване на лизинговите плащания при промени в разходите за построяване или за придобиване на наетия имот или при промени в някои други мерки на разходи или стойности, като общи ценови равнища или промени в разходите на лизингодателя за финансиране на лизинга през периода между началото на лизинговия договор и началото на срока на лизинговия договор. В този случай за целите на настоящия стандарт се приема, че горепосочените промени са настъпили в началото на лизинга.
6. Определението на лизинговия договор обхваща също и договори за наемане на актив, които съдържат клауза, даваща на наемателя опция за придобиване на правото на собственост върху актива при изпълнение на договорените условия. Тези договори понякога се наричат договори за покупка на изплащане.
6А. В МСС 17 използването на термина „справедлива стойност“ в някои отношения се различава от определението на справедливата стойност в МСФО 13 „Оценяване по справедлива стойност“. Следователно, когато прилага МСФО 17, предприятието оценява справедливата стойност в съответствие с него, а не с МСФО 13.
IV. Класификация на Лизинговите Договори
7. Класификацията на лизинговите договори, възприета в настоящия стандарт, се основава на степента, до която рисковете и изгодите от собствеността на наетия актив са за лизингодателя или лизингополучателя. Рисковете включват възможните загуби от неизползвани мощности или технологично остаряване, както и от колебанията на възвръщаемостта, дължащи се на променящи се икономически условия. Изгодите могат да бъдат представени от очакваната доходоносна експлоатация през икономическия живот на актива и очакваната печалба от нарастването на стойността или реализирането на остатъчната стойност.
8. Даден лизингов договор се класифицира като финансов лизинг, ако с него по същество се прехвърлят всички рискове и изгоди от собствеността върху актива. Даден лизингов договор се класифицира като оперативен лизинг, ако с него по същество не се прехвърлят всички рискове и изгоди от собствеността върху актива.
9. Тъй като сделката между лизингодателя и лизингополучателя се основава на лизингов договор между двете страни, е целесъобразно да се използват постоянни определения. Прилагането на тези определения към различните обстоятелства на лизингодателя и лизингополучателя може да доведе до различно класифициране на един и същ лизингов договор от страна на всяка от страните. Един от примерите за това е, когато лизингодателят получи изгода от гаранция за остатъчната стойност, предоставена от трета страна, несвързана с лизингополучателя.
10. Дали един лизингов договор е финансов лизинг или оперативен лизинг зависи от същността на сделката, а не от формата на договора. Примери за ситуации, които индивидуално или в комбинация водят по принцип до класифициране на лизинговия договор като финансов лизинг, са когато:
а) лизинговият договор прехвърля собствеността върху актива на лизингополучателя към края на срока на лизинговия договор;
б) лизингополучателят притежава опция за закупуване на актива на цена, която се очаква да бъде достатъчно по-ниска от справедливата стойност към датата, на която опцията става упражняема, за да бъде до голяма степен сигурно още в началото на лизинговия договор, че опцията ще бъде упражнена;
в) срокът на лизинговия договор покрива по-голямата част от икономическия живот на актива дори ако правото на собственост не е прехвърлено;
г) в началото на лизинговия договор настоящата стойност на минималните лизингови плащания се равнява почти изцяло на справедливата стойност на наетия актив; и
д) наетите активи имат дотолкова специфичен характер, че само лизингополучателят може да ги използва без съществени модификации.
