МСС 37 - Провизии, Условни Пасиви и Условни Активи
I. Цел
Целта на настоящия стандарт е да осигури подходящи критерии за признаване и бази за оценяване, които да се прилагат към провизиите, условните пасиви и условните активи, както и да осигури оповестяването на достатъчна информация в поясненията към счетоводния отчет, за да се даде възможност на потребителите му да разберат техния характер, разположение във времето и сума.
II. Обхват
1. Настоящият стандарт се прилага от всички предприятия при отчитането на провизии, условни пасиви и условни активи, с изключение на:
а) такива, които произтичат от подлежащи на изпълнение договори, освен ако договорите са обременяващи;
б) [[заличен]]
в) такива, покрити от друг стандарт.
2. Настоящият стандарт не се прилага за финансови инструменти (включително гаранции), които са в обхвата на МСФО 9 Финансови инструменти.
3. Подлежащи на изпълнение договори са такива договори, по които никоя от страните не е изпълнила нито едно от своите задължения или и двете страни са изпълнили своите задължения частично в еднаква степен. Настоящият стандарт не се отнася до подлежащи на изпълнение договори, освен ако не са обременяващи.
4. [[заличен]]
5. В случаите, когато определени провизии, условни пасиви или условни активи се разглеждат от друг стандарт, предприятието прилага съответния стандарт вместо настоящия стандарт. Например някои видове провизии се разглеждат в стандартите за:
а) [[заличен]]
б) данъци върху доходите (вж. МСС 12 Данъци върху дохода);
в) лизинги (вж. МСФО 16 Лизинг). Настоящият стандарт обаче се прилага по отношение на всеки лизингов договор, който става обременяващ преди началната дата на лизинга, както е определено в МСФО 16. Настоящият стандарт се прилага и по отношение на краткосрочните лизингови договори и лизинговите договори, основният актив по които е с ниска стойност, които се отчитат в съответствие с параграф 6 от МСФО 16 и които са станали обременяващи;
г) доходи на наети лица (виж МСС 19 Доходи на наети лица);
д) застрахователни договори (вж. МСФО 4 Застрахователни договори) Въпреки това, настоящият стандарт се прилага за провизии, условни пасиви и условни активи на застраховател, различни от тези, които възникват от неговите договорни задължения и права по застрахователни договори в обхвата на МСФО 4;
е) възнаграждение под условие на придобиващ в бизнес комбинация (вж. МСФО 3 Бизнес комбинации); както и
ж) приходи от договори с клиенти (вж. МСФО 15 Приходи от договори с клиенти). Тъй като, понеже МСФО 15 не съдържа специфични изисквания относно договори с клиенти, които са или са станали обременяващи, в такива случаи се прилага настоящият стандарт.
6. [[заличен]]
7. Настоящият стандарт определя провизиите като задължение с неопределена срочност или сума. В някои страни терминът „провизия“ се използва също и в контекста на такива статии като амортизация, обезценка на активи и съмнителни вземания: това са преизчисления на балансовите суми на активите и настоящият стандарт не се отнася до тях.
8. Други МСС определят дали разходването на средства да се третира като придобиване на активи или като разходи. Тези проблеми не се третират в настоящия стандарт. Съответно настоящият стандарт нито забранява, нито изисква капитализация на признатите разходи, когато е направена провизия.
9. Настоящият стандарт се отнася до провизиите за преструктуриране (включително преустановени дейности). Когато преструктурирането отговаря на определението за преустановена дейност, може да се изискват допълнителни оповестявания по силата на МСФО 5 Нетекущи активи, държани за продажба, и преустановени дейности.
III. Определения
10. В настоящия стандарт са използвани следните термини с посоченото значение:
Провизия е задължение с неопределена срочност или сума.
Пасив е настоящо задължение на предприятието, произтичащо от минали събития, чието уреждане се очаква да породи необходимост от изходящ поток от ресурси на предприятието, съдържащ икономически ползи.
Задължаващо събитие е събитие, което поражда правно или конструктивно задължение, което има за резултат липсата на реална алтернатива за уреждане на задължението.
Правно задължение е задължение, което произлиза от:
а) договор (според неговите изрични клаузи и по подразбиране);
б) законодателство; или
в) друго действие на закона.
Конструктивно задължение е задължение, което произлиза от действията на предприятието, когато:
а) на базата на установена тенденция на предходна практика, публикувани политики или достатъчно специфично текущо твърдение предприятието е показало на други страни, че е готово да приеме определени отговорности; и
б) като резултат предприятието създава у другите страни определено очакване, че ще изпълни тези отговорности.
Условен пасив е:
а) възможно задължение, възникнало като последствие от минали събития и чието съществуване може да се потвърди само от настъпването или ненастъпването на едно или повече несигурни бъдещи събития, които не могат да бъдат напълно контролирани от предприятието; или
б) настоящо задължение, произтичащо от минали събития, което не е било признато поради това, че:
i) не е вероятно да се появи необходимост от изходящ поток от ресурси, съдържащи икономически ползи, за погасяване на задължението; или
ii) сумата на задължението не подлежи на оценяване с необходимата надеждност.
Условен актив е възможен актив, възникващ като последствие от минали събития и чието съществуване може да се потвърди от настъпването или ненастъпването на едно или повече несигурни бъдещи събития, които не могат да бъдат напълно контролирани от предприятието.
Обременяващ договор е такъв договор, по силата на който разходите, направени за покриване на задълженията, превишават очакваните икономически ползи, произтичащи от договора.
Преструктуриране е програма, която е планирана и контролирана от ръководството на предприятието и която ще промени съществено:
а) обхвата на дейността на предприятието; или
б) начина на осъществяване на дейността на предприятието.
III.I. Провизии и Други Пасиви
11. Провизиите могат да бъдат разграничени от другите пасиви, като например търговски задължения и начислени разходи, тъй като съществува несигурност относно разположението във времето и сумата на бъдещите разходи, които ще бъдат необходими за уреждането му. Прави се следното разграничение:
а) търговските задължения представляват задължения да се заплати за получени стоки или услуги, които са били фактурирани или са били предмет на формално споразумение с доставчика; и
б) начислените разходи представляват задължения да се заплати за получени стоки или услуги, които все още не са платени, фактурирани или са предмет на формално споразумение с доставчика, включително суми, дължими на служители (например начислени суми за отпуски, дължими на служители); въпреки че понякога е необходимо да се направи преценка на сумите или на времето, за което се отнасят, степента на несигурност при начислените разходи обикновено е по-малка от тази, за която се изисква да се направи провизия.
Начислените разходи обикновено се отчитат като част от търговските и другите задължения, докато провизиите се отчитат отделно.
