Съдържание:
СС 19 - Доходи на Персонала
Цел
СС 19 определя начина за счетоводното отчитане и оповестяване на разходите, които предприятието понася във връзка с осигуряването на доходи на персонала.
I. ОБХВАТ
1.1. Този стандарт се прилага от предприятията при счетоводното отчитане на разходи, които представляват доходи на персонала, включително тези, които са обезпечени съгласно:
а) формални програми или други официални споразумения между предприятието и персонала (отделни лица, група лица или техни представители);
б) нормативни изисквания или браншови (отраслови) спогодби, съгласно които предприятията са задължени да внасят суми за изпълнението на конкретни програми за доходи на персонала;
в) промяна на установения ред, при която предприятието няма друга алтернатива, освен да изплати съответните доходи на персонала.
1.2. Доходите на персонала включват:
а) краткосрочни доходи;
б) доходи след напускане;
в) други дългосрочни доходи;
г) доходи при напускане;
д) доходи под формата на компенсации с акции или дялове от собствения капитал.
Стандартът изисква предприятието да признава:
а) задължение (пасив) към персонала, когато той е работил (прослужил е трудов стаж) в замяна на доходи, които са платими в бъдеще;
б) разход за доход на персонала, когато предприятието консумира икономическа изгода, възникнала вследствие на изработеното от персонала срещу доходи за него.
II. ОПРЕДЕЛЕНИЯ
2. За целите на този стандарт се използват определения със следното значение:
Персонал - лицата, които работят (прослужват трудов или служебен стаж) в предприятието. За целите на стандарта в тази категория се включват и лицата, работещи по договори за управление и по други договори.
Доходи на персонала - форми на възнаграждения, предоставени от предприятието на персонала в замяна на положения от него труд.
Краткосрочни доходи - онези доходи на персонала, които стават напълно изискуеми в рамките на 12 месеца след края на периода, в който персоналът е положил труд за тях. В тези доходи не се включват доходи при напускане и компенсациите (доходите) под формата на акции или дялове от собствения капитал.
Доходи при напускане (прекратяване на трудовото или служебното правоотношение) - онези доходи на персонала, които са платими като резултат от решението на:
- предприятието да прекрати трудовото или служебното правоотношение на заетия персонал преди изтичането на срока за пенсионирането им, или на
- персонала за доброволно напускане в замяна на тези доходи.
Компенсации (доходи) под формата на акции или дялове от собствения капитал - онези доходи на персонала, които са:
- предоставени под формата на финансови инструменти, носещи дивиденти (или други доходи) и емитирани от предприятието (или от компанията майка), или
- суми, чийто размер зависи от бъдещата цена на финансовите инструменти, носещи дивиденти (или други доходи) и емитирани от предприятието (или от компанията майка).
Други дългосрочни доходи - онези доходи на персонала, които са платими 12 или повече месеца от края на периода, през който заетите са положили съответния трудов или служебен стаж.
В тези доходи не се включват доходи след прекратяване на трудовото или служебното правоотношение, доходи при напускане и компенсации под формата на акции или дялове от собствения капитал, които не са изцяло платими в рамките на 12 месеца след края на периода, в който персоналът е положил труда за тях.
Доходи след напускане (прекратяване на трудовото или служебното правоотношение) - онези доходи на персонала, които са платими след приключване на трудовото или служебното правоотношение. В тези доходи не се включват доходи при напускане и компенсациите (доходите) под формата на акции или дялове от собствения капитал.
Установени (регламентирани) доходи - онези доходи на персонала, които не са условни при бъдещо наемане на персонал.
Компенсируеми отпуски - обезщетения, предоставени на персонала за ползван платен годишен отпуск, платен отпуск по болест и неработоспособност, по майчинство или бащинство, за участие като съдебен заседател, запас и др.
Според периода на получаване те са:
а) краткосрочни - обезщетенията се очаква да възникнат в рамките на 12 месеца след края на периода, през който заетите са положили свързания с тези отпуски труд;
б) дългосрочни - обезщетенията се очаква да възникнат 12 месеца след края на периода, през който заетите са положили свързания с тези отпуски труд.
Според начина на определяне на размера им те са:
а) натрупващи се - могат да бъдат използвани в бъдещи периоди, ако правото на такива отпуски за текущия период не е използвано изцяло; те могат да бъдат:
- с установени права - при напускане персоналът има право на възнаграждение за неизползваната част от отпуска;
- без установени права - при напускане персоналът няма право на възнаграждение за неизползваната част от отпуска;
б) ненатрупващи се - възнаграждението за тях се определя, когато възникнат.
Настояща стойност на задължението за изплащане на определени доходи - настоящата стойност на очакваните бъдещи плащания, необходими за уреждане на задължението, произтичащо от трудовия или служебния стаж на персонала в текущия и за минали периоди. От тази стойност не се приспадат каквито и да са активи по програмата.
Кредитен метод на прогнозираните единици (метод на начислените доходи, изчислени на базата на трудов или служебен стаж, или метод на доходи или години трудов или служебен стаж) - разглежда всеки период от прослужения стаж като пораждащ допълнителна единица право на доходи и измерва всяка такава единица поотделно, за да определи окончателното задължение.
Разходи по текущ трудов или служебен стаж - увеличението на настоящата стойност на задължението за изплащане на определени доходи, произтичащо от трудовия или служебния стаж на персонала за текущия период.
Разходи по минал трудов или служебен стаж - увеличението на настоящата стойност на задължението за изплащане на определени доходи, произтичащо от трудовия или служебния стаж на персонала за минали периоди. Увеличението е вследствие на въвеждането на или промяната в доходите след напускане или в другите дългосрочни доходи.
Разходите по минал трудов или служебен стаж могат да бъдат:
- позитивни - когато доходите бъдат въвеждани или подобрявани;
- негативни - когато съществуващите доходи бъдат редуцирани.
Разходи за лихви - увеличението на настоящата стойност на задължението за изплащане на определени доходи, произтичащо от различните отчетни периоди, в които задължението възниква и в които се урежда.
Изчислява се, като се умножи коефициентът на дисконтиране по настоящата стойност на задължението за изплащане на определени доходи през целия период, като се вземат предвид всички съществени изменения на задълженията за изплащане на определени доходи.
Програми за доходи след прекратяване на трудовото или служебното правоотношение - формални или неформални спогодби, съгласно които предприятието осигурява доходи на едно или повече лица от персонала след напускането им. Те могат да бъдат:
- програми с определени вноски;
- програми с определени доходи;
- програми на множество работодатели;
- държавни програми;
- програми за компенсации (доходи) под формата на акции или дялове от собствения капитал.
Програми с определени вноски - програми, при които предприятието:
- прави фиксирани вноски във фонд (отделно юридическо лице);
- няма правно или тълкувателно задължение да прави допълнителни вноски, в случай че фондът не притежава достатъчно активи за изплащането на всички доходи на персонала, свързани с трудовия или служебния стаж в текущия и в предходни периоди.
Програми с определени доходи - всички други програми, различни от програмите с определени вноски, при които стойността на задължението се актуализира така, че да не се различава съществено от сумите, подлежащи на изплащане.
Програми на множество работодатели - програми, при които:
- активите са внесени от различни предприятия, които не са под общ контрол;
- активите се използват за осигуряване доходите на персонала на повече от едно предприятие.
Те могат да бъдат програми с определени вноски или с определени доходи.
В тази категория не се включват държавните програми.
Държавни програми - програми, създадени с нормативен акт, които обхващат всички предприятия (или предприятия от дадена категория) и се ръководят от правителството или от друга организация, създадена за тази цел.
Тези програми не са обект на контрол и влияние от страна на предприятието, което съставя финансовия отчет.
Програми за компенсации (доходи) под формата на акции или дялове от собствения капитал - формални или неформални спогодби, според които предприятието осигурява на персонала компенсации (доходи) под формата на акции и дялове от собствения капитал или суми, чийто размер зависи от бъдещата цена на финансовите инструменти, носещи дивиденти (или други доходи).
Активи по програмата - онези активи, които са притежавани от фонд, при наличие на следните условия:
- фондът съществува като отделна юридическа единица, различна от предприятието на работодателя;
- активите на фонда се използват само за уреждане на задълженията за изплащане на доходите на персонала и не са достъпни за кредиторите на предприятието.
Те не могат да бъдат върнати на предприятието или могат да бъдат върнати само в случай че оставащите във фонда активи са достатъчни за посрещане на задълженията по програмата или за предприятието съществува правно или тълкувателно задължение да изплаща директно доходи на персонала.
Възвръщаемост на активите по програмата - лихви, дивиденти или други приходи, произтичащи от активите по програмата, заедно с реализирани и нереализирани печалби или загуби от тях, намалени с всички разходи по управление на програмата и с всички платими по програмата данъци.
Статистически актюерски печалби и загуби включват:
- наложените корекции, предизвикани от различията между статистически актюерски предположения за предходни събития и събитията, които реално са се случили, и
- следствията от промените в статистическите актюерски предположения.
Справедлива стойност - сумата, за която един актив може да бъде разменен или едно задължение да бъде уредено между добре осведомени и желаещи страни в пряка сделка помежду им.
III. КРАТКОСРОЧНИ ДОХОДИ
3.1. Краткосрочните доходи, предоставени на персонала, включват:
а) основно възнаграждение за отработено време (заплата, надница);
б) възнаграждение над основното възнаграждение, определено според прилаганите системи за заплащане на труда;
в) допълнително възнаграждение за продължителна работа, за работа при вредни или при други специфични условия на труд, за по-висока лична квалификация на лица с научна степен или за звание и за работа при специален режим, нощен и извънреден труд и вътрешно заместване;
г) други специфични допълнителни възнаграждения, уговорени с колективния или с индивидуалния трудов договор;
д) възнаграждения, изплатени за престой и за работа през официални празници;
е) социални осигуровки и надбавки, включително за платен отпуск по болест, майчинство и др.;
ж) разпределение на финансовия резултат (печалбата) или премии;
з) платен годишен отпуск и други компенсируеми отпуски;
и) непарични възнаграждения (медицинско обслужване, жилищно настаняване и др. на заетия персонал).
3.2. Когато лице от персонала е положило труд в дадено предприятие в рамките на един отчетен период, предприятието следва да признае недисконтираната сума на краткосрочните доходи на заетите, която се очаква да бъде платена в замяна на положения труд:
а) като разход, включително онези доходи на персонала, които съгласно друг счетоводен стандарт се изисква да бъдат включени в отчетната стойност на даден актив;
б) като текущо задължение - след приспадане на всички платени вече суми и полагащи се удръжки.
Ако платената сума надвишава недисконтираната сума на доходите, предприятието следва да признае това превишение като актив (авансово платен доход) до степен, до която това авансово плащане ще доведе до:
- намаляване на бъдещи плащания, или
- възстановяване на пари в брой.
3.3. Полагащите се суми за компенсируеми отпуски на персонала се отчитат като задължение и като разход, свързан с краткосрочните доходи на персонала.
3.3.1. При ненатрупващите се компенсируеми отпуски предприятието не признава задължение и разход до момента на отпуска, тъй като трудовият стаж на персонала не увеличава размера на обезщетението.
3.3.2. При натрупващите се компенсируеми отпуски възниква задължение, което се признава за разход и в случаите, когато те са без фиксирани права, въпреки вероятността, че заетите могат да напуснат, преди да използват правото си на отпуск.
3.3.3. Предприятието следва да оцени очакваните разходи по натрупващите се компенсируеми отпуски като допълнителна сума (задължение и разход), която се очаква да бъде изплатена като резултат от неизползваното право на натрупан отпуск към датата на съставяне на годишния финансов отчет.
3.4. Полагащите се суми от разпределение на печалбата се отчитат като разходи (а не като разпределение на печалбата) и като задължение, когато:
а) за предприятието съществува правно или тълкувателно задължение за извършването на такива плащания като резултат от минали събития;
б) задължението за изплащане може да бъде надеждно оценено.