Регламент за Системите за Социална Сигурност – 883/2004
(Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския Парламент и на Съвета за Координация на Системите за Социална Сигурност)
ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,
като взеха предвид Договора за създаване на Европейската общност и по-специално членове 42 и 308 от него,
(попр. от 07.02.2008) като взеха предвид предложението на Комисията, представено след консултации със социалните партньори и Административната комисия за социална сигурност на работниците мигранти [1],
като взеха предвид становището на Европейския икономически и социален комитет [2],
в съответствие с процедурата, предвидена в член 251 от Договора [3],
като имат предвид, че:
СЪОБРАЖЕНИЯ за Приемане на Регламент 883/2004
(1) (попр. от 07.02.2008) Правилата за координация на националните системи за социална сигурност се вписват в рамките на свободното движение на лица и следва да допринасят за подобряване на жизнения им стандарт и условията за заетост.
(2) Договорът не предвижда правомощия, освен тези по член 308 за приемане на подходящи мерки в областта на социалното осигуряване за лица, различни от заетите лица.
(3) (попр. от 07.02.2008) Регламент (ЕИО) № 1408/71 на Съвета oт 14 юни 1971 г. за прилагането на схеми за социална сигурност на заети лица, самостоятелно заети лица и членове на техните семейства, които се движат в рамките на Общността [4] е изменян и осъвременяван многократно, за да се вземе предвид не само развитието на равнище на Общността, включително решенията на Съда на Европейските общности, но също и промените в законодателството на национално ниво. Такива фактори изиграха своята роля за усложняването и утежняването на правилата за координация на Общността. Поради това, заменянето на тези правила, като се модернизират и опростяват, е от основно значение за постигане на целта за свободното движение на лица.
(4) Необходимо е да се вземат предвид особеностите на националните законодателства в областта на социалното осигуряване и да се изработи само система за координация.
(5) Необходимо е, в рамките на такава координация, в Общността да се гарантира равно третиране на съответните лица съгласно различните национални законодателства.
(6) Тясната връзка между законодателството в областта на социалното осигуряване и онези договорни разпоредби, които допълват или заменят подобно законодателство и които са били обект на решение на публичните власти, превръщаща ги в задължителни или разширяваща тяхното приложно поле, може да изисква същата закрила относно прилагането на горепосочените разпоредби както тази, предоставена от настоящия регламент. Като първа стъпка, може да бъде оценен опитът на държавите-членки, които са уведомили за подобни схеми.
(7) Предвид големите различия, съществуващи в националното законодателство с оглед персоналния обхват, е препоръчително да се установи принципът, че настоящият регламент се прилага към граждани на държава-членка, лица без гражданство и бежанци, пребиваващи на територията на държава-членка, които са или са били подчинени на социалното законодателство на една или на повече държави-членки, а също и за членовете на техните семейства и преживелите ги лица.
(8) Основният принцип за равно третиране е от особено значение за работниците, които не пребивават в държавата-членка, в която са наети, включително пограничните работници.
(9) Съдът на Европейските общности по различни поводи дава становище относно възможността за равно третиране на обезщетения, доход и факти; този принцип трябва да се приеме изрично и да се развие, като се спазят същността и духа на съдебните решения.
(10) Въпреки това, принципът да се третират някои факти или събития, настъпили на територията на друга държава-членка все едно, че са настъпили на територията на държавата, чието законодателство се прилага, не следва да се противопоставя на принципа за сумиране на периоди на осигуряване, на заетост, на самостоятелна заетост или на пребиваване, завършени съгласно законодателството на друга държава-членка с тези, завършени съгласно законодателството на компетентната държава-членка. Поради това, периодите, завършени съгласно законодателството на друга държава-членка следва да се вземат под внимание единствено чрез прилагане принципа за сумиране.
(11) Приравняването на факти или събития, настъпили в държава-членка по никакъв начин не може да предостави компетентност на друга държава-членка или да доведе до приложимост на нейното законодателство.
(12) В светлината на пропорционалността, следва да се положат усилия, за да се гарантира, че принципът на приравняване на факти или събития не води до обективно неоправдани резултати или до припокриване на обезщетения от един и същ вид за един и същ период.
(13) Правилата за координация трябва да гарантират на лицата, които се движат в Общността, на лицата на тяхна издръжка и на преживелите ги лица, запазване на придобитите или придобивани права и предимства.
(14) Тези цели трябва да бъдат постигнати, в частност, чрез сумиране на всички периоди, които се зачитат съгласно различните национални законодателства за придобиване и упражняване на правото на обезщетения, и за изчисляване на размера на обезщетенията, както и чрез предоставяне на обезщетения за различните категории лица, попадащи под действието на настоящия регламент.
(15) (попр. от 07.02.2008) Необходимо е лицата, които се движат в Общността, да бъдат подчинени на схемата за социална сигурност само на една отделна държава-членка, за да се избегне съвпадане на приложимите разпоредби на националното законодателство и усложненията, които биха могли да възникнат от това.
(16) В Общността по принцип не е оправдано поставянето на социалноосигурителните права в зависимост от мястото на пребиваване на заинтересованото лице, въпреки това, в специфични случаи, в частност, що се отнася до специални обезщетения, свързани с икономическото и социалното положение на заинтересованото лице, мястото на пребиваване би могло да бъде взето под внимание.
(17) С оглед гарантирането в максимална степен на равно третиране на всички лица, заети на територията на държава-членка, е подходящо да се определи като приложимо, по общо правило, законодателството на държавата-членка, където заинтересованото лице осъществява своята дейност като заето или самостоятелно заето лице.
(17а) (ново – Регл. 988/2009 от 16.09.2009, в сила от 01.05.2010) След като законодателството на държава-членка стане приложимо за дадено лице съгласно дял II от настоящия регламент, условията за включване в схеми за обезщетения и придобиване на права върху тях следва да се определят от законодателството на компетентната държава-членка при зачитане на общностното право.
(18) В специфични ситуации, които оправдават други критерии за приложимост, е необходимо да се предвиди изключение от това общо правило.
(18а) (ново – Регл. 988/2009 от 16.09.2009, в сила от 01.05.2010) Принципът на едно-единствено приложимо законодателство е от голямо значение и следва да се утвърди. Това не следва да означава обаче, че предоставянето на обезщетението само по себе си, в съответствие с настоящия регламент и обхващащо плащането на осигурителни вноски или на осигурителното покритие на бенефициера, прави законодателството на държавата-членка, чиято институция е предоставила това обезщетение, приложимото законодателство за това лице.
(18б) (ново – Регл. 465/2012 от 22.05.2012, в сила от 28.06.2012) В приложение III към Регламент (ЕИО) № 3922/91 на Съвета от 16 декември 1991 г. относно хармонизирането на техническите изисквания и административните процедури в областта на гражданското въздухоплаване [10] понятието „основна база“ на членовете на полетния и кабинния екипаж се определя като местоположението на член на екипажа, определено от оператора, където членът на екипажа обикновено започва и приключва времето си за дежурство или поредица от дежурства и където, при обикновени условия, операторът не носи отговорност за настаняване на съответния член на екипажа. За да се улесни прилагането на дял II от настоящия регламент за членовете на полетния и кабинния екипаж, е оправдано използването на понятието „основна база“ като критерий за определяне на приложимото законодателство по отношение на членовете на полетния и кабинния екипаж. При все това приложимото законодателство относно членовете на полетния и кабинния екипаж следва да остане стабилно и принципът на основна база не следва да води до чести промени в приложимото законодателство вследствие на традиционния модел на работа на сектора или на сезонни поръчки.
(19) В някои случаи, обезщетенията за гледане на малко дете от майката и приравнените обезщетения за гледане на малко дете от бащата, могат да бъдат получавани от майката или от бащата и, тъй като за последния тези обезщетения се различават от родителските обезщетения и могат да бъдат приравнени на обезщетения за майчинство strictu sensu поради това, че те се предоставят през първите месеци от живота на новороденото, е необходимо обезщетенията за гледане на малко дете от майката и приравнените обезщетения за гледане на малко дете от бащата да се уредят заедно.
(20) В сферата на обезщетенията за болест, за гледане на малко дете от майката и приравнените обезщетения за гледане на малко дете от бащата, следва да бъде осигурена закрила на осигурените лица и на членовете на техните семейства, които живеят или имат престой в държава-членка, различна от компетентната държава-членка.
(21) Разпоредбите за обезщетенията за болест, за гледане на малко дете от майката и приравнените обезщетения за гледане на малко дете от бащата бяха приети в светлината на съдебната практика на Съда на Европейските общности. Разпоредбите относно предварителното съгласие бяха подобрени, като бяха отчетени съответните решения на Съда.
(22) Особеното положение на подалите молба за пенсия, пенсионерите и членовете на техните семейства налага привеждане в съответствие на разпоредбите за здравно осигуряване към тази ситуация.
(23) С оглед различията между различните национални системи, е целесъобразно държавите-членки да предвидят, когато е възможно, медицинско обслужване за членовете на семействата на пограничните работници в държавата-членка, в която последните извършват своята дейност.
(24) Необходимо е установяването на специфични разпоредби, регулиращи избягването на съвпадането на обезщетения в натура за болест и на паричните обезщетения за болест, които са от същия вид като тези, които са предмет на решенията на Съда на Европейските общности в делата C-215/99 Jauch и C-160/96 Molenaar, при условие, че тези обезщетения покриват един и същ риск.
(25) Във връзка с обезщетенията при трудови злополуки и професионални болести, с цел предоставяне на закрила, следва да се установят правила за положението на лица, които пребивават или имат престой в държава-членка, различна от компетентната държава-членка.
(26) Относно обезщетенията за инвалидност следва да се разработи система за координация, която отчита особеностите на националното законодателство, в частност, по отношение признаването на инвалидността и увеличаване на нейната степен.
(27) Необходимо е да се създаде система за предоставяне на обезщетения за старост и за преживяло лице, когато към съответното лице се прилага законодателството на една или повече държави-членки.
(28) Необходимо е размерът на пенсията да се определя по метода на сумиране и пропорционално изчисляване (prorata) и да се гарантира от правото на Общността, когато прилагането на националното законодателство, включително правилата относно намаляването, спирането или прекратяването, са по-неблагоприятни в сравнение с горепосочения метод.
(29) За да се закрилят работниците мигранти и преживелите ги лица от прекомерно строго прилагане на националните правила за намаляването, спирането или прекратяването, е необходимо да се включат разпоредби, които точно уреждат прилагането на такива правила.
(30) Както постоянно бе заявявано от Съда на Европейските общности, Съветът не е считан за компетентен да приема правила, налагащи ограничение на съвпадане на две и повече пенсии, придобити в различни държави-членки, чрез намаляване на размера на пенсията, придобита единствено съгласно националното законодателство.
(31) Съгласно Съда на Европейските общности, националните законодателни органи са компетентни да приемат такива правила, като се има предвид, че Общностното законодателство определя границите, в които се прилагат националните разпоредби относно намаляване, спиране или прекратяване.
(32) За да се поощри мобилността на работниците, е особено подходящо да се улесни търсенето на работа по трудово правоотношение в различните държави-членки; поради това е необходимо да се осигури по-тясна и по-ефективна координация между осигурителните схеми за безработица и службите по заетостта на всички държави-членки.
(33) Необходимо е да се включат законово определени пред-пенсионни схеми в приложното поле на настоящия регламент, като така се гарантира както равно третиране, така и възможността за прехвърляне на пред-пенсионни обезщетения и на предоставяне на семейни и здравни обезщетения на заинтересованото лице, в съответствие с разпоредбите на настоящия регламент; въпреки това, правилото за сумиране на периоди не следва да се включва, тъй като само много ограничен брой държави-членки имат законно определени пред-пенсионни схеми.
(34) Тъй като семейните обезщетения имат много широко приложно поле, поради предоставянето на закрила в случаи, които могат да бъдат описани като типични, както и в други случаи, които са от специфичен характер, като последните са били предмет на разглеждане в решенията на Съда на Европейските общности в съвместни дела C-245/94 и C-312/94 Hoever и Zachow и в делото C-275/96 Kuusijarvi, е необходимо да се регламентират всички тези обезщетения.
(35) За да се предотврати неоснователно съвпадане на обезщетения, е необходимо да се установят правила за предимство в случай на съвпадане на права на семейни обезщетения, съгласно законодателството на компетентната държава-членка и съгласно законодателството на държавата-членка по пребиваване на членовете на семейството.
(36) Авансовите плащания на помощи за издръжка на живота са възстановими авансови плащания, които имат за цел да компенсират неизпълнението на задължението на родителя да издържа своето дете, задължение, произтичащо от семейното право. Поради това тези авансови плащания не следва да се разглеждат като пряко обезщетение от колективна подкрепа в полза на семействата. Предвид тези особености, правилата за координация не следва да се прилагат за такива помощи за издръжка на живота.
(37) Както Съдът на Европейските общности многократно е заявявал, разпоредбите, които са изключение от принципа на прехвърляемост на обезщетения от социалното осигуряване, трябва да се тълкуват ограничително. Това означава, че те могат да се прилагат само по отношение на обезщетения, които отговарят на определени условия. Следователно глава 9 от дял III от настоящия регламент може да се прилага само за обезщетения, които са едновременно специални и независещи от вноски обезщетения и изброени в приложение X към настоящия регламент.
(38) Необходимо е да се създаде Административна комисия, съставена от по един правителствен представител от всяка държава-членка, натоварена, в частност, с всички административни въпроси, или въпроси на тълкуването, произтичащи от разпоредбите на настоящия регламент, и с насърчаване на по-нататъшно сътрудничество между държавите- членки.
(39) Развитието и използването на услуги за обработка и обмен на информация наложи създаването на Техническа комисия, под егидата на Административната комисия, със специфични отговорности в областта на обработката на информация.
(40) Използването на услуги за обработка и обмен на информация между институциите изисква приемането на разпоредби за гарантиране, че обменените или издадените по електронен път документи се приемат за еквивалентни на хартиения носител. Такъв обмен се извършва в съответствие с разпоредби на Общността за закрила на физическите лица по отношение на обработката и свободното движение на лични данни.
(41) Необходимо е да се установят специални разпоредби, които съответстват на особеностите на националните законодателства с оглед улесняването на прилагането на правила за координация.
(42) В съответствие с принципа на пропорционалността, в съответствие с предпоставката за прилагане на настоящия регламент към всички граждани на Европейския съюз и с оглед намирането на решение, което взема под внимание всякакви ограничения, свързани с особеностите на системите, основани на пребиваването, се счита за целесъобразно предвиждането на специална дерогация чрез приложение XI – „ДАНИЯ“ която се ограничава до даването на право на социална пенсия изключително по отношение на новата категория неактивни лица, спрямо които бе разширено приложното поле на настоящия регламент, предвид особеностите на датската система и в светлината на факта, че тези пенсии са прехвърляеми след изтичането на десетгодишен период на пребиваване съгласно действащото датско законодателство (Закон за пенсиите).
(43) (попр. от 07.02.2008) В съответствие с принципа за равно третиране, се счита за целесъобразно предвиждането на специална дерогация посредством приложение XI – „ФИНЛАНДИЯ“, свеждаща се до националните пенсии, основани на пребиваването, предвид особеностите на финландската система за социална сигурност, която има за цел да гарантира, че размерът на националната пенсия не може да бъде по-малък от размера на националната пенсия, изчислен както ако всички осигурителни периоди, завършени в която и да е държава-членка са били завършени във Финландия.
(44) Необходимо е да се приеме нов регламент, който да отмени Регламент (EИО) № 1408/71. Въпреки това, необходимо е Регламент (EИО) № 1408/71 да остане в сила и да продължи да има правна сила за целите на някои актове на Общността и на някои споразумения, по които Общността е страна, с оглед осигуряването на правна сигурност.
(45) Тъй като целта на предложеното действие, а именно приемането на мерки за координация, които да гарантират, че правото на свободно движение на хора може да се упражнява ефективно, не може да бъде постигната в достатъчна степен от държавите-членки и, следователно, поради мащаба и ефекта на това действие може да бъде по-успешно осъществена на равнище на Общността, Общността може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарността, посочен в член 5 от Договора. В съответствие с принципа на пропорционалността, посочен в същия член, настоящият регламент не надхвърля необходимото за постигне на тази цел,
ПРИЕХА НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:
дял I
Общи Разпоредби
Член 1
Определения
За целите на настоящия регламент:
а) „дейност като заето лице“ означава всяка дейност или положение, което се приема за еквивалентно за целите на социално осигурителното законодателство на държавата-членка, в която се осъществява такава дейност или съществува еквивалентно положение;
б) „дейност като самостоятелно заето лице“ означава всяка дейност или положение, което се приема за еквивалентно за целите на социално осигурителното законодателство на държавата-членка, в която се осъществява такава дейност или съществува еквивалентно положение;
в) „осигурено лице“, във връзка с клоновете на социалното осигуряване, обхванати от дял III, глави 1 и 3, означава всяко лице, което отговаря на условията, изисквани от законодателството на компетентната по дял II държава-членка, за придобиване на право на обезщетения, отчитайки разпоредбите на настоящия регламент;
г) „държавен служител“ означава лице, считано за такова или приравнено на такова от държавата-членка, чийто субект е наелата го на работа администрация;
д) (попр. от 07.02.2008) „специална схема за държавни служители“ означава всяка схема за социална сигурност, която се различава от общата система за социална сигурност, приложима към заетите лица в съответната държава-членка и която се прилага пряко за всички или за някои категории държавни служители;
е) „пограничен работник“ е всяко лице, упражняващо дейност като заето или като самостоятелно заето лице в една държава-членка и което пребивава в друга държава-членка, в която се завръща по правило всекидневно или поне веднъж седмично;
ж) „бежанец“ има значението, установено в член 1 от Конвенцията за статута на бежанците, подписана в Женева на 28 юли 1951 г.
з) „лице без гражданство“ има значението, установено в член 1 на Конвенцията за лица без гражданство, подписана в Ню Йорк на 28 септември 1954 г.;
и) „член на семейството“ е
1) i) всяко лице, определено за член на семейството или признато за член на домакинството от законодателството, съгласно което са предвидени обезщетенията;
ii) (попр. от 07.02.2008) относно обезщетенията в натура съгласно дял III, глава 1, за болест, за майчинство и съответните им обезщетения за гледане на малко дете от бащата, всяко лице, определено за член на семейството или признато за член на домакинството от законодателството на държавата-членка, където пребивава лицето;
2) Ако в законодателството на държавата-членка, приложимо по точка 1 не се прави разлика между членовете на семейството и други лица, към които се прилага, съпругът, малолетните и децата на издръжка, които са навършили пълнолетие се считат за членове на семейството;
3) Ако, съгласно приложимото законодателство по точки 1 и 2, едно лице се счита за член на семейството или на домакинството само ако живее в същото домакинство както и осигуреното лице или пенсионера, това условие се счита за изпълнено, ако това лице е на издръжка основно от осигуреното лице или от пенсионера;
й) „пребиваване“ означава мястото, където лицето обичайно пребивава;
к) „престой“ означава временно пребиваване;
л) „законодателство“ означава, по отношение на всяка държава-членка, законови, подзаконови актове и други правни разпоредби и всички други мерки за прилагане, във връзка с клоновете на социалното осигуряване, обхванати от член 3, параграф 1.
Този термин изключва договорните разпоредби, освен тези, които служат за изпълнение на задължение за осигуряване, произтичащо от законовите или подзаконовите разпоредби, посочени в предишната алинея, или ако те са били обект на решение на публичните власти, което им придава задължителен характер или разширява приложното им поле, при условие че съответната държава-членка уведоми с декларация за това председателя на Европейския парламент и председателя на Съвета на Европейския съюз. Тази декларация се публикува в Официален вестник на Европейския съюз;
м) (попр. от 07.02.2008) „компетентен орган“ е, по отношение на всяка държава-членка, министърът, министрите или друг равностоен орган, който отговаря за схемите за социална сигурност за цялата или за част от съответната държава-членка;
н) „Административна комисия“ е комисията по член 71;
на) (20.06.2019">1 историческа промяна, – в сила от 31.07.2019) „Европейски орган по труда“ е органът, създаден с Регламент (ЕС) 2019/1149 на Европейския парламент и на Съвета [11], и посочен в член 74а;
о) „регламент по прилагането“ е регламентът по член 89;
п) „институция“ означава, по отношение на всяка държава-членка, органът или властта, отговарящи за прилагането на цялото или част от законодателството;
р) „компетентна институция“ е:
i) институцията, в която заинтересованото лице е осигурено към момента на искането за обезщетение; или
ii) институцията, от която заинтересованото лице има или би имало право на обезщетения, ако то, член или членове на неговото семейство пребиваваха в държавата-членка, в която се намира институцията; или
iii) институцията, определена от компетентния орган на съответната държава; или
iv) в случая на схема, свързана със задълженията на работодателя във връзка с обезщетенията, определени в член 3, параграф 1 – или съответния работодател или осигурител, или вместо него, орган или институция, определен от компетентния орган на съответната държава-членка;
с) „институция по място на пребиваване“ и „институция по място на престой“ е съответно институцията, която е компетентна да предоставя обезщетения в мястото, където пребивава заинтересованото лице и институцията, която е компетентна да предоставя обезщетения в мястото, където съответното лице има престой съгласно законодателството, прилагано от тази институция, или ако не съществува такава институция – институцията, определена от компетентния орган на съответната държава-членка;
т) „компетентна държава-членка“ е държавата-членка, в която се намира компетентната институция;
у) „осигурителен период“ означава периодите на внасяне на осигурителни вноски, или на заетост или самостоятелна заетост, определени или признати за осигурителен период от законодателството, съгласно което е завършен или се смята за завършен, както и всички периоди, разглеждани като такива, ако посоченото законодателство ги признава за равностойни на осигурителен период;
ф) „период на заетост“ или „период на самостоятелна заетост“ са периодите, определени или зачитани от законодателството, съгласно което те са придобити, както и всички периоди, зачитани за такива, ако се признават от посоченото законодателство за приравнени на периоди на заетост или на самостоятелна заетост;
х) „период на пребиваване“ са периодите, определени или признати за такива от законодателството, съгласно което те са завършени или се считат за завършени;
ха) (1 историческа промяна, – в сила от 01.05.2010) „Обезщетения в натура“ означава:
i) за целите на дял III, глава 1 (обезщетенията за болест, за майчинство и съответните им обезщетения за гледане на малко дете от бащата) обезщетения в натура, предвидени в законодателството на държава-членка, които са предназначени да осигурят, предоставят, изплатят директно или възстановят разходите за медицинско обслужване и свързаните с него продукти и услуги. Това включва обезщетения в натура за дългосрочна грижа;
ii) за целите на дял III, глава 2 (трудови злополуки и професионални болести) всички обезщетения в натура за трудови злополуки и професионални болести, както е определено в подточка i) горе и предвидено в схемите на държавите-членки за трудови злополуки и професионални болести.
ц) „пенсия“ обхваща не само пенсиите, но и еднократните обезщетения, които могат да бъдат изплащани вместо пенсия и плащанията, направени под формата на възстановяване на осигурителни вноски, както и осъвремените увеличения и допълнителните помощи съгласно разпоредбите на дял III;
ч) „предпенсионно обезщетение“ означава: всички парични обезщетения, различни от обезщетенията за безработица или предсрочно обезщетение за старост, отпускани след определена възраст на работниците, които са намалили, прекратили или спрели да полагат възмезден труд, до навършване на възраст, в която те придобиват право на пенсия за старост или на пенсия при предсрочно пенсиониране, получаването на които не зависи от това заинтересованото лице да е на разположение на службите по заетостта на компетентната държава-членка; „предсрочно обезщетение за старост“ е обезщетение, отпускано преди навършване на определена от закона пенсионна възраст и което или продължава да се отпуска и след навършване на посочената възраст, или бива заместено от друго обезщетение за старост;
ш) „помощ при смърт“ е всяко еднократно плащане в случай на смърт без еднократните обезщетения по буква ц);
щ) „семейни обезщетения“ са всички обезщетения в натура или парични обезщетения, предназначени за покриване на семейни разходи, с изключение на плащанията за издръжка и специалните помощи при раждане на дете или осиновяване, посочени в приложение I.
Член 2
Персонален обхват
1. Настоящият регламент се прилага към граждани на държава-членка, лица без гражданство и бежанци, които пребивават в държава-членка, които са или са били подчинени на законодателството на една или повече държави-членки, както и към членовете на техните семейства и към преживелите ги лица.
2. Той също се прилага към преживелите лица на лица, които са били подчинени на законодателството на една или повече държави-членки независимо от гражданството на тези лица, когато преживелите ги лица са граждани на държава-членка или са лица без гражданство или бежанци, пребиваващи в една от държавите-членки.
Член 3
Материален обхват
1. (попр. от 07.02.2008) Настоящият регламент се прилага към всички законодателства относно следните клонове на социална сигурност:
а) обезщетения за болест;
б) (попр. от 07.02.2008) обезщетения за майчинство и съответните им обезщетения за гледане на малко дете от бащата;
в) обезщетения за инвалидност;
г) обезщетения за старост;
д) обезщетения за преживели лица;
е) обезщетения за трудови злополуки и професионални болести;
ж) помощи при смърт;
з) обезщетения за безработица;
и) предпенсионни обезщетения;
й) семейни обезщетения.
2. (попр. от 07.02.2008) Освен ако е предвидено друго в приложение XI, настоящият регламент се прилага към общи и специални схеми за социална сигурност, независимо дали са зависещи от вноски или не са, и към схеми, свързани с отговорността на работодателя или корабособственика.
3. Настоящият регламент се прилага също и към специалните парични обезщетения, независещи от вноски, уредени в член 70.
4. Въпреки това, разпоредбите на дял III на настоящия регламент не засягат законовите разпоредби норми на която и да е държава-членка относно отговорността на корабособственика.
5. (зам. – Регл. 988/2009 от 16.09.2009, в сила от 01.05.2010) Настоящият регламент не се прилага за:
а) социалното или медицинско подпомагане, или
б) обезщетения, по отношение на които държава-членка поема отговорността за нанесени вреди на лица и предвижда компенсация, като например тези за жертви на война и на военни действия или техните последствия; за жертви на престъпления, убийства или терористични актове; за жертви на вреди, нанесени от представители на държавата-членка в хода на служебните им задължения; или за жертви, които са претърпели вреди по политически или религиозни причини или по причина на своето потекло.
Член 4
Равно третиране
Освен ако друго не е предвидено в настоящия регламент, лицата, за които се прилага настоящият регламент получават същите обезщетения и имат същите задължения съгласно законодателството на която и да е държава-членка, както нейните граждани.
Член 5
Равно третиране на обезщетения, доходи, факти и събития
Освен ако друго не е предвидено в настоящия регламент и в светлината на установените специални разпоредби по прилагането, се прилага следното:
а) когато, съгласно законодателството на компетентната държава-членка, получаването на обезщетения от социалното осигуряване и на други доходи има определени правни последици, съответните разпоредби от това законодателство се прилагат също така и към получаването на равностойни обезщетения, придобити съгласно законодателството на друга държава-членка или към доход, придобит в друга държава-членка;
б) когато, съгласно законодателството на компетентната държава-членка, правните последици са резултат от настъпването на някои факти или събития, тази държава-членка взема предвид подобни факти или събития, настъпили във всяка друга държава-членка, като настъпили на нейната територия.
Член 6
Сумиране на периоди
Освен ако друго не е предвидено в настоящия регламент, компетентната институция на държава-членка съгласно чието законодателство:
- придобиването, запазването, времетраенето или възстановяването на правото на обезщетения,
- обхвата на законодателството, или
- (попр. от 07.02.2008) достъпа до или освобождаването от задължително, доброволно или продължено осигуряване по избор на лицето,
зависи от завършването на периоди на осигуряване, заетост или самостоятелна заетост или пребиваване, зачита до необходимия размер периодите на осигуряване, заетост или самостоятелна заетост или пребиваване, завършени съгласно законодателството на всяка друга държава-членка, все едно че периодите са завършени съгласно прилаганото от нея законодателство.
Член 7 (попр. загл. от 07.02.2008)
Отпадане на правилата за пребиваване
Освен ако друго не е предвидено в настоящия регламент, паричните обезщетения, платими съгласно законодателството на една или повече държави-членки или съгласно настоящия регламент не подлежат на каквото и да е намаляване, изменение, спиране, прекратяване или конфискация поради факта, че бенефициентът или членовете на неговото семейство пребивават в държава-членка, различна от тази, в която се намира институцията, предоставяща обезщетенията.
Член 8
Отношения между настоящия регламент и други инструменти за координация
1. (попр. от 07.02.2008) Настоящият регламент заменя всички приложими между държавите-членки конвенции за социална сигурност, които попадат в приложното му поле. Въпреки това, някои разпоредби на конвенциите за социална сигурност, сключени от държавите-членки преди влизането в сила на настоящия регламент, продължават да се прилагат при условие, че те са по-благоприятни за бенефициентите или ако са резултат от специфични исторически обстоятелства и последиците им са ограничени във времето. За да продължат да се прилагат тези разпоредби, те се включват в приложение II. Ако, по обективни причини, не е възможно приложното поле на тези разпоредби да обхване всички лица, за които се прилага настоящия регламент, това се определя точно.
2. Две или повече държави-членки могат, при необходимост, да сключват конвенции помежду си, основани на принципите на настоящия регламент и в неговия дух.
Член 9 (зам. – Регл. 465/2012 от 22.05.2012, в сила от 28.06.2012)
Декларации на държавите-членки относно обхвата на настоящия регламент
1. Държавите-членки писмено уведомяват Европейската комисия за декларациите, направени в съответствие с член 1, буква л), за посочените в член 3 законодателство и схеми, за сключените от тях конвенции по смисъла на член 8, параграф 2, за минималните обезщетения съгласно член 58 и за липсата на осигурителна система съгласно посоченото в член 65а, параграф 1, както и за измененията по същество. В тези уведомления се посочва датата, от която настоящият регламент ще се прилага за схемите, посочени в декларациите от държавите-членки.
2. Тези уведомления се предават на Европейската комисия всяка година и им се дава необходимата публичност.
Член 10
Предотвратяване на съвпадането на обезщетения
Освен ако не е предвидено друго, настоящият регламент не може нито да предоставя, нито да запазва правото на няколко обезщетения от един и същи вид за един и същи период на задължително осигуряване.
дял II
Определяне На Приложимото Законодателство
Член 11
Общи правила
1. Лицата, за които се прилага настоящият регламент, са подчинени на законодателството само на една държава-членка. Това законодателство се определя в съответствие с настоящия дял.
2. За целите на настоящия дял, лицата, които получават парични обезщетения поради или вследствие на тяхната дейност като наето или самостоятелно заето лице, се считат, че упражняват посочената дейност. Това не се прилага за пенсиите за инвалидност, старост или за преживяло лице или за пенсиите, получавани поради трудови злополуки или професионални болести или за паричните обезщетения за болест, покриващи лечение за неограничен период.
3. Съгласно членове 12 - 16:
а) спрямо лице, осъществяващо дейност като наето или като самостоятелно заето лице в една държава-членка се прилага законодателството на тази държава-членка;
б) държавен служител е подчинен на законодателството на държавата-членка, което се прилага спрямо наелата го на работа администрация;
в) спрямо лице, получаващо обезщетения за безработица в съответствие с член 65 съгласно законодателството на държавата-членка по пребиваване, се прилага законодателството на тази държава-членка;
г) спрямо лице, повикано за отбиване на редовна служба или на преподготовка във въоръжените сили или на гражданска служба в държава-членка, се прилага законодателството на тази държава-членка;
д) всяко друго лице, към което букви a) - г) не се прилагат, е подчинено на законодателството на държавата-членка по пребиваване, без да се засягат останалите разпоредби на настоящия регламент, гарантиращи му обезщетения съгласно законодателството на една или повече други държави-членки.
4. За целите на настоящия дял, обичайно осъществяваната дейност като наето или самостоятелно заето лице на борда на морски плавателен съд под флага на държава-членка се счита за дейност, упражнявана в посочената държава-членка. Въпреки това, лице, наето на борда на плавателен съд под флага на държава-членка и получаващо възнаграждение за тази дейност от предприятие или лице, чието седалище или място на дейност се намира в друга държава-членка, е подчинено на законодателството на последната държава-членка, ако то пребивава в тази държава. Предприятието или лицето, което изплаща възнаграждението се счита за работодател за целите на посоченото законодателство.
5. (нов – Регл. 465/2012 от 22.05.2012, в сила от 28.06.2012) Дейност като член на полетен или кабинен екипаж, изпълняващ пътнически или товарни въздухоплавателни услуги, се смята за дейност, извършвана в държавата-членка, в която се намира основната база според определението за нея, съдържащо се в приложение III към Регламент (ЕИО) № 3922/91.
Член 12
Специални правила
1. (зам. – Регл. 465/2012 от 22.05.2012, в сила от 28.06.2012) Лице, което осъществява дейност като наето лице в държава-членка от името на работодател, който обичайно осъществява дейността си в нея, и което е командировано от този работодател в друга държава-членка, за да осъществява там дейност от името на същия работодател, продължава да е подчинено на законодателството на първата държава-членка, при условие че предвидената продължителност на тази работа не превишава 24 месеца и че не е изпратено да замества друго командировано лице.
2. Лице, което обичайно осъществява дейност като самостоятелно заето лице в държава-членка и което отива да осъществява подобна дейност в друга държава-членка продължава да бъде подчинено на законодателството на първата държава-членка, при условие, че предвиденото времетраене на тази дейност не превишава двадесет и четири месеца.
