Спогодба между Република България и Република Корея за Избягване на Двойното Данъчно Облагане и Предотвратяване на Отклонението от Облагане с Данъци върху Дохода

Република България и Република Корея, желаейки да сключат Спогодба за избягване на двойното данъчно облагане и предотвратяване на отклонението от облагане с данъци върху дохода и да разширят и насърчат икономическото си сътрудничество, се споразумяха, както следва:

Член 1

Обхват по Отношение на Лицата

Тази спогодба се прилага спрямо лица, които са местни лица на едната или на двете договарящи държави.

Член 2

Данъци, за които се Прилага Спогодбата

1. Тази спогодба се прилага за данъци върху дохода и за такива ще се считат всички данъци, наложени върху общия доход или върху елементи на дохода, включително и данъци върху приходи от отчуждаването на движима или недвижима собственост, данъците върху брутните суми на надниците или заплатите, изплатени от предприятията, също както и данъците върху нарастването на капитала.

2. Данъците, за които се прилага спогодбата, са:

а) в Република България:

(i) данък върху общия доход; и

(ii) данък върху печалбата

            (по-нататък наричани "български данък");

б) в Република Корея:

(i) данък върху дохода;

(ii) данък върху печалбата на корпорациите; и

(iii) местни данъци на населението

(по-нататък наричани "корейски данък").

3. Спогодбата се прилага и за всички данъци от същия или подобен по естеството си вид, които са установени след датата на подписване на спогодбата, в допълнение на или вместо съществуващите данъци. Компетентните органи на всяка от договарящите държави ще се уведомяват взаимно за всички съществени изменения, извършени в съответните им данъчни законодателства. В случай, че възникнат съмнения при определянето на това, кои данъци са от същия или подобен по естеството си вид, компетентните органи на договарящите държави могат да се консултират помежду си, имайки предвид разпоредбите на чл. 25.

Член 3

Общи Определения

1. За целите на тази спогодба, освен ако контекстът не изисква друго:

а) терминът "България" означава Република България, а когато се използва в географски смисъл, означава територията, върху която Република България упражнява държавен суверенитет и юрисдикция, както и континенталният шелф и изключителната икономическа зона, над която тя упражнява суверенни права в съответствие с международното право;

б) терминът "Корея" означава територията на Република Корея, включително всяка зона, свързана с териториалните води на Република Корея, която в съответствие с международното право е или може да бъде определена според законодателството на Република Корея като зона, върху която Република Корея упражнява суверенни права по отношение на морското дъно, неговите недра и на подземните богатства;

в) термините "една от договарящите държави" и "другата договаряща държава" означават съответно Република България или Република Корея в зависимост от изискванията на контекста;

г) терминът "данък" означава български данък или корейски данък в зависимост от изискванията на контекста;

д) терминът "лице" означава физическо лице, юридическо лице, включително дружество, и всяка друга общност от лица;

е) терминът "дружество" означава всяко корпоративно тяло или всяка икономическа единица, която се счита за корпоративно тяло за целите на данъчното облагане;

ж) термините "предприятие на едната договаряща държава" и "предприятие на другата договаряща държава" означават съответно предприятие, ръководено от местно лице на едната договаряща държава, или предприятие, ръководено от местно лице на другата договаряща държава;

з) терминът "граждани" означава:

(i) всички физически лица, притежаващи гражданство на една от договарящите държави;

(ii) всички юридически лица, дружества и асоциации, чийто статут се основава на законите в една от договарящите държави;

и) терминът "международен транспорт" означава всеки превоз с кораб или самолет, извършван от предприятие на една от договарящите държави, освен когато корабът или самолетът се използват само между места, разположени в другата договаряща държава;

й) терминът "компетентен орган" означава:

(i) в Република България - министърът на финансите или негов упълномощен представител;

(ii) в Република Корея - министърът на финансите или негов упълномощен представител.

2. При прилагането на спогодбата от една от договарящите държави всеки термин, който не е изрично определен, ако контекстът не изисква друго, има значението, което му придава законодателството на тази договаряща държава по отношение на данъците, спрямо които се прилага спогодбата.

Член 4

Местно Лице

1. За целите на тази спогодба терминът "местно лице на едната договаряща държава" означава всяко лице, което съобразно законодателството на тази държава подлежи на облагане с данък поради неговото гражданство, местожителство, местопребиваване, място на главното управление, място на управление, място на регистрация или всякакъв друг критерий от подобен характер. Но този термин не включва лице, което подлежи на облагане с данък в тази държава само за доходи от източници в тази държава.

2. Когато съобразно разпоредбите на ал. 1 едно физическо лице е местно лице на двете договарящи държави, неговият статут се определя по следния начин:

а) ще се счита за местно лице на държавата, в която има постоянно жилище; ако има постоянно жилище и в двете държави, ще се счита за местно лице на държавата, с която неговите лични и икономически интереси са по- тесни (център на жизнени интереси);

б) ако държавата, в която се намира центърът на жизнените му интереси, не може да бъде определена, или ако няма постоянно жилище в нито една от държавите, ще се счита за местно лице на държавата, в която има обичайно местопребиваване;

в) ако има обичайно местопребиваване и в двете държави или в нито една от тях, ще се счита за местно лице на държавата, на която е гражданин;

г) ако е гражданин на двете държави или на нито една от тях, компетентните органи на договарящите държави ще разрешат въпроса по взаимно споразумение.

3. Когато съобразно разпоредбите на ал. 1 лице, различно от физическо лице, е местно лице и на двете договарящи държави, то се счита за местно лице на държавата, в която е разположено мястото на действителното му управление. В случай, когато има съмнения, компетентните органи на договарящите държави ще решат въпроса по взаимно споразумение.

Член 5

Място на Стопанска Дейност

1. За целите на тази спогодба терминът "място на стопанска дейност" означава определено място, посредством което се извършва цялостно или частично стопанската дейност на едно предприятие.

2. Терминът "място на стопанска дейност" включва по-специално:

а) място на управление;

б) филиал;

в) кантора;

г) фабрика;

д) работилница или цех; и

е) мина, нефтен или газов кладенец, кариера или всяко друго място за извличане на природни богатства.

3. Строителна площадка, строителен или монтажен обект представляват място на стопанска дейност само ако работата продължава повече от девет месеца.

4. Независимо от предходните разпоредби на този член се счита, че терминът "място на стопанска дейност" не включва:

а) използването на съоръжения само с цел складиране, излагане или доставка на стоки, принадлежащи на предприятието;

б) поддържането на запас от стоки, принадлежащи на предприятието, единствено с цел складиране, излагане или доставка;

в) поддържането на запас от стоки, принадлежащи на предприятието, единствено с цел обработването или преработването им от друго предприятие;

г) поддържането на определено място единствено с цел закупуването на стоки или събиране на информация за предприятието;

д) поддържането на определено място единствено с цел извършване за предприятието на всяка друга дейност от подготвителен или помощен характер;

е) поддържането на запас от стоки, изложени от предприятието на панаир или изложба, които се продават след приключването; и

ж) поддържането на определено място единствено с цел съчетаното упражняване на дейности, посочени в букви от "а" до "е, при условие, че цялостната дейност на това определено място, произтичаща от такова съчетание, има помощен или подготвителен характер.

5. Независимо от разпоредбите на ал. 1 и 2, когато лице, различно от представител с независим статут, по отношение на когото се прилага ал. 6, действа за сметка на предприятие и има или обичайно упражнява в една от договарящите държави правото да сключва договори от името на предприятието, счита се, че това предприятие има място на стопанска дейност в тази държава по отношение на всички дейности, които това лице предприема за предприятието, освен ако дейностите на такова лице са ограничени до посочените в ал. 4, които, ако се извършват чрез определено място, няма да направят това определено място място на стопанска дейност съобразно разпоредбите на тази алинея.

6. Не се счита, че предприятие има място на стопанска дейност в едната договаряща държава само защото то извършва дейност в тази договаряща държава посредством брокер, общ комисионер или друг представител с независим статут, при условие, че такива лица работят в нормалните рамки на своята дейност.

7. Обстоятелството, че дружество, което е местно лице на едната договаряща държава, контролира или е контролирано от дружество, което е местно лице на другата договаряща държава или което осъществява в тази друга държава своята стопанска дейност (независимо дали посредством място на стопанска дейност или не), само по себе си няма да дава основание което и да е от дружествата да се счита за място на стопанска дейност на другото.

Член 6

Доходи от Недвижимо Имущество

1. Доходите на местно лице на едната договаряща държава от недвижимо имущество (включително доходи от селско или горско стопанство), разположено в другата договаряща държава, се облагат в тази друга държава.

2. Терминът "недвижимо имущество" има значението, което му придава законодателството на тази договаряща държава, в която се намира имуществото. Във всички случаи този термин обхваща имуществото, принадлежащо към недвижимото имущество, правото на плодоползване от недвижимо имущество, както и правата върху променливи или определени по размера си плащания за разработване или за предоставяне на правото за разработване на минерални залежи, източници и други природни ресурси. Кораби, лодки и самолети не се считат за недвижимо имущество.

3. Разпоредбите на ал. 1 се прилагат и по отношение на доходи, получени от пряко използване, отдаване под наем или от използуване под каквато и да е друга форма на недвижимо имущество.

4. Разпоредбите на ал. 1 и 3 се прилагат също така и по отношение на доходи от недвижимо имущество на предприятие и по отношение на доходи от недвижимо имущество, използвано за извършване на независими лични услуги.

Член 7

Печалби от Стопанска Дейност

1. Печалбите на предприятие на едната договаряща държава се облагат само в тази държава, освен ако предприятието извършва стопанска дейност в другата договаряща държава посредством разположено там място на стопанска дейност. Ако предприятието извършва или е извършвало стопанска дейност по този начин, печалбите на предприятието могат да бъдат облагани в другата държава, но само такава част от тях, която е относима към това място на стопанска дейност.

2. Като се имат предвид разпоредбите на ал. 3, когато предприятие на едната договаряща държава извършва стопанска дейност в другата договаряща държава посредством място на стопанска дейност, разположено там, във всяка от договарящите се държави към това място на стопанска дейност ще се отнасят печалбите, които то би реализирало, ако беше отделно и самостоятелно предприятие, извършващо същите или подобни дейности при същите или подобни условия и работещо напълно независимо от предприятието, на което то е място на стопанска дейност.

3. При определянето на печалбите на място на стопанска дейност се допуска приспадане на разходите, възникнали за целите на мястото на стопанска дейност, включително управленските и общите административни разходи, независимо дали са извършени в тази договаряща държава, където се намира мястото на стопанска дейност, или другаде.

4. Не се причисляват печалби към мястото на стопанска дейност само поради простата покупка от това място на стопанска дейност на стоки за предприятието.

5. За целите на предходните алинеи печалбите, които се отнасят към мястото на стопанска дейност, се определят ежегодно по един и същ начин, освен ако не съществува сериозна и достатъчна причина за противното.

6. Когато печалбите включват елементи на доход, разгледани отделно в други членове на тази спогодба, разпоредбите на тези членове няма да се засягат от разпоредбите на този член.

Член 8

Морски и Въздушен Транспорт

1. Печалбите на предприятие на едната договаряща държава от експлоатацията на кораби или самолети в международния транспорт се облагат само в тази държава.

2. Разпоредбите на ал. 1 на този член се прилагат и за печалби от участие в пул, съвместна стопанска дейност или международна експлоатационна агенция.

3. Във връзка с експлоатацията на кораби или самолети в международния транспорт, извършвана от предприятие на едната договаряща държава, това предприятие, ако е предприятие на България, също се освобождава от данъка върху добавената стойност в Корея и ако е предприятие на Корея, се освобождава от всеки подобен данък на данъка върху добавената стойност в Корея, който може в бъдеще да бъде въведен в България.

Член 9

Свързани Предприятия

1. Когато

а) предприятие на едната договаряща държава участва пряко или непряко в управлението, контрола или имуществото на предприятие на другата договаряща държава, или

б) едни и същи лица участват пряко или непряко в управлението, контрола или имуществото на предприятие на едната договаряща държава и предприятие на другата договаряща държава, и

в двата случая между двете предприятия в техните търговски или финансови взаимоотношения са приети или наложени условия, различни от тези, които биха били приети между независими предприятия, тогава всяка печалба, която, ако ги нямаше тези условия, би възникнала за едно от предприятията, но поради тези условия не е възникнала, може да бъде включена в печалбите на това предприятие и съответно обложена.

2. Когато едната договаряща държава включи в дохода на предприятие на тази договаряща държава и съответно обложи с данък печалби на предприятие на другата договаряща държава, които са били обложени в тази друга договаряща държава, и така включеният доход е доход, който първото посочено предприятие би получило, ако условията, създадени между двете предприятия, биха били като приети между независими лица, тогава другата държава в съответствие с вътрешното си данъчно законодателство ще направи съответна корекция на сумата на данъка, наложен върху този доход. При определяне на тази корекция трябва да се имат предвид другите разпоредби на тази спогодба и компетентните органи на договарящите държави трябва да проведат съвместни консултации.

Член 10

Дивиденти

1. Дивидентите, изплатени от дружество, което е местно лице на едната договаряща държава, на местно лице от другата договаряща държава, могат да бъдат облагани в тази друга договаряща държава.

2. Такива дивиденти обаче могат да се облагат и в договарящата държава, на която дружеството, изплащащо дивидентите, е местно лице и съобразно законите на тази държава, но ако получателят е и притежател на дивидентите, наложеният данък няма да надвишава:

а) 5% от брутната сума на дивидентите, ако действителният ползвател е дружество (различно от събирателно дружество), което притежава пряко най- малко 15% от капитала на дружеството, плащащо дивидентите;

б) 10% от брутната сума на дивидентите във всички останали случаи.

Разпоредбите на тази алинея не засягат облагането на дружеството по отношение на печалбите, от които се изплащат дивидентите.

3. Терминът "дивиденти", както е употребен в този член, означава доходи от акции или други права, с изключение на вземания за дълг, участие в печалби, както и доходи от други корпоративни права, които се третират за целите на данъчното облагане като доходи от акции, съгласно законодателството на държавата, на която дружеството, извършващо разпределението, е местно лице.

4. Разпоредбите на ал. 1 и 2 не се прилагат, ако действителният притежател на дивидентите, местно лице на едната договаряща държава, извършва или е извършвал стопанска дейност в другата договаряща държава, на която е местно лице дружеството, изплащащо дивидентите, посредством място на стопанска дейност, разположено там, или упражнява в тази друга държава независими лични услуги чрез определена база, разположена там, и участието, с оглед на което се изплащат дивидентите, е действително свързано с такова място на стопанска дейност или определена база. В този случай се прилагат съответно разпоредбите на чл. 7 или 14 съобразно случая.

5. Когато дружество, което е местно лице на едната от договарящите държави, получава печалби или доходи от другата договаряща държава, тази друга държава може да не облага с данък изплатените от дружеството дивиденти, освен доколкото тези дивиденти се плащат на местно лице на тази друга държава или доколкото участието, по отношение на което се плащат дивидентите, е действително свързано с място на стопанска дейност или определена база, намиращи се в тази друга държава, нито пък да облага неразпределената печалба на дружеството с данък върху неразпределената печалба, дори ако платените дивиденти или неразпределената печалба се състоят изцяло или частично от печалби или доходи, произтичащи от тази друга държава.

Член 11

Лихви

1. Лихвите, произхождащи от едната договаряща държава и изплатени на местно лице на другата договаряща държава, могат да се облагат в тази друга договаряща държава.

2. Все пак тези лихви могат да се облагат и в договарящата държава, от която произхождат, съгласно законодателството на тази държава, но ако лицето, което получава лихвите, е и техен притежател, определеният данък не може да превишава 10 на сто от брутната сума на лихвите.

3. Независимо от разпоредбите на ал. 2:

а) лихвите, възникващи в едната договаряща държава и получавани от правителството на другата договаряща държава, включително и нейно политическо подразделение или орган на местната власт, или от централната банка на тази друга договаряща държава, се облагат само в тази друга държава;

б) лихвите, възникващи в едната договаряща държава във връзка със заеми или кредити, предоставени или гарантирани:

(i) в България от Българска външнотърговска банка,

(ii) в Корея от Експортно-импортната банка на Корея и Банката за развитие на Корея,

или която и да е друга институция, посочена и съгласувана в разменена кореспонденция между компетентните органи на договарящите се държави, и платени на местно лице на другата договаряща държава, се облагат само в тази друга държава;

в) лихвите, платени във връзка с продажбата на кредит на каквото и да било промишлено, търговско или научно оборудване от предприятие на едната договаряща държава на предприятие на другата договаряща държава, се облагат само в договарящата държава, на която действителният ползвател е местно лице.

4. Терминът "лихви", употребен в този член, означава доходи от вземания за дълг от всякакъв вид, независимо от това, дали са осигурени или не с ипотека или с клауза за участие в печалбите на заемополучателя, и по-специално доходи от държавни ценни книжа и доходи от бонове или облигации, включително премии и печалби, свързани с такива ценни книжа, бонове или облигации. Санкции за закъсняло плащане не се считат за лихви за целите на този член.

5. Разпоредбите на ал. 1 и 2 не се прилагат, ако действителният ползвател на лихвите, местно лице на едната договаряща държава, извършва или е извършвал стопанска дейност в другата договаряща държава, от която произхождат лихвите, посредством място на стопанска дейност, разположено там, или упражнява в тази друга държава независими лични услуги чрез определена база, разположена там, и задължението, във връзка с което е платена лихвата, е действително свързано с такова място на стопанска дейност или определена база. В този случай се прилагат съответно разпоредбите на чл. 7 или 14 съобразно случая.

6. Лихвите се считат за възникнали в тази договаряща държава, когато платец е същата държава, нейно политическо подразделение, орган на местната власт или местно лице. Когато обаче платецът на лихвите, независимо дали е местно лице на една от договарящите държави, притежава в една от договарящите държави място на стопанска дейност или определена база, за които е договорен дългът, пораждащ лихвите, и които понасят тежестта на лихвите, тези лихви се считат за произхождащи от държавата, в която се намира мястото на стопанска дейност или определената база.

7. Когато поради особените взаимоотношения между платеца и притежателя на лихвите или между тях двамата и някое друго лице сумата на лихвите, като се има предвид задължението, за което те се изплащат, надвишава сумата, която би била договорена между платеца и притежателя при липсата на такива особени взаимоотношения, разпоредбите на този член се прилагат само по отношение на последната сума. В такъв случай надвишаващата сума се облага съобразно законодателството на всяка от договарящите държави, като съответно се имат предвид останалите разпоредби на тази спогодба.

Член 12

Авторски или Лицензионни Възнаграждения

1. Авторски и лицензионни възнаграждения, произхождащи от едната договаряща държава и изплатени на местно лице на другата договаряща държава, се облагат само в тази друга договаряща държава, ако това местно лице е притежателят на авторските или лицензионните възнаграждения.

2. Такива авторски или лицензионни възнаграждения обаче могат да бъдат облагани и в договарящата държава, в която възникват, и съобразно законодателството на тази договаряща държава, но ако получателят е притежател на авторските и лицензионните възнаграждения, така наложеният данък няма да надвишава 5% от брутната сума на авторските и лицензионните възнаграждения.

3. Терминът "авторски или лицензионни възнаграждения", използван в този член, означава плащания от всякакъв вид, получени за използване или за правото на използване на всяко авторско право за литературно, художествено или научно произведение, включително кинофилми или филми или ленти за телевизионно или радиопредаване, на всеки патент, търговска марка, чертеж или модел, план, секретна формула или процес, или за използването на или за правото да се използва промишлено, търговско или научно оборудване или на информация относно промишлен, търговски или научен опит, както и от технически услуги, ако подобни доходи са свързани със споменатото в тази алинея използване или право на използване.

4. Разпоредбите на ал. 1 и 2 не се прилагат, ако действителният ползвател на авторските или лицензионните възнаграждения, местно лице на едната договаряща държава, извършва или е извършвал стопанска дейност в другата договаряща държава, от която произхождат авторските и лицензионните възнаграждения, посредством място на стопанска дейност, разположено там, или извършва в тази друга държава независими лични услуги чрез определена база, разположена там, и правото или собствеността, във връзка с които се изплащат авторските или лицензионните възнаграждения, е действително свързано с такова място на стопанска дейност или определена база. В такъв случай се прилагат съответно разпоредбите на чл. 7 или 14 съобразно случая.

5. Авторските или лицензионните възнаграждения се считат за възникнали в една от договарящите държави, когато платец е самата държава, орган на местната власт или местно лице на тази държава. Когато обаче платецът на авторските или лицензионните възнаграждения, независимо дали е местно лице на една от договарящите държави, притежава в една от договарящите държави място на стопанска дейност или определена база, във връзка с които е възникнало задължението за изплащане на авторски или лицензионни възнаграждения и авторските или лицензионните възнаграждения произлизат от това място на стопанска дейност или определена база, тогава тези авторски или лицензионни възнаграждения се считат за произхождащи от договарящата държава, в която се намира мястото на стопанска дейност или определената база.

6. Когато поради особените взаимоотношения между платеца и притежателя или между тях двамата и някое трето лице сумата на авторските или лицензионните възнаграждения, като се има предвид използването, правото или информацията, за които те се плащат, надвишава сумата, която би била договорена между платеца и притежателя при липсата на такива особени взаимоотношения, разпоредбите на този член се прилагат само по отношение на последната сума. В такъв случай надвишаващата сума се облага съобразно законодателството на всяка от договарящите държави, като съответно се имат предвид останалите разпоредби на тази спогодба.

Член 13

Печалби от Прехвърляне на Имущество

1. Печалби на местно лице на едната договаряща държава от прехвърляне на недвижимо имущество, посочено в чл. 6 и намиращо се в другата договаряща държава, се облагат в тази друга държава.

2. Печалби от прехвърляне на движимо имущество, съставляващо част от стопанското имущество на място на стопанска дейност, което предприятие на едната договаряща държава има в другата договаряща държава, или на движимо имущество, принадлежащо на определена база, която местно лице на едната договаряща държава има на разположение в другата договаряща държава с оглед упражняването на независими лични услуги, включително печалби от прехвърляне на такова място на стопанска дейност (самостоятелно или заедно с цялото предприятие) или на такава определена база, се облагат в тази друга държава.

3. Печалби от прехвърлянето на кораби или самолети, използвани в международния транспорт,или на движимо имущество, служещо за експлоатацията на такива кораби или самолети, се облагат само в договарящата държава, на която предприятието е местно лице.

4. Печалби от отчуждаване на имущество, което не е посочено в ал. 1, 2 и 3, се облагат само в договарящата държава, на която лицето, отчуждаващо имуществото, е местно лице.

Член 14

Независими Лични Услуги

1. Доходи, получени от местно лице на едната договаряща държава от независими професионални услуги или от други дейности с независим характер, се облагат само в тази държава, освен ако то има редовно на разположение в другата договаряща държава определена база за извършване на своята дейност. Ако то има такава определена база, неговите доходи могат да бъдат облагани в тази друга държава, но само такава част от тях, каквато е причислима към тази определена база.

2. Терминът "независими професионални услуги" включва по-специално самостоятелни научни, литературни, художествени, образователни или преподавателски дейности, както и самостоятелните дейности на лекари, адвокати, инженери, архитекти, стоматолози и счетоводители.