Спогодба между Правителството на Република България и Правителството на Обединените Арабски Емирства за Избягване на Двойното Данъчно Облагане на Доходите
Правителството на Република България и правителството на Обединените арабски емирства, желаейки да насърчат и укрепят икономическите отношения чрез сключването на Спогодба за избягване на двойното данъчно облагане на доходите, се договориха, както следва:
ГЛАВА I
Обхват на Спогодбата
Член 1
Тази спогодба се прилага спрямо лица, които са местни лица на едната или на двете договарящи държави.
Член 2
1. Тази спогодба се прилага за данъци върху доходите, налагани от страна на едната договаряща държава или на нейни политически подразделения или на нейни органи на местна власт или от местни правителства, независимо от начина на тяхното събиране.
2. За данъци върху доходите се считат всички данъци върху общия доход или върху отделни елементи на доходите, включително данъците върху приходи от отчуждаване на движимо или недвижимо имущество.
3. Съществуващите данъци, за които се прилага тази спогодба, са:
а) в Обединените арабски емирства:
(i) данъкът върху доходите; и
(ii) данъкът върху печалбата;
(по-нататък наричани "данък на ОАЕ");
б) в България:
(i) данъкът върху дохода на физическите лица; и
(ii) корпоративният подоходен данък;
(по-нататък наричани "български данък").
4. Спогодбата ще се прилага и за всички подобни по естеството си данъци, които са въведени от всяка от договарящите държави след датата на подписване на тази спогодба като допълнение или вместо съществуващите данъци, посочени в ал. 2. Компетентните органи на договарящите държави ще се уведомяват взаимно за всички съществени изменения, извършени в съответните им данъчни закони.
ГЛАВА II
Определения
Член 3
1. За целите на тази спогодба, освен ако контекстът не изисква друго:
а) термините "едната договаряща държава" и "другата договаряща държава" означават Република България или Обединените арабски емирства според изискванията на контекста;
б) терминът "Обединени арабски емирства" означава ОАЕ, а когато е употребен в географски смисъл, означава пространството, в което територията е под неин суверенитет, както и териториалните води, въздушното пространство и подводните територии, над които ОАЕ упражнява в съответствие с международното право и законите на ОАЕ суверенни права, включително континенталната суша и островите под нейна юрисдикция във връзка с всяка дейност по изследване или използване на природните богатства;
в) терминът "България" означава Република България, а когато е употребен в географски смисъл, означава територията и териториалното море, върху които тя упражнява своя държавен суверенитет, а така също и континенталния шелф и изключителната икономическа зона, върху които тя упражнява суверенни права и юрисдикция в съответствие с международното право;
г) терминът "данък" означава данък на ОАЕ или български данък според изискванията на контекста;
д) терминът "лице" включва физическо лице, дружество или всяко друго сдружение от лица;
е) терминът "дружество" означава всяко юридическо лице или всяка общност, която се третира като юридическо лице за целите на данъчното облагане;
ж) термините "предприятие на едната договаряща държава" и "предприятие на другата договаряща държава" означават съответно предприятие, ръководено от местно лице на едната договаряща държава, и предприятие, ръководено от местно лице на другата договаряща държава;
з) терминът "национално лице" означава според изискванията на текста:
(i) всяко физическо лице, притежаващо гражданство на едната договаряща държава; и
(ii) всяко юридическо лице, гражданско дружество или асоциация, чийто правен статут се основава на действащите закони в едната договаряща държава;
и) терминът "международен транспорт" означава всеки превоз с кораб, самолет, железопътно или шосейно транспортно средство, извършван от предприятие на едната договаряща държава, освен ако корабът, самолетът, железопътното или шосейното транспортно средство се експлоатира изключително между места, намиращи се в другата договаряща държава;
к) терминът "компетентен орган" означава:
(i) в случая на ОАЕ: министърът на финансите и индустрията или упълномощен представител;
(ii) в случая на България: министърът на финансите или упълномощен представител.
2. При прилагането на тази спогодба от всяка от договарящите държави всеки термин, който не е определен в нея, ще има значението, което му придава законодателството на тази държава по отношение на данъците, обхванати от спогодбата, освен ако контекстът не изисква друго.
Член 4
1. За целите на тази спогодба понятието "местно лице на едната договаряща държава" означава:
а) в случая на Република България: всяко лице, което съгласно законодателството на България подлежи на данъчно облагане в нея поради своето местожителство, местопребиваване, място на учредяване, място на управление или всеки друг критерий от подобно естество, а също включва самата държава и нейните органи на местна власт; този термин обаче не включва лице, което подлежи на данъчно облагане в България само по отношение на доходи от източници в България;
б) в случая на ОАЕ: всяко лице, което притежава местожителство в ОАЕ и е гражданин на ОАЕ, и всяко дружество, което е учредено и регистрирано в ОАЕ и има място на управление там.
2. За целите на ал. 1:
а) ОАЕ и нейните политически подразделения, органи на местна власт или местни правителства се считат за местни лица на ОАЕ;
б) правителствените институции се считат за местни лица на ОАЕ; всяка институция се счита за правителствена институция, когато е създадена от правителството за изпълнение на публични функции и е призната за такава чрез взаимно споразумение между компетентните органи на договарящите държави.
3. Когато въз основа на разпоредбите на ал. 1 едно физическо лице е местно лице и на двете договарящи държави, тогава неговото положение се определя, както следва:
а) то се счита за местно лице само на държавата, в която разполага с постоянно жилище; ако то разполага с постоянно жилище в двете държави, то се счита за местно лице само на тази държава, с която има по-тесни лични и икономически връзки (център на жизнени интереси);
б) ако държавата, в която е центърът на жизнените му интереси, не може да бъде определена или ако то не разполага с постоянно жилище в нито една държава, то се счита местно лице само на държавата, в която обичайно пребивава;
в) ако то обичайно пребивава в двете държави или в нито една от тях, то се счита за местно лице само на държавата, на която е гражданин;
г) ако то е гражданин и на двете държави или на нито една от тях, компетентните органи на договарящите държави ще решат въпроса чрез взаимно споразумение.
4. Когато в съответствие с разпоредбите на ал. 1 лице, различно от физическо лице, е местно лице на двете договарящи държави, то се счита за местно лице на тази договаряща държава, в която се намира неговото място на учредяване или установяване.
Член 5
1. За целите на тази спогодба терминът "място на стопанска дейност" означава определено място на дейност, чрез което се извършва цялостно или частично стопанската дейност на едно предприятие.
2. Терминът "място на стопанска дейност" включва по-специално:
а) място на управление;
б) клон;
в) офис;
г) фабрика;
д) работилница;
е) мина, нефтен или газов кладенец, кариера или всяко друго място за изследване или добиване на природни богатства;
ж) растениевъдно или животновъдно стопанство.
3. Терминът "място на стопанска дейност" включва също така:
а) строителна площадка, строителен или монтажен обект или свързани с тях дейности по надзор, но само когато такава площадка, обект или дейности продължават за период, надвишаващ дванадесет месеца;
б) предоставянето на услуги, включително консултантски услуги, от предприятие на едната договаряща държава чрез служители или друг персонал в другата договаряща държава, при условие че тези дейности продължават за същия или свързан обект за период или периоди, надвишаващи общо повече от девет месеца в рамките на всеки дванадесетмесечен период.
4. Независимо от разпоредбите на ал. 1 до 3 терминът "място на стопанска дейност" не включва:
а) използването на съоръжения единствено с цел складиране, излагане или доставка на стоки, принадлежащи на предприятието;
б) поддържането на запаси от стоки, принадлежащи на предприятието, единствено с цел складиране, излагане или доставка;
в) поддържането на запаси от стоки, принадлежащи на предприятието, единствено с цел преработката им от друго предприятие;
г) поддържане на определено място на дейност изключително за покупка на стоки или за събиране на информация за предприятието;
д) поддържане на определено място на дейност изключително за извършване на всякаква друга дейност, която има подготвителен или спомагателен характер, за предприятието;
е) поддържане на определено място на дейност единствено за осъществяване на което и да е съчетание от посочените в букви от "а" до "д" дейности, при положение че цялостната дейност на това определено място на дейност, произтичаща от това съчетание, има подготвителен или спомагателен характер;
ж) продажба на стоки, принадлежащи на предприятие, изложени в рамките на извънреден временен панаир или изложба след приключването на този панаир или изложба, при условие че участващите в продажбата страни или дружества са изпълнили всички изисквания във връзка с панаира или изложбата във всяка от договарящите държави.
5. Независимо от разпоредбите на ал. 1 и 2, когато лице, което не е представител с независим статут, за когото се прилага ал. 6, действа от името на предприятие, като има и обичайно упражнява в едната договаряща държава правото да сключва договори от името на предприятието, счита се, че това предприятие има място на стопанска дейност в тази държава по отношение на всички дейности, които това лице извършва за предприятието, освен ако дейностите на такова лице са ограничени до посочените в ал. 4, които ако се извършват чрез определено място, не биха направили това определено място на стопанска дейност съгласно разпоредбите на тази алинея.
6. Не се счита, че едно предприятие има място на стопанска дейност в едната договаряща държава само защото то извършва дейност в тази държава посредством брокер, комисионер или друг представител с независим статут, при условие че такива лица действат в обичайните граници на своята дейност.
7. Обстоятелството, че дружество, което е местно лице на едната договаряща държава, контролира или е контролирано от дружество, което е местно лице на другата договаряща държава или което извършва стопанска дейност в тази друга държава (чрез място на стопанска дейност или по друг начин), не прави което и да е от дружествата място на стопанска дейност на другото.
ГЛАВА III
Данъчно Облагане на Доходите
Член 6
1. Доходи, получени от местно лице на едната договаряща държава от недвижимо имущество (включително доходи от селско и горско стопанство), намиращо се в другата договаряща държава, могат да се облагат с данък в тази друга договаряща държава.
2. Терминът "недвижимо имущество" има съдържанието, което му придава законодателството на договарящата държава, в която се намира въпросното имущество. Терминът във всички случаи включва имуществото, принадлежащо към недвижимото имущество, добитък и оборудване, използвани в селското и горското стопанство, правата, спрямо които се прилагат разпоредбите на общото законодателство относно поземлената собственост, плодоползването на недвижимо имущество, както и правата върху променливи или определени по размера си плащания, представляващи компенсация за разработването или за предоставяне на правото за разработване на минерални залежи, извори и други природни ресурси; кораби и самолети не се считат за недвижимо имущество.
3. Разпоредбата на ал. 1 от този член се прилага и по отношение на доходи, получени от пряко използване, отдаване под наем или използване под каквато и да е друга форма на недвижимо имущество.
4. Разпоредбите на ал. 1 и 3 от този член се прилагат също така и по отношение на доходи от недвижимо имущество на предприятие и по отношение на доходи от недвижимо имущество, използвано за извършване на независими лични услуги.
5. Разпоредбите на този член не се прилагат, ако притежател на дохода е самото правителство, политически подразделения, местни правителства, органи на местна власт и техните финансови институции и национални превозвачи на въздушни предприятия, опериращи в международния транспорт.
Член 7
1. Печалбите на предприятие на едната договаряща държава се облагат с данък само в тази държава, освен ако предприятието извършва стопанска дейност в другата договаряща държава чрез място на стопанска дейност, разположено там. Ако предприятието извършва стопанска дейност по този начин, печалбите на предприятието могат да се облагат в другата държава, но само такава част от тях, каквато е причислима към това място на стопанска дейност.
2. Като се има предвид разпоредбата на ал. 3 от този член, когато предприятие на едната договаряща държава извършва стопанска дейност в другата договаряща държава чрез място на стопанска дейност, разположено там, във всяка договаряща държава към това място на стопанска дейност ще се причисляват печалбите, които то би получило, ако беше отделно и самостоятелно предприятие, извършващо същите или подобни дейности при същите или подобни условия и работещо напълно независимо от предприятието, на което то е място на стопанска дейност.
3. При определянето на печалбите от място на стопанска дейност се допуска приспадане на тези разходи, които са извършени за целите на мястото на стопанска дейност, включително управленските и общите административни разходи, извършени както в държавата, в която се намира мястото на стопанска дейност, така и на всяко друго място. Прилагането на тази разпоредба е ограничено от разпоредбите на вътрешните законодателства.
4. Доколкото в едната договаряща държава обичайно е възприето общият доход, разходите и печалбите, които се причисляват към мястото на стопанска дейност, да се определят на базата на разпределение на съвкупната печалба на предприятието между отделните му звена, ал. 2 от този член няма да се счита ограничаваща за тази договаряща държава да определя облагаемите печалби чрез така възприетия обичаен начин на разпределение; възприетият начин на разпределение обаче трябва да е такъв, че резултатът да съответства на принципите, съдържащи се в този член.
5. Не се причисляват печалби към мястото на стопанска дейност само поради обикновена покупка от това място на стопанска дейност на стоки за предприятието.
6. За целите на предходните алинеи печалбите, причислими към мястото на стопанска дейност, се определят ежегодно по един и същ начин, освен ако не съществува сериозна и основателна причина за противното.
7. Когато печалбите включват елементи от доход, разгледани отделно в други членове на тази спогодба, разпоредбите на тези членове няма да се засягат от разпоредбите на този член.
Член 8
1. Независимо от разпоредбите на чл. 7 печалбите на предприятие на едната договаряща държава от експлоатация на кораби, самолети, железопътни и шосейни транспортни средства в международния транспорт се облагат с данък само в тази държава.
2. Разпоредбите на ал. 1 на този член се прилагат също и по отношение на печалби от участие в пул, съвместна стопанска дейност или международна експлоатационна агенция.
3. В този член:
а) терминът "печалби" включва:
i) печалби, нетни печалби, брутни постъпления и приходи, получени пряко от експлоатацията на кораби, самолети, железопътни и шосейни транспортни средства в международния транспорт, и
ii) лихви върху суми, произхождащи пряко от експлоатацията на кораби, самолети, железопътни или шосейни транспортни средства в международния транспорт, които са със спомагателен характер към тази експлоатация;
iii) продажба на билети от името на друго предприятие;
iv) технически услуги, оказани на трета страна в другата договаряща държава;
б) терминът "експлоатацията на кораби, самолети, железопътни и шосейни транспортни средства" в международния транспорт от лице включва:
i) чартър или наем на кораби, самолети, железопътни или шосейни транспортни средства;
ii) наем на контейнери и свързано оборудване, и
iii) отчуждаването на кораби, самолети, железопътни или шосейни транспортни средства, контейнери и свързано оборудване от това лице, при условие че този чартър, наем или отчуждаване е със спомагателен характер към експлоатацията от това лице на кораби, самолети, железопътни или шосейни транспортни средства в международния транспорт.
Член 9
1. Когато:
а) предприятие на едната договаряща държава участва пряко или непряко в управлението, контрола или имуществото на предприятие на другата договаряща държава, или
б) едни и същи лица участват пряко или непряко в управлението, контрола или имуществото на предприятие на едната договаряща държава и на предприятие на другата договаряща държава,
и в двата случая между двете предприятия в техните търговски или финансови отношения са приети или наложени условия, различни от тези, които биха били приети между независими предприятия, тогава всяка печалба, която, ако ги нямаше тези условия, би възникнала, но поради тези условия не е възникнала за едно от предприятията, може да бъде включена в печалбите на това предприятие и съответно обложена с данък.
2. Когато една от договарящите държави включи в печалбите на предприятие на тази държава и съответно обложи с данък печалби, по отношение на които предприятие на другата договаряща държава е било подложено на облагане с данък в тази друга държава и така включените печалби са печалби, които биха възникнали за предприятието на първата посочена държава, ако договорените условия между двете предприятия бяха такива, каквито биха били договорени между независими предприятия, то тогава тази друга държава може да направи съответната корекция на размера на данъка, начислен върху тези печалби. При извършването на такава корекция ще се вземат предвид другите разпоредби на тази спогодба и компетентните органи на договарящите държави при необходимост ще се консултират един друг.
Член 10
1. Дивидентите, платени от дружество, което е местно лице на едната договаряща държава, на местно лице на другата договаряща държава, могат да се облагат с данък в тази друга държава.
2. Въпреки това такива дивиденти могат да се облагат с данък и в договарящата държава, на която дружеството, изплащащо дивидентите, е местно лице и в съответствие със законодателството на тази държава, но ако притежателят на дивидентите е местно лице на другата договаряща държава, така начисленият данък няма да надвишава 5 процента от брутната сума на дивидентите.
Тази алинея не засяга данъчното облагане на дружеството по отношение на печалбите, от които се изплащат дивидентите.
3. Независимо от разпоредбите на ал. 1 и 2 от този член дивидентите, платени от дружество, което е местно лице на едната договаряща държава, се облагат с данък само в другата договаряща държава, ако притежателят на дивидентите е самата тази друга държава, политическо подразделение, местно правителство, орган на местна власт или Централната банка, Инвестиционният орган на Абу Даби, Инвестиционният съвет на Абу Даби, Международната петролна инвестиционна компания или всяка друга институция, създадена от правителството, политическо подразделение, орган на местна власт или местно правителство на тази друга държава, която е призната за неделима част от това правителство чрез споразумение под формата на размяна на писма между компетентните органи на договарящите държави.
4. Терминът "дивиденти", употребен в този член, означава доходи от акции или други права, даващи право на участие в печалбите (с изключение на вземания за дълг), както и доходи от други корпоративни права, които са подчинени на същия данъчен режим като доходи от акции, в съответствие със законодателството на договарящата държава, на която дружеството, извършващо разпределението, е местно лице.
5. Разпоредбите на ал. 1 и 2 от този член не се прилагат, ако притежателят на дивидентите, който е местно лице на едната договаряща държава, извършва стопанска дейност в другата договаряща държава, на която е местно лице дружеството, изплащащо дивидентите, чрез място на стопанска дейност, разположено там, или упражнява в тази друга държава независими лични услуги чрез определена база, разположена там, и участието, във връзка с което се изплащат дивидентите, е действително свързано с това място на стопанска дейност или определена база. В този случай се прилагат съответно разпоредбите на чл. 7 или 14 съобразно случая.
6. Когато дружество, което е местно лице на едната договаряща държава, получава печалби или доходи от другата договаряща държава, тази друга държава не може да налага никакъв данък върху дивидентите, платени от дружеството, освен доколкото тези дивиденти са платени на местно лице на тази друга държава или доколкото участието, във връзка с което са платени дивидентите, е действително свързано с място на стопанска дейност или определена база, намиращи се в тази друга държава, нито да облага неразпределените печалби на дружеството с данък върху неразпределените печалби, дори ако изплатените дивиденти или неразпределените печалби се състоят изцяло или частично от печалби или доходи, произхождащи в тази друга държава.
Член 11
1. Лихвите, възниквали в едната договаряща държава и платени на местно лице на другата договаряща държава, могат да се облагат с данък в тази друга държава.
2. Въпреки това тези лихви могат да се облагат с данък и в договарящата държава, в която възникват, и съобразно законодателството на тази държава, но когато притежателят на лихвите е местно лице на другата договаряща държава, така наложеният данък няма да надвишава 2 процента от брутната сума на лихвите.
3. Независимо от разпоредбите на ал. 1 и 2 от този член лихвите, платени на местно лице на другата договаряща държава, ще се облагат с данък само в тази друга договаряща държава, ако притежателят на лихвите е самата тази друга държава, политическо подразделение, местно правителство, орган на местна власт или Централната банка, Инвестиционният орган на Абу Даби, Инвестиционният офис на Дубай, Международната петролна инвестиционна компания, Инвестиционният съвет на Абу Даби или всяка друга институция, създадена от правителството, политическо подразделение, орган на местна власт или местно правителство на тази друга държава, която е призната за неделима част от това правителство чрез споразумение под формата на размяна на писма между компетентните органи на договарящите държави.
4. Терминът "лихви", използван в този член, означава доход от вземания за дълг от всякакъв вид независимо от това, дали са обезпечени или не с ипотека и носещи или не правото на участие в печалбите на длъжника, и по-специално доходи от държавни ценни книжа и доходи от бонове и облигации, включително от премии и бонуси, свързани с такива ценни книжа, бонове или облигации. Санкции за закъснели плащания не се считат за лихви за целите на този член.
5. Разпоредбите на ал. 1 и 2 не се прилагат, ако притежателят на лихвите, който е местно лице на едната договаряща държава, извършва стопанска дейност в другата договаряща държава, от която произхождат лихвите, посредством място на стопанска дейност, разположено там, или извършва в тази друга държава независими лични услуги чрез определена база, разположена там, и вземането за дълг, във връзка с което се плащат лихвите, е действително свързано с такова място на стопанска дейност или определена база. В такъв случай се прилагат съответно разпоредбите на чл. 7 или 14 съобразно случая.
6. Лихвите се считат за възникнали в едната договаряща държава, когато платецът е правителството на тази държава, политическо подразделение, орган на местна власт или местно лице на тази държава. Когато обаче платецът на лихвите, независимо дали е местно лице на едната договаряща държава или не, притежава в едната договаряща държава място на стопанска или определена база, във връзка с които е възникнал дългът, който поражда плащането на лихвите и тези лихви са за сметка на такова място на стопанска дейност или определена база, ще се счита, че тези лихви произхождат от държавата, в която се намира мястото на стопанска дейност или определената база.
7. Когато поради особените взаимоотношения между платеца и притежателя на лихвите или между тях двамата и някое друго лице сумата на лихвите, като се има предвид вземането за дълг, за което се изплащат, надвишава сумата, която би била договорена между платеца и притежателя при липсата на такива взаимоотношения, разпоредбите на този член се прилагат само по отношение на последната сума. В такъв случай надвишаващата част от плащанията се облага съобразно законодателството на всяка договаряща държава, като съответно се имат предвид останалите разпоредби на тази спогодба.
8. Образувание, което е местно лице на договаряща държава, няма да има право на облекчение по тази спогодба, ако основната цел за създаването на това образувание е била да получи облекчение по тази спогодба, което не би се ползвало в противен случай. Юридически лица, които не осъществяват добросъвестна стопанска дейност, не попадат в обхвата на този член.
