Спогодба между Народна Република България и Кралство Швеция за Избягване на Двойното Данъчно Облагане на Доходите и Имуществата, Подписана на 21.06.1988 г.

Народна република България и Кралство Швеция, водени от желанието да разширяват и задълбочават във взаимна изгода икономическите връзки и сътрудничеството между двете държави и с цел да се избегне двойното данъчно облагане на доходите и имуществата, се договориха, както следва:

Член 1

Персонален Обхват и Местно Лице

(1) Тази спогодба се прилага спрямо лица, които са местни лица на едната или на двете договарящи държави.

(2) Терминът "местно лице на едната договаряща държава" означава:

            а) за България - всяко физическо лице, което е гражданин на България, както и всяко юридическо лице, чието седалище е в България или е регистрирано там;

            б) за Швеция - всяко лице, което според шведското законодателство подлежи на данъчно облагане там поради своето местожителство, регистрация, място на управление или всеки друг критерий от подобен характер.

(3)       а) Когато съгласно разпоредбите на ал. 2 физическо лице е местно лице на двете договарящи държави, то се счита за местно лице на държавата, с която неговите лични и икономически връзки са по-тесни (център на жизнени интереси);

            б) ако държавата, в която се намира центърът на неговите жизнени интереси, не може да бъде определена, компетентните органи на договарящите държави уреждат въпроса чрез взаимно споразумение.

(4) Когато съгласно разпоредбите на ал. 2 лице, различно от физическо лице, е местно лице на двете договарящи държави, то се счита за местно лице на договарящата държава, в която се намира мястото на действителното му управление.

Член 2

Данъци, за които се Отнася Спогодбата

(1) Съществуващите данъци, спрямо които се прилага спогодбата, са:

            а) в България:

                        (i) данъкът върху общия доход;

                        (ii) данъкът върху дохода на неоженени, неомъжени, овдовели, семейни или разведени без деца;

                        (iii) данъкът върху печалбите и

                        (iv) данъкът върху сградите (по-нататък наричани "български данък");

            б) в Швеция:

                        (i) държавният данък върху дохода, включително моряшки данък и "купонен" данък;

                        (ii) данъкът върху публични изпълнители;

                        (iii) общинският данък върху дохода;

                        (iv) данъкът върху печалбите от участие и

                        (v) държавният данък върху имуществото (по-нататък наричани "шведски данък").

(2) Спогодбата също се прилага спрямо всички идентични или подобни по същество данъци, които се въвеждат след датата на подписването на спогодбата, в допълнение на или вместо съществуващите данъци.  Компетентните органи на договарящите държави всяка година взаимно се уведомяват за всички значителни промени, извършени в техните данъчни законодателства.

Член 3

Общи Определения

(1) За целите на тази спогодба, освен ако контекстът не изисква друго:

            а) терминът "България" означава Народна република България и когато се употребява в географски смисъл, включва територията, върху която България упражнява своя държавен суверенитет, и континенталния шелф, спрямо който България упражнява суверенни права в съответствие с международното право;

            б) терминът "Швеция" означава Кралство Швеция и когато се употребява в географски смисъл, включва националната територия, териториалното море на Швеция, а така също и други морски зони, върху които Швеция в съответствие с международното право упражнява суверенни права или юрисдикция;

            в) термините "едната договаряща държава" и "другата договаряща държава" означават България и Швеция според изискванията на контекста;

            г) терминът "лице" включва физическо лице, юридическо лице и всяка друга общност от лица, която се третира като данъчна единица за целите на облагането;

            д) термините "предприятие на едната договаряща държава" и "предприятие на другата договаряща държава" означават предприятие, ръководено от местно лице на едната договаряща държава, и предприятие, ръководено от местно лице на другата договаряща държава;

            e) терминът "данък" означава български данък или шведски данък според смисъла на контекста;

            ж) терминът "международен транспорт" означава всеки транспорт с кораб, самолет или шосейно превозно средство, извършван от предприятие на едната договаряща държава, освен когато корабът, самолетът или шосейното превозно средство се използува единствено между места в другата договаряща държава;

            з) терминът "компетентни органи" означава в България: - министъра на финансите или негов упълномощен представител;  в Швеция - министъра на финансите или негов упълномощен представител.

(2) По отношение прилагането на спогодбата от едната договаряща държава всеки недефиниран термин има значението, което му придава законодателството на тази държава във връзка с данъците, за които се прилага спогодбата, освен ако контекстът не изисква друго.

Член 4

Място на Стопанска Дейност.

(1) За целите на тази спогодба терминът "място на стопанска дейност" означава определено място, посредством което цялостно или частично се извършва стопанската дейност на едно предприятие.

(2) Терминът "място на стопанска дейност" включва по-специално:

            а) място на управление;

            б) клон;

            в) фабрика, работилница или магазин;

            г) търговско, туристическо, транспортно, конструкторско, сервизно или всяко друго бюро;

            д) мина, петролен или газов кладенец, кариера или всяко друго място за извличане на природни ресурси.

(3) Строителна площадка, строителен или монтажен обект представлява място на стопанска дейност само ако неговата продължителност е повече от шест месеца.

(4) Участието на шведско предприятие в сдружение, създадено в съответствие с българското законодателство, се счита за място на стопанска дейност, намиращо се в България.

(5) Независимо от предходните разпоредби на този член счита се, че терминът "място на стопанска дейност" не включва:

            а) използуването на съоръжения единствено с цел складиране, излагане или доставка на стоки, принадлежащи на предприятието;

            б) поддържането на стокови запаси, принадлежащи на предприятието, единствено с цел складиране, излагане или доставка;

            в) поддържането на стокови запаси, принадлежащи на предприятието, единствено с цел преработването им от друго предприятие;

            г) поддържането на определено място единствено с цел закупуване на стоки или събиране на информация за предприятието;

            д) стокови запаси, изложени от предприятието на панаир или изложба, които се продават след закриването на панаира или изложбата;

            е) поддържането на определено място единствено с цел извършване за предприятието на всякаква друга дейност от подготвителен или спомагателен характер;

            ж) поддържането на определено място единствено за каквото и да е съчетание от дейности, посочени в букви "а" - "е", при условие, че цялостната дейност на определеното място, произлизаща от това съчетание, е от подготвителен или спомагателен характер.

(6) Независимо от разпоредбите на ал. 1 и 2, когато лице, различно от представител с независим статут, спрямо когото се прилага ал. 7, действува от името на предприятие и има, и обикновено упражнява в едната договаряща държава правото да сключва договори от името на предприятието, счита се, че това предприятие притежава място на стопанска дейност в тази държава по отношение на всички дейности, които това лице предприема за предприятието, освен ако дейностите на такова лице са ограничени до тези, споменати в ал. 5, които, ако се упражняват чрез определено място, няма да направят това определено място място на стопанска дейност според разпоредбите на тази алинея.

(7) Не се счита, че едно предприятие има място на стопанска дейност в едната договаряща държава само защото то извършва стопанска дейност в тази държава чрез посредник, общ комисионер или всякакъв друг представител с независим статут при условие, че такива лица работят в обичайните граници на тяхната дейност.

Член 5

Доходи от Недвижимо Имущество

(1) Доходи, получени от местно лице на едната договаряща държава от недвижимо имущество (включително доходи от селскостопанска дейност и дърводобив), намиращо се в другата договаряща държава, могат да се облагат в тази друга държава.

(2) Терминът "недвижимо имущество" има значението, което му придава законодателството на договарящата държава, в която се намира въпросното имущество.

Член 6

Печалби от Стопанска Дейност

(1) Печалбите на предприятие на едната договаряща държава се облагат само в тази държава освен ако предприятието извършва стопанска дейност в другата договаряща държава посредством намиращо се там място на стопанска дейност.  Ако предприятието извършва такава дейност, печалбите на предприятието се облагат в другата договаряща държава, но само такава част от тях, каквато е относима към това място на стопанска дейност.

(2) Като се имат предвид разпоредбите на ал. 3, когато предприятие на едната договаряща държава извършва стопанска дейност в другата договаряща държава посредством намиращо се там място на стопанска дейност, във всяка от договарящите държави към това място на стопанска дейност се отнасят печалбите, които то би очаквало да получи, ако беше отделно и самостоятелно предприятие, занимаващо се със същата или подобна дейност при същите или подобни условия и действуващо напълно независимо от предприятието, на което то е място на стопанска дейност.

(3) При определянето на печалбите на място за стопанска дейност се допуска приспадане на доходите, направени за мястото на стопанска дейност, включително управленските и общите административни разходи, независимо дали са направени в държавата, в която се намира мястото на стопанска дейност, или другаде.

(4) Не се отнасят печалби към място на стопанска дейност при обикновена покупка от това място на стопанска дейност на стоки или изделия за предприятието.

(5) Разпоредбите на този член се прилагат независимо от това, дали предприятие на едната договаряща държава извършва стопанска дейност в другата договаряща държава само за себе си или заедно с друго лице или лица, включително когато това друго лице или лица са местни лица на тази друга договаряща държава.

(6) Когато печалбите включват доходи, които се разглеждат отделно в други членове на тази спогодба, разпоредбите на тези членове няма да се засягат от разпоредбите на този член.

Член 7

Международен Транспорт

(1) Печалби от експлоатацията на кораби, самолети или шосейни превозни средства в международния транспорт от страна на предприятие на едната договаряща държава се облагат само в тази държава.

(2) По отношение на печалбите, получени от въздушния транспортен консорциум Скандинавска авиационна система (САС), разпоредбите на ал. 1 се прилагат, но само към такава част от печалбите, каквато съответствува на участието в този консорциум на АБ Аеротранспорт (АБА), шведския партньор в Скандинавската авиационна система (САС).

(3) Разпоредбите на ал. 1 се прилагат и към печалби от участието в пул, съвместна стопанска дейност или международна експлоатационна агенция.

Член 8

Дивиденти

(1) Дивиденти, платени от дружество, което е местно лице на едната договаряща държава, на местно лице на другата договаряща държава, може да се облагат в тази друга държава.

(2) Все пак такива дивиденти може да се облагат и в договарящата държава, на която дружеството, плащащо дивидентите, е местно лице, и в съответствие със законодателството на тази държава, но ако получателят е лицето, ползуващо дивидентите, така наложеният данък няма да надвишава 10 на сто от брутната сума на дивидентите.

Компетентните органи на договарящите държави уреждат начина на прилагане на това ограничение по взаимно споразумение.

Тази алинея не засяга данъчното облагане на дружеството по отношение на печалбите, от които се изплащат дивидентите.

(3) Терминът "дивиденти", използуван в този член, означава доходи от акции или други права, които не са вземания за дълг, участие в печалби, както и доходи от други корпоративни права, които са подложени на същото данъчно третиране, както доходи от акции съгласно законодателството на държавата, на която дружеството, извършващо разпределението, е местно лице.

(4) Разпоредбите на ал. 1 и 2 не се прилагат, ако лицето, ползуващо дивидентите, което е местно лице на едната договаряща държава, извършва стопанска дейност в другата договаряща държава, на която дружеството, изплащащо дивидентите, е местно лице, посредством намиращо се там място на стопанска дейност или упражнява в тази друга държава свободна професия чрез намираща се там определена база и участието, във връзка с което се плащат дивидентите, е действително свързано с такова място на стопанска дейност или определена база.  При това положение се прилагат според случая разпоредбите на чл. 6 или чл. 12.

(5) Когато дружество, което е местно лице на едната договаряща държава, получава доходи или печалби от другата договаряща държава, тази друга държава не може да облага с никакъв данък изплатените от дружеството дивиденти, освен доколкото такива дивиденти са изплатени на местно лице на тази друга държава или доколкото участието, във връзка с което са изплатени дивидентите, е действително свързано с място на стопанска дейност или определена база, намиращи се в тази друга държава, нито да облага неразпределените печалби на дружеството с данък върху неразпределените печалби на дружеството, дори ако изплатените дивиденти или неразпределените печалби се състоят изцяло или частично от печалби или доходи, произлизащи от такава друга държава.

Член 9

Лихви

(1) Лихви, произлизащи от едната договаряща държава и платени на местно лице на другата договаряща държава, се облагат само в тази друга държава, ако това местно лице е действителният получател на лихвите.

(2) Терминът "лихви", използуван в този член, означава доходи от вземания за дълг от всякакъв вид, гарантирани или не от ипотека и носещи или не правото на участие в печалбите на длъжника, и по-специално доходи от държавни ценни книжа и доходи от бонове и облигации, включително от награди и премии, свързани с такива ценни книжа, бонове или облигации.  По смисъла на този член неустойки за закъсняло плащане не се разглеждат като лихви.

(3) Разпоредбите на ал. 1 няма да се прилагат, ако действителният получател на лихвите, който е местно лице на едната договаряща държава, извършва стопанска дейност в другата договаряща държава, от която произхождат лихвите, посредством намиращо се там място на стопанска дейност или упражнява в тази друга държава свободна професия чрез намираща се там определена база и вземането за дълг, във връзка с което се плащат лихвите, е действително свързано с такова място на стопанска дейност или определена база.  В такъв случай се прилагат съответно разпоредбите на чл. 6 и чл. 12.

Член 10

Авторски и Лицензионни Възнаграждения

(1) Авторски и лицензионни възнаграждения, произхождащи от едната договаряща държава и платени на местно лице на другата договаряща държава, може да се облагат в тази друга държава.

(2) Все пак такива авторски и лицензионни възнаграждения може да се облагат и в договарящата държава, от която те произхождат, и в съответствие със законодателството на тази държава, но ако получателят е лицето, ползуващо авторските и лицензионни възнаграждения, така наложеният данък няма да надвишава 5 на сто от брутната сума на авторските и лицензионни възнаграждения.

Компетентните органи на договарящите държави уреждат начина на прилагане на това ограничение по взаимно споразумение.

(3) Терминът "авторски и лицензионни възнаграждения", използуван в този член, означава плащания от всякакъв вид, получени като компенсация за използуването или правото на използуване на всяко авторско право за литературна, художествена или научна творба, включително кинофилми и филми или ленти за радио- или телевизионно излъчване, всеки патент, търговска марка, дизайн или модел, план, тайна формула или процес, или за използуването, или правото на използуване на промишлено, търговско или научно оборудване, включително програми за електронноизчислителни машини или за информация относно промишлен, търговски или научен опит.

(4) Разпоредбите на ал. 1 и 2 не се прилагат, ако действителният получател на авторските и лицензионни възнаграждения, който е местно лице на едната договаряща държава, извършва стопанска дейност в другата договаряща държава, от която произхождат авторските и лицензионни възнаграждения, посредством намиращо се там място на стопанска дейност или упражнява в тази друга държава свободна професия чрез намираща се там определена база и правото или собствеността, във връзка с която се плащат авторските и лицензионни възнаграждения, са действително свързани с такова място на стопанска дейност или определена база. При това положение се прилагат според случая разпоредбите на чл. 6 или чл. 12.

(5) Счита се, че авторски и лицензионни възнаграждения произхождат от едната договаряща държава, когато платецът е самата тази държава, политическо подразделение, местен орган или местно лице на тази държава.  Все пак, когато лицето, плащащо авторските и лицензионни възнаграждения, независимо дали е местно лице на едната договаряща държава или не, притежава в другата договаряща държава място на стопанска дейност или определена база, във връзка с които се поражда задължението за плащане на авторските и лицензионни възнаграждения и такива авторски и лицензионни възнаграждения се понасят от такова място на стопанска дейност или определена база, счита се, че такива възнаграждения произхождат от държавата, в която се намира мястото на стопанска дейност или определената база.

Член 11

Доходи от Продажба на Имущество

(1) Доходи, получени от местно лице на едната договаряща държава от продажбата на недвижимо имущество, посочено в чл. 5 и намиращо се в другата договаряща държава, или от продажбата на акции или подобни права в дружество, чиито средства се състоят предимно от такова недвижимо имущество, може да се облагат в тази друга държава.

(2) Доходи от продажбата на движимо имущество, съставляващо част от актива на място на стопанска дейност, което предприятие на едната договаряща държава има в другата договаряща държава, или на движимо имущество, принадлежащо към определена база, с която местно лице на едната договаряща държава разполага в другата договаряща държава, за да упражнява свободна професия, включително доходи от продажбата на такова място на стопанска дейност (самостоятелно или заедно с цялото предприятие) или на такава определена база, може да се облагат в тази друга държава.

(3) Доходи от продажбата на кораби, самолети или шосейни превозни средства, използувани в международния транспорт от предприятие на едната договаряща държава, или на движимо имущество, необходимо за експлоатацията на такива кораби, самолети или шосейни превозни средства, се облагат само в тази държава.

(4) Доходи от продажбата на всяко имущество, различно от това, посочено в ал. 1, 2 и 3, се облагат само в държавата, на която продавачът е местно лице.

(5) Разпоредбите на ал. 4 няма да засягат правото на едната договаряща държава да налага в съответствие с нейното законодателство данък върху доходите от имущество при продажбата на акции или други подобни права, получени от физическо лице, което е местно лице на другата договаряща държава и е било местно лице на първата държава по всяко време в продължение на десет години, непосредствено предхождащи продажбата на имуществото.

Член 12

Свободни Професии

(1) Доходи, получени от местно лице на едната договаряща държава за професионални услуги или други дейности от независим характер, се облагат само в тази държава освен ако то притежава определена база, която редовно ползува в другата договаряща държава, за да извършва дейността си. Ако то притежава такава определена база, доходите може да се облагат в другата държава, но само такава част от тях, каквато е относима към тази определена база.

(2) Терминът "професионални услуги" включва по-специално независими научни, литературни, художествени, образователни или преподавателски дейности, както и независими дейности на лекари, адвокати, инженери, архитекти, зъболекари и счетоводители.

Член 13

Доходи от Работа по Трудов Договор

(1) Като се имат предвид разпоредбите на чл. 14, 16, 17 и 18, заплати, надници и други подобни възнаграждения, получени от местно лице на едната договаряща държава за работа по трудов договор, се облагат само в тази държава освен ако работата се извършва в другата договаряща държава.  Ако работата се извършва там, полученото възнаграждение може да се облага в тази друга държава.

(2) Независимо от разпоредбите на ал. 1 възнаграждение, получено от местно лице на едната договаряща държава за работа по трудов договор, извършена в другата договаряща държава, се облага само в първата държава, ако:

            а) получателят пребивава в другата държава за период или периоди, ненадвишаващи общо 183 дни във всеки дванадесетмесечен период, и

            б) възнаграждението е платено от или от името на работодател, който не е местно лице на другата държава, и

            в) възнаграждението не е за сметка на място на стопанска дейност или определена база, които работодателят притежава в другата държава.

(3) Независимо от предходните разпоредби на този член възнаграждение, получено за работа по трудов договор, извършена на борда на кораб, самолет или шосейно превозно средство, експлоатирани в международния транспорт от предприятие на едната договаряща държава, се облага само в тази държава. Когато местно лице на Швеция получава възнаграждение за работа, извършвана на борда на самолет, експлоатиран в международния транспорт от въздушния транспортен консорциум Скандинавска авиационна система (САС), такова възнаграждение се облага само в Швеция.

(4) Независимо от предходните разпоредби на този член възнаграждение, получено от местно лице на едната договаряща държава за работа по трудов договор, извършена в другата договаряща държава, се облага само в първата държава през първите три години на работа в тази държава, ако:

            а) работата се извършва в нетърговско туристическо, пътническо или културно представителство или като журналист или кореспондент на пресата, радиото или телевизията и

            б) възнаграждението е платено от работодател, който е местно лице на първата държава, и

            в) в случай на възнаграждение, платено на журналист или кореспондент на пресата, радиото или телевизията, възнаграждението не е за сметка на място на стопанска дейност, което работодателят притежава в другата държава.

Член 14

Директорски Възнаграждения

Директорски възнаграждения и други подобни плащания, получени от местно лице на едната договаряща държава в качеството му на член на съвета на директорите или на управителен или контролен съвет на дружество, което е местно лице на другата договаряща държава, може да се облагат в тази друга държава.