Съдържание:
Спогодба между Народна Република България и Република Зимбабве за Избягване на Двойното Данъчно Облагане и Предотвратяване Отклоняването от Облагане с Данъци на Дохода, Имуществото и Печалбата от Продажбата на Имущество
Народна република България и Република Зимбабве, желаейки да разширяват и задълбочават във взаимна изгода икономическото сътрудничество между двете страни и с цел да сключат Спогодба за избягване на двойното данъчно облагане и предотвратяване отклоняването от облагане с данъци на дохода, имуществото и печалбите от продажба на имущество, се договориха, както следва:
ГЛАВА I
Член 1
Персонален Обхват и Местно Лице
(1) Тази спогодба се прилага спрямо лицата, които са местни лица на едната или на двете договарящи държави.
(2) По смисъла на тази спогодба терминът "местно лице на едната договаряща държава" означава:
а) за България - всяко лице, което е гражданин на България, както и всяко юридическо лице, чието седалище се намира в България или е регистрирано там;
б) за Зимбабве - всяко лице, което съгласно законите на Зимбабве подлежи на данъчно облагане там поради своето местожителство, местопребиваване, място на управление или всеки друг критерий от подобен характер.
(3) Когато съгласно разпоредбите на ал. 2 физическо лице е местно лице на двете договарящи държави, неговият статус се определя, както следва:
а) то се счита за местно лице на държавата, с която личните му и икономическите му връзки са по-тесни (център на жизнени интереси);
б) ако държавата, в която се намира центърът на жизнените му интереси, не може да бъде определена, компетентните органи на договарящите държави уреждат въпроса чрез взаимно споразумение.
(4) Когато съгласно разпоредбите на ал. 2 лице, различно от физическо лице, е местно лице на двете договарящи държави, то се счита за местно лице на държавата, в която се намира мястото на действителното му управление.
Член 2
Данъци, за които се Прилага Спогодбата
(1) Тази спогодба се прилага спрямо данъци върху дохода, имуществото и печалбите от продажбата на имущество, събирани от едната договаряща държава, нейни политически подразделения или местни органи, независимо от начина, по който се събират.
(2) Като данъци върху дохода, имуществото и печалбите от прираст на имуществото се считат всички данъци върху общия доход, общото имущество, общите печалби от продажба на имущество или върху части от дохода, имуществото или печалбите от продажба на имущество, включително данъци върху увеличената стойност при отчуждаване на движимо или недвижимо имущество, данъци върху общите суми на заплати или надници, изплатени от предприятия, както и данъци върху прираста на имуществото.
(3) Съществуващите данъци, спрямо които се прилага спогодбата, са по-специално:
а) в Зимбабве:
(i) данъкът върху дохода;
(ii) данъкът върху отрасловите печалби;
(iii) данъкът върху акционери, които не са местни лица;
(iv) данъкът върху лихви, получавани от лица, които не са местни лица;
(v) данъкът върху хонорари на лица, които не са местни лица;
(vi) данъкът върху авторски и лицензионни възнаграждения, получени от лица, които не са местни лица;
(vii) данъкът върху печалба от продажба на имуществото
(по-нататък наричани "зимбабвийски данък");
б) в Народна република България:
(i) данъкът върху общия доход;
(ii) данъкът върху дохода на неоженени, неомъжени, овдовели, семейни и разведени без деца;
(iii) данъкът върху печалбите;
(iv) данъкът върху сградите
(по-нататък наричани "български данък").
(4) Тази спогодба се прилага също спрямо всички идентични или подобни по същество данъци, които са въведени след датата на подписване на тази спогодба в допълнение или на мястото на съществуващите данъци. В края на всяка година компетентните органи на договарящите държави взаимно ще се информират за настъпилите изменения в данъчните им законодателства.
ГЛАВА II
Определения
Член 3
Общи Определения
(1) По смисъла на тази спогодба, освен ако контекстът не изисква друго:
а) терминът "Зимбабве" означава Република Зимбабве;
б) терминът "България" означава Народна република България, а когато е употребен в географски смисъл, означава територията, върху която тя упражнява своя държавен суверенитет, както и континенталния шелф и изключителната икономическа зона, върху които тя упражнява суверенни права съгласно международното право;
в) терминът "едната договаряща държава" и "другата договаряща държава" означава в зависимост от контекста България или Зимбабве;
г) терминът "лице" означава физическо или юридическо лице, включително дружество, имение, тръст или всяка друга общност от лица;
д) терминът "дружество" означава всяко корпоративно тяло или всяка единица, която се третира като корпоративно тяло за целите на облагането;
е) термините "предприятие на едната договаряща държава" и "предприятие на другата договаряща държава" означават съответно предприятие, ръководено от местно лице на едната договаряща държава, и предприятие, ръководено от местно лице на другата договаряща държава;
ж) терминът "международен транспорт" означава всякакъв транспорт с кораб или самолет, включително транспорт с контейнер, извършван от предприятие, чието място на действително управление се намира в едната договаряща държава, освен когато корабът или самолетът се използва единствено между пунктове в другата договаряща държава;
з) терминът "компетентен орган" означава:
(i) за Зимбабве - комисарят по данъците или негов упълномощен представител;
(ii) за България - министърът на икономиката и планирането или негов упълномощен представител.
(2) При прилагането на тази спогодба от договаряща държава всеки неопределен в нея термин ще има значението, което му придава законодателството на тази държава за данъците, за които се прилага спогодбата, освен ако контекстът не изисква друго.
Член 4
Място на Стопанска Дейност
(1) По смисъла на тази спогодба терминът "място на стопанска дейност" означава определено място, чрез което предприятие извършва цялостно или частично стопанската си дейност.
(2) Терминът "място на стопанска дейност" включва по-специално:
а) място на управление;
б) филиал;
в) бюро;
г) фабрика;
д) ателие;
е) мина, петролен или газов кладенец, кариера или всяко друго място за извличане на природни ресурси.
(3) Терминът "място на стопанска дейност" също така включва строителна площадка, строителен или монтажен обект или свързаните с тях надзорни дейности, но само когато дейността продължава повече от шест месеца.
(4) Независимо от предходните разпоредби на този член счита се, че терминът "място на стопанска дейност" не включва:
а) използването на материална база единствено с цел съхраняване или излагане на стоки, принадлежащи на предприятието;
б) поддържането на принадлежащи на предприятието стокови запаси единствено с цел съхранение или излагане;
в) принадлежащи на предприятието стоки, изложени на панаир или изложба, които се продават след закриването на панаира или изложбата;
г) поддържането на принадлежащи на предприятието стокови запаси единствено с цел тяхното обработване от друго предприятие;
д) поддържането на определено място единствено с цел закупуването на стоки или събирането на информация, предназначена за предприятието;
е) поддържането на определено място единствено с цел извършването на всякаква друга дейност от подготвителен или спомагателен характер, която е в интерес на предприятието;
ж) поддържането на определено място единствено с цел извършването на всяко съчетание от дейностите, посочени в букви от "а" до "е", при условие, че цялостната дейност на определеното място, произтичаща от това съчетание, е от подготвителен или спомагателен характер.
(5) Независимо от разпоредбите на ал. 1 и 2, когато лице, различно от представител с независим статут, спрямо когото се прилага ал. 6, действа от името на предприятие и има и обикновено упражнява в едната договаряща държава правото да сключва договори от името на предприятието, счита се, че това предприятие има място на стопанска дейност в тази държава във връзка с всички дейности, които това лице предприема за предприятието, освен ако дейностите на такова лице са ограничени до тези, посочени в ал. 4, които, ако се извършват чрез определено място, не биха направили това определено място място на стопанска дейност съгласно разпоредбите на тази алинея.
(6) Не се счита, че предприятие на едната договаряща държава има място на стопанска дейност в другата договаряща държава само защото то извършва стопанска дейност в тази друга държава посредством брокер, генерален комисионер или всякакъв друг представител с независим статут, при условие, че такива лица действат в нормалните граници на тяхната дейност.
(7) Фактът, че дружество, което е местно лице на едната договаряща държава, участва в дружество, което е местно лице на другата договаряща държава или което извършва стопанска дейност в тази друга държава, сам по себе си не превръща което и да е от дружествата в място на стопанска дейност на другото.
ГЛАВА III
Облагане на Дохода
Член 5
Доход от Недвижимо Имущество
(1) Доход, получен от местно лице на едната договаряща държава от недвижимо имущество, включително доход от селскостопанска или дърводобивна дейност, намиращо се в другата договаряща държава, може да се облага в тази друга държава.
(2) Терминът "недвижимо имущество" има значението, което му придава законодателството на договарящата държава, в която се намира въпросното имущество.
(3) Разпоредбите на ал. 1 се прилагат също спрямо доходи, получени от прякото използване, предоставянето или използването под всякаква друга форма на недвижимо имущество.
(4) Разпоредбите на ал. 1 и 3 се прилагат също спрямо доход от недвижимо имущество на предприятие и спрямо доход от недвижимо имущество, използвано за извършването на професионални услуги.
Член 6
Печалби от Стопанска Дейност
(1) Печалбите на предприятие на едната договаряща държава се облагат само в тази държава, освен ако предприятието извършва стопанска дейност в другата договаряща държава посредством намиращо се там място на стопанска дейност. Ако предприятието извършва такава стопанска дейност, печалбите на предприятието могат да се облагат в другата държава, но само такава част от тях, каквато може да се отнесе към това място на стопанска дейност.
(2) Като се имат предвид разпоредбите на ал. 3, когато предприятие на едната договаряща държава извършва стопанска дейност в другата договаряща държава посредством намиращо се там място на стопанска дейност, във всяка една договаряща държава към това място на стопанска дейност се причисляват печалбите, които то би получило, ако е отделно предприятие, занимаващо се със същите или подобни дейности при същите или подобни условия и работещо абсолютно независимо от предприятието, на което то е място на стопанска дейност.
(3) При определянето на печалбите на място на стопанска дейност се разрешават като отчисления разходи, които са направени за целите на стопанската дейност на мястото на стопанска дейност, включително извършените управленски и общоадминистративни разходи в държавата, в която се намира мястото на стопанска дейност или където и да било другаде.
(4) Доколкото в едната договаряща държава е прието отнасяните към място на стопанска дейност печалби да се определят на основата на разпределението на общата печалба на предприятието между неговите различни подразделения, нищо в ал. 2 няма да възпрепятства тази договаряща държава да определя печалбите, които ще се облагат посредством прието от нея разпределение; все пак възприетият метод на разпределение следва да бъде такъв, че резултатът да е в съответствие със съдържащите се в този член принципи.
(5) Към място на стопанска дейност не се отнасят печалби при проста покупка от страна на това място на стопанска дейност на стоки за предприятието.
(6) За целите на предходните алинеи отнасяните към място на стопанска дейност печалби се определят посредством същия метод всяка година, освен ако не съществува сериозна и достатъчна причина за обратното.
(7) Когато печалбите съдържат видове доходи, които се разглеждат отделно в други членове на тази спогодба, разпоредбите на тези членове няма да се засягат от разпоредбите на този член.
Член 7
Морски, Вътрешен Воден и Въздушен Транспорт
(1) Печалбите от експлоатацията на кораби или самолети в международния транспорт се облагат само в договарящата държава, в която се намира мястото на действително управление на предприятието.
(2) Печалбите от експлоатацията на плавателни средства във вътрешния воден транспорт се облагат само в договарящата държава, в която се намира мястото на действително управление на предприятието.
(3) Когато мястото на действително управление на корабоплавателното предприятие или на предприятие за вътрешен воден транспорт се намира на борда на кораб или друго плавателно средство, се счита, че то се намира в договарящата държава, където е разположено пристанището на домуване на кораба или плавателното средство, или ако няма такова пристанище на домуване - в договарящата държава, на която лицето, експлоатиращо този кораб или плавателно средство, е местно лице.
(4) Разпоредбите на ал. 1 се прилагат също спрямо печалби от участието в пул, съвместна стопанска дейност или международна транспортна агенция.
Член 8
Дивиденти
(1) Дивиденти, платени от дружество, което е местно лице на едната договаряща държава, на местно лице на другата договаряща държава, могат да се облагат в тази друга държава.
(2) Въпреки това такива дивиденти могат също да се облагат в договарящата държава, на която плащащото дивидентите дружество е местно лице и в съответствие със законодателството на тази държава, но ако получателят е лице, действително ползващо дивидентите, така наложеният данък няма да надвишава:
а) 10 процента от общата сума на дивидентите, ако действително ползващото дивидентите лице е дружество (различно от сдружение), което пряко притежава поне 25 процента от капитала на дружеството, изплащащо дивидентите;
б) 20 процента от общата сума на дивидентите във всички други случаи.
Компетентните органи на договарящите държави определят начина на прилагане на тези ограничения чрез взаимно споразумение.
Тази алинея не засяга данъчното облагане на дружеството по отношение на печалбите, от които се изплащат дивидентите.
(3) Терминът "дивиденти", употребен в този член, означава доход от акции, акции на основател или други права, извън участие в печалби по вземания за дълг, а също така и доходи от други корпоративни права, които са подложени на същото данъчно третиране, като доходи от акции по законодателството на държавата, на която извършващото разпределението дружество е местно лице. Въпреки това няма да се разглеждат като дивиденти печалби на участници в смесени сдружения, създадени съгласно Указ № 535 от 1980 г.на Държавния съвет на Народна република България и разпределени им в съответствие с техните права.
(4) Разпоредбите на ал. 1 и 2 не се прилагат, ако лицето, действително ползващо дивидентите, което е местно лице на едната договаряща държава, извършва стопанска дейност в другата договаряща държава, на която изплащащото дивидентите дружество е местно лице, посредством намиращо се там място на стопанска дейност или извършва в тази друга държава професионални услуги чрез намираща се там определена база и дяловото участие, във връзка с което се изплащат дивидентите, е действително свързано с място на стопанска дейност или определена база. В такъв случай се прилагат разпоредбите на чл. 6 или 13.
(5) Когато дружество, което е местно лице на едната договаряща държава, извлича печалби или доходи от другата договаряща държава, тази друга държава не може да налага какъвто и да е данък върху дивидентите, изплатени от дружеството, освен доколкото такива дивиденти са изплатени на местно лице на тази друга държава или доколкото участието, заради което са изплатени дивидентите, е действително свързано с място на стопанска дейност или определена база, намиращи се в тази друга държава, нито да облага неразпределени печалби на дружеството с данък върху неразпределените печалби на дружество, дори ако изплатените дивиденти или неразпределените печалби се състоят изцяло или частично от печалби или доходи, произхождащи от тази друга държава.
Член 9
Лихви
(1) Лихви, произхождащи от едната договаряща държава и платени на местно лице на другата договаряща държава, могат да бъдат облагани в тази друга държава.
(2) Въпреки това такива лихви могат да бъдат облагани и в договарящата държава, от която те произхождат и в съответствие със законодателството на тази държава, но ако получателят е лице, действително ползващо лихвите, така наложеният данък няма да надвишава 10 процента от общата сума на лихвите. Компетентните органи на договарящите държави уреждат начина на прилагане на това ограничение чрез взаимно споразумение.
(3) Независимо от разпоредбите на ал. 2 лихви, произхождащи от едната договаряща държава, се освобождават от данъчно облагане в тази държава, ако те се получават от правителството на другата договаряща държава или неин местен орган, или от централната банка, или от каквато и да е агенция или помощен орган на това правителство или местен орган.
(4) Терминът "лихви", както е употребен в този член, означава доход от вземания за дълг от всякакъв вид, осигурени с ипотека или не, носещи или не правото на участие в печалбите на длъжника и по-специално доход от държавни ценни книжа и доход от облигации, включително премии и награди, свързани с такива ценни книжа и облигации. По смисъла на този член глоби за закъсняло плащане не се разглеждат като лихви.
(5) Разпоредбите на ал. 1 и 2 не се прилагат, ако лицето, действително ползващо лихвите, което е местно лице на едната договаряща държава, извършва стопанска дейност в другата договаряща държава, от която произхождат лихвите, посредством намиращо се там място на стопанска дейност или извършва в тази друга държава професионални услуги чрез намираща се там определена база и задължението за дълг, във връзка с което се изплащат лихвите, е действително свързано с такова място на стопанска дейност или определена база. В такъв случай се прилагат разпоредбите на чл. 6 или 13.
(6) Счита се, че лихвите произхождат от едната договаряща държава, когато платецът е самата тази държава, нейно политическо подразделение, местен орган или местно лице на тази държава. Въпреки това, когато лицето, плащащо лихвите, независимо дали е или не е местно лице на едната договаряща държава, притежава в едната договаряща държава място на стопанска дейност или определена база, във връзка с които е възникнало задължението, за което се плащат лихвите и тези лихви са за сметка на такова място на стопанска дейност или определена база, счита се, че такива лихви произхождат от държавата, в която се намира мястото на стопанска дейност или определената база.
Член 10
Авторски и Лицензионни Възнаграждения
(1) Авторски и лицензионни възнаграждения, произхождащи от едната договаряща държава и платени на местно лице на другата договаряща държава, могат да бъдат облагани в тази друга държава.
(2) Въпреки това такива авторски и лицензионни възнаграждения могат също да бъдат облагани в договарящата държава, от която те произхождат и в съответствие със законодателството на тази държава, но ако получателят е лице, действително ползващо възнагражденията, така наложеният данък няма да надвишава 10 процента от общата сума на възнагражденията. Компетентните органи на договарящите държави уреждат начина на прилагане на това ограничение чрез взаимно споразумение.
(3) Терминът "авторски и лицензионни възнаграждения", използван в този член, означава плащания от всякакъв вид, получени като компенсация за използването или за правото на използване на всякакво авторско право върху литературно, художествено или научно произведение, включително кинофилми или филми или ленти, използвани за радио- или телевизионно излъчване, всякакъв патент, търговска марка, дизайн или модел, план, секретна формула или процес, или за използването или за правото на използване на промишлено, търговско или научно оборудване, или за информация, отнасяща се до промишлен, търговски или научен опит.
(4) Разпоредбите на ал. 1 и 2 не се прилагат, ако лицето, действително ползващо авторските и лицензионни възнаграждения, което е местно лице на едната договаряща държава, извършва стопанска дейност в другата договаряща държава, от която произхождат възнагражденията, посредством намиращо се там място на стопанска дейност или извършва в тази друга държава професионални услуги чрез намираща се там определена база и правото или собствеността, във връзка с които се изплащат възнагражденията, са действително свързани с такова място на стопанска дейност или определена база. В такъв случай се прилагат разпоредбите на чл. 6 или 13.
(5) Счита се, че авторски и лицензионни възнаграждения произхождат от едната договаряща държава, когато платецът е самата тази държава, нейно политическо подразделение, местен орган или местно лице на тази държава. Въпреки това, когато лицето, плащащо възнагражденията, независимо дали е или не е местно лице на едната договаряща държава, притежава в едната договаряща държава място на стопанска дейност или определена база, във връзка с които е възникнало задължението за плащане на възнагражденията и такива възнаграждения са за сметка на такова място на стопанска дейност или определена база, счита се, че тези възнаграждения произхождат от държавата, в която се намира мястото на стопанска дейност или определената база.
Член 11
Хонорари за Експертни Услуги
(1) Хонорари за експертни услуги, произхождащи от едната договаряща държава, които са получени от местно лице на другата договаряща държава, могат да бъдат облагани в тази друга държава.
(2) Въпреки това такива хонорари за експертни услуги могат също да бъдат облагани в договарящата държава, от която произхождат и в съответствие със законодателството на тази държава, но когато такива хонорари за експертни услуги са получени от местно лице на другата договаряща държава, което е неин данъчен субект, по отношение на тези хонорари наложеният данък в договарящата държава, от която произхождат хонорарите за експертни услуги, няма да надвишава 10 процента от общата сума на хонорарите. Компетентните органи на договарящите държави уреждат начина на приложение на това ограничение чрез взаимно споразумение.
(3) Терминът "хонорари за експертни услуги", употребен в този член, означава плащания от всякакъв вид и на всяко лице, различно от служител, на лицето, извършващо плащанията, като компенсация за всякакви услуги от административен, технически, управленски или консултационен характер.
(4) Разпоредбите на ал. 1 и 2 не се прилагат, ако получателят на хонорарите за експертни услуги, който е местно лице на едната договаряща държава, извършва стопанска дейност в другата договаряща държава, от която произхождат хонорарите, посредством намиращо се там място на стопанска дейност или извършва в тази друга държава професионални услуги чрез намираща се там определена база и хонорарите са действително свързани с такова място на стопанска дейност или определена база. В такъв случай се прилагат разпоредбите на чл. 6 или 13.
(5) Счита се, че хонорари за експертни услуги произхождат от едната договаряща държава, когато платецът е самата тази държава, нейно политическо подразделение, местен орган или местно лице на тази държава. Въпреки това, когато лицето, изплащащо хонорарите, независимо дали е или не е местно лице на едната договаряща държава, притежава в едната договаряща държава място на стопанска дейност или определена база, във връзка с които е възникнало задължението за изплащане на хонорарите и такива хонорари са за сметка на това място на стопанска дейност или определена база, счита се, че такива хонорари произхождат от държавата, в която се намира мястото на стопанска дейност или определената база.