Съдържание:
ВКС - Решение № *** от **.**.**** по Гражд. Дело № ****/****
Правен Въпрос
Може ли да се иска от ръководител, чиято заповед за уволнение е отменена като незаконосъобразна, обезщетение за непозволено увреждане вследствие на незаконно уволнение?
Фактическа Обстановка
Дружество издава заповед за уволнение на служител, тъй като, според дружеството, той вече не може да изпълнява трудовите си задължения поради възникнали здравословни противопоказания. Служителят оспорва уволнението пред съда и същото е обявено за незаконосъобразно, тъй като дружеството е имало позиция, на която да го трудоустрои, и той се е съгласил с тази възможност. Когато се връща на работа, той отново получава заповед за уволнение – на основание, че му липсва нужното образование за новата длъжност. И тази заповед е отменена от съда. Служителят търси обезщетение за незаконното си уволнение, както и обезщетение за непозволено увреждане, защото счита, че работодателят му се е възползвал от него и чрез двукратното уволнение го е унизил, накърнил е професионалния му авторитет и др.
Резюме на Съдебното Решение
ВКС - Решение № *** от **.**.**** по Гражд. Дело № ****/****
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на четиринадесети октомври две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Б. Б.
ЧЛЕНОВЕ: Б. И.
Д. Д.
при секретаря Р. П. и прокурора като разгледа докладваното от Б. И. гр. д. № 2942/2015 г.
за да постанови решението, взе предвид следното:
Производството е по чл. 290 ГПК.
С определение № 812/22.06.2015 г., постановено по настоящето дело, по жалба на В. Й. М. е допуснато касационно обжалване на въззивно решение на Варненски окръжен съд № 1961/19.12.2014 г. по гр. д. № 2049/2014 г. (допълнено с решение № 201/09.02.2015 г.), в частта му, в която В. Й. М. е осъден да заплати на М. П. Б. 3 000 лв обезщетение за неимуществени вреди със законната лихва върху тази сума от 14.06.2013 г. до окончателното й изплащане. В частта, в която е отхвърлен предявеният от М. П. Б. против В. Й. М. иск за обезщетяване на неимуществени вреди за разликата над 3 000 лв до предявения размер от 6 000 лв (частично от вземане в общ размер 12 000 лв), въззивното решение не е допуснато до касационно обжалване и е влязло в сила.
По жалбата на ответника обжалването е допуснато по материалноправния въпрос възниква ли отговорност за обезщетяване на вреди от деликт от заповед за уволнение, отменена впоследствие от съда като незаконна, ако издателят й не е бил недобросъвестен и не е използвал служебното си положение за постигане лични или други цели, вън от упражняване на служебните си правомощия. По въпроса е налице задължително за всички съдилища тълкуване, обективирано в Постановление № 4/1975 г. на Пленума на ВСРБ. В т. 1 от същото е посочено, че издалият заповед за уволнение ръководител, чиито акт впоследствие е отменен като незаконосъобразен, не дължи заплащане на обезщетение за непозволено увреждане на възстановения на работа работник или служител, защото законодателство изрично предвижда и ограничава по размер обезщетението за оставане без работа (чл. 225, ал. 1 от действащия КТ). Обезщетение за вреди от деликт ръководителят ще дължи само ако недобросъвестно е ползвал служебното си положение, за да постигне лични или други неслужебни цели, когато му е било известно, че липсват основания за уволнение на работника или служителя и въпреки това е издал уволнителна заповед.