ВАС - Решение № ***** от **.**.**** по Адм. Дело № *****/****
Правен Въпрос
За кои периоди лице, упражняващо дейност като ЕТ, трябва да внесе осигурителни вноски, ако същото извършва дейност само в конкретни месеци от годината?
Фактическа Обстановка
Лице действа като ЕТ с основен предмет на дейност „строителство, проектиране, дизайн и др.“. ЕТ е финансирано от средства на управителя, който получава доходи от трудови правоотношения с Университета по архитектура, строителство и геодезия (УАСГ) и от стопанска дейност в качеството му на ЕТ. През 2013 г. лицето получава доходи от авторски и лицензионни възнаграждения и такива от извънтрудови правоотношения с една Община. За 2010 – 2012 г. лицето декларира доходи от трудови правоотношения и от стопанска дейност като ЕТ – счетоводна загуба. На лицето е направена ревизия за периоди 2010 – 2013 г. и е установено, че са внесени осигурителни вноски за доходите от трудови и извънтрудови правоотношения, но не са внесени авансови вноски в качеството му на ЕТ. Лицето твърди, че не е упражнявало дейност за цялата година, а само за определени периоди. Издаден е ревизионен акт, който лицето обжалва.
Резюме на Съдебното Решение
ВАС - Решение № ***** от **.**.**** по Адм. Дело № *****/****
Върховният административен съд на Република България - Първо отделение, в съдебно заседание на двадесет и шести септември в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЙОРДАН КОНСТАНТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ:
СВЕТЛОЗАРА АНЧЕВА
МАДЛЕН ПЕТРОВА
при секретар Ж. М. и с участието на прокурора Ц. Г. изслуша докладваното от съдията МАДЛЕН ПЕТРОВА по адм. д. № 13631/2016
Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК.
Образувано е по касационна жалба на Е. М. Й. в качеството му на ЕТ "АЯ - Е. М. Йорданов" против решение № 6333 от 18.10.2016 г. на Административен съд, София град, постановено по адм. д. № 8102/2015 г., с което е отхвърлена жалбата му против ревизионен акт № Р-22221114001777-091-001/14.04.2015 г. на органи по приходите при ТД на НАП град София, потвърден в оспорената част с решение № 1028/10.07.2015 г. на директора на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика, гр. София.
В касационната жалба са изложени съображения за неправилност на решението на всички основания по чл. 209, т. 3 АПК - нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост. Жалбоподателят счита, че в нарушение на чл. 1 и чл. 4 от КСО и Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа и морските лица задълженията за осигурителни вноски за ДОО, ДЗПО и ЗЗО са определени за годишен период и не отразяват точно периодите, през които едноличният търговец е упражнявал дейност.
Искането е за отмяна на решението и отмяна на ревизионния акт. Претендира разноски.
Ответникът - директор на дирекция Обжалване и данъчно - осигурителна практика, град София, чрез процесуалния си представител юрк. В. З. оспорва касационната жалба и моли да се отхвърли като неоснователна.
Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, приема следното:
Касационната жалба е подадена надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения:
Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред административния съд е бил ревизионен акт, с който на Е. М. Й. в качеството му на ЕТ "АЯ - Е. М. Йорданов" са начислени задължителни осигурителни вноски - авансови вноски за ДОО, ДЗПО - УПФ и ЗЗО за 2010 - 2013 г. като самоосигуряващо се лице, както следва:
- за ДОО за 2010 година в размер на 554.40 лева и лихви от 404.70 лева, за 2011 година - 645.12 лева и лихви от 338.90 лева, за 2012 година - в размер на 645.12 лева и лихви от 206.44 лева и за 2013 г. в размер на 645.12 лева и лихви от 109.91 лева;
- за ДЗПО - УПФ за 2010 г., 2011 г., 2012 г. и 2013 г. по 252 лева за всяка година и лихви в общ размер на 440.61 лева;
- за здравно осигуряване за 2010 г., 2011 г., 2012 г. и 2013 г. по 403.20 лева за всяка година и лихви в общ размер на 528.40 лева.
За да отхвърли жалбата съдът е приел, че ревизионният акт е издаден от компетентен орган, в предписаната от закона форма и при спазване на процесуалните правила. По материалната законосъобразност на установените задължения, съдът е посочил, че жалбоподателят оспорва периодите, за които дължи осигурителни вноски. Твърди, че не е упражнявал дейност в качеството си на едноличен търговец през цялата година. Съдът е отхвърлил това възражение като недоказано.
