ВАС - Решение № **** от **.**.**** по Адм. Дело № ****/****
Правен Въпрос
Как ЕТ следва да установи прекъсване на търговската си дейност, за да ползва обезщетение за бременност и раждане на дете?
Фактическа Обстановка
Жена е вписана като едноличен търговец. На 14.01.2014 г. тя подава заявление за изплащане на парично обезщетение поради бременност и раждане за остатъка от 135-ия до 410-ия календарен ден. На 08.05.2014 г. жената подава декларация за ползване на обезщетение за отглеждане на дете до 2-годишна възраст. И в двете си заявления тя посочва, че е самоосигуряващо се лице и че отговаря на всички основания съгласно КСО, за да ѝ бъде предоставено обезщетението. Обезщетенията са изплатени, но впоследствие е издадено разпореждане сумите да бъдат върнати като неоснователно платени – тъй като лицето не отговаря на изискванията съгласно КСО. Установено е, че в качеството си на ЕТ лицето има един сключен трудов договор със служител и през периода, за който са изплащани обезщетенията, е извършвало търговска дейност, тъй като не е назначило свой заместник. Лицето обжалва решението на НОИ.
Резюме на Съдебното Решение
ВАС - Решение № **** от **.**.**** по Адм. Дело № ****/****
Върховният административен съд на Република България - Шесто отделение, в съдебно заседание на двадесет и девети май в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МИЛКА ПАНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
РУМЯНА ПАПАЗОВА
СИБИЛА СИМЕОНОВА
при секретар и с участието на прокурора Д. Б. изслуша докладваното от председателя по адм. д. № ****/****
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
С решение № 925 от 10.05.2016 г. по адм. д. № 3292 по описа за 2015 г. на Административен съд - Пловдив, е отменено решение № 2153-15-132/02.12.2015 г. на директора на ТП на НОИ - Пловдив и потвърденото с него разпореждане № РВ-3-15-00072823/16.10.2015 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ - Пловдив, с което е разпоредено Д. П. С. да възстанови недобросъвестно получените за периода от 18.12.2013 г. до 11.03.2015 г. парично обезщетение за бременност и раждане и парично обезщетение за отглеждане на малко дете, в общ размер на 5642,08 лв., от които 5040,50 лв. - главница и 601,58 лв. - дължима лихва от датата на неправомерно получената сума до датата на издаване на разпореждането.
Срещу това решение е подадена касационна жалба от директора на ТП на НОИ - Пловдив. Релевирани са доводи за неправилност на решението на Пловдивския административен съд поради нарушение на материалноправните разпоредби и необоснованост - касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
В съдебно заседание касационният жалбоподател, редовно призован, не се явява и не се представлява.
Ответникът - Д. П. С., чрез адв. Балабанска изразява становище за неоснователност на касационната жалба и моли за оставяне в сила на оспорения съдебен акт. Претендира присъждане на разноски.
Представителят на Върховна административна прокуратура е дал заключение за основателност на касационната жалба.
Върховният административен съд, състав на шесто отделение, за да се произнесе по допустимостта и основателността на касационната жалба, взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения с чл. 211, ал. 1 от АПК преклузивен срок от страна по делото, за която решението на първоинстанционния съд е неблагоприятно, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, в съответствие с очертания в чл. 218, ал. 1 и ал. 2 от АПК предмет на касационна проверка, ВАС намира жалбата за неоснователна.
Предмет на съдебна проверка за законосъобразност в производството пред Административен съд - Пловдив по реда на чл. 145 и сл. от АПК във връзка с чл. 118, ал. 1 от КСО, е оспореното от Д. С. решение № 2153-15-132/02.12.2015 г. на директора на ТП на НОИ - Пловдив, с което е отхвърлена като неоснователна жалбата й срещу разпореждане № РВ-3-15-00072823/16.10.2015 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ - Пловдив и същото разпореждане е потвърдено изцяло. С обжалвания по реда на чл. 117 от КСО административен акт е разпоредено Д. С. да възстанови недобросъвестно получените парични обезщетения за бременност и раждане и за отглеждане на малко дете за периода от 18.12.2013 г. до 11.03.2015 г. в размер на 5642.08 лв., от които 5040.50 лв. - главница и 601.58 лв. - дължима лихва от датата на неправомерно полученото обезщетение до датата на настоящото разпореждане.
С постановеното решение Административен съд - Пловдив е отменил като незаконосъобразно решение № 2153-15-132/02.12.2015 г. на директора на ТП на НОИ - Пловдив и потвърденото с него разпореждане № РВ-3-15-00072823/16.10.2015 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ - Пловдив, с което е разпоредено Д. С. да възстанови недобросъвестно получените парични обезщетения за бременност и раждане и за отглеждане на малко дете за периода от 18.12.2013 г. до 11.03.2015 г. в размер на 5642.08 лв., от които 5040.50 лв. - главница и 601.58 лв. - дължима лихва от датата на неправомерно полученото обезщетение до датата на настоящото разпореждане.
Решението на Пловдивския административен съд е правилно, правните изводи са обосновани и законосъобразни, съобразени с материалноправните норми.
Неоснователно е твърдението на касационния жалбоподател, че в подадените декларации - по чл. 50 от КСО (Приложение № 2 към чл. 4 от НИИПОПДОО) и по чл. 53 от КСО (Приложение № 3 към чл. 5 от НИИПОПДОО), Сарабеева е декларирала неверни данни, че не упражнява трудова дейност като самоосигуряващо се лице през периода от 18.12.2013 г. до 10.03.2014 г. и през периода до навършване на 2 години на детето - до 11.03.2015 г. Неоснователно е и възражението на касатора, че по делото по безспорен начин е установено, че Д. С. лично е осъществявала трудова дейност от името и за сметка на едноличния търговец.
През целия период, за който Сарабеева е получавала обезщетения по чл. 50 и по чл. 53 от КСО, на практика не е извършвала никакви фактически действия по упражняване на трудова дейност като самоосигурявщо се лице, както и не е получавала възнаграждение за това по смисъла на чл. 48а от КСО. Търговската дейност, осъществявана от едноличния търговец, е извършвана само през месеците, в които е имало ученици в училището до което се е намирала книжарницата - обект на процесния едноличен търговец в лицето на Д. С., и то не лично от ответницата по касация, а от наето по трудов договор лице, работещо в търговския обект, и от счетоводна фирма и управителката й, които са представлявали едноличния търговец пред НАП, общински и държавни администрации и учреждения, контрагенти и всички други лица и организации, с които едноличният търговец има търговски и финансови взаимоотношения. Правилни са изводите на първоинстанционния съд, че административния орган в нарушение на чл. 35 от АПК не е изяснил фактите от значение за случая, в т. ч. от кое лице е сключен трудовият договор с лицето Д. Й., която според свидетелските показания на С. К. е работила през целия период, докато ответницата е отглеждала детето си в книжарницата.
Правилно в тази връзка първоинстанционният съд е приел, че Д. С. през процесните периоди не е участвала в търговската дейност с личен труд. В административното производство не са събрани доказателства детето да се отглежда от друг член на семейството, а напротив - от свидетелските показания се установява, че родителите на Сарабеева са възрастни и не живеят в едно домакинство с нейното семейство, а свидетелката е заявила, че е виждала ответницата само на разходка с детето. Няма данни и че майката през съответните периоди е сключвала лично търговски сделки, от които би могло да се изведе извод за осъществявана лично търговска дейност. Прекъсването на трудовата дейност на Сарабеева не е равнозначно на прекъсване на дейността на търговското предприятие. Обстоятелството, че търговецът е осъществявал дейност, само по себе си не означава, че Сарабеева е престирала личен труд. Липсата на възлагане на друго лице да представлява и управлява фирмата през периода на получаване на паричното обезщетение за временна неработоспособност поради бременно и раждане и паричното обезщетение за отглеждане на малко дете, не е нормативно заложено като фактическо основание, имащо за последица отпадане на правото на обезщетение по чл. 48а, чл. 50 и чл. 53 от КСО.
