ВАС - Решение № ***** от **.**.**** по Адм. Дело № ****/****
Правен Въпрос
Как се изчислява размерът на обезщетението за безработица, ако лицето е полагало труд и в друга държава членка?
Фактическа Обстановка
Жена подава в НОИ заявление за отпускане на обезщетение за безработица след прекратено трудово правоотношение в България, считано от 08.02.2016 г. Към заявлението са приложени документи, които удостоверяват нейния трудов стаж, както и U1 (документ, издаден в Германия, с който се удостоверява трудов стаж там). Определено е обезщетение в размер на 12 лв. на ден, но жената го оспорва – според нея то не е пресметнато правилно и не е взет предвид документът, който доказва трудов стаж в Германия. От НОИ твърдят, че институцията, където се изчислява обезщетението, трябва да се позове на размера на предходното трудово възнаграждение, получавано от заинтересованото лице при неговата последна работа по трудово правоотношение, съобразно посоченото законодателство. По този начин НОИ изчислява обезщетението за безработица на база възнаграждението при последната заетост в България. Лицето обжалва решението на НОИ.
Резюме на Съдебното Решение
ВАС - Решение № ***** от **.**.**** по Адм. Дело № ****/****
Върховният административен съд на Република България - Шесто отделение, в съдебно заседание на единадесети октомври в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НАТАЛИЯ МАРЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
МАРИЕТА МИЛЕВА
ЛЮБОМИР ГАЙДОВ
при секретар и с участието на прокурора Ц. Б. изслуша докладваното от съдията МАРИЕТА МИЛЕВА по адм. д. № ****/****
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на П. Н. И. против решение № 13 от 20.06.2016 г. по адм. д. № 152/2016 г. на Административен съд - Русе, с което е отхвърлена жалбата й против решение ПОБГВ № 1040-17-18/06.04.2016 г. на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) - Русе, с което е и потвърденото разпореждане № 171-00-585-3/11.03.2016 г., издадено от ръководителя на осигуряването за безработица и е осъдена да заплати разноски. Жалбоподателката поддържа, че решението на административния съд е постановено в противоречие с материалния закон, тъй като размерът на обезщетението при безработица е неправилно определен. Моли решението да бъде отменено, включително в частта за разноските. Претендира и направените пред касационната инстанция разходи по водене на делото.
Ответникът - директорът на ТП на НОИ - Русе не изразява становище по касационната жалба.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата.
Като взе предвид изложеното в касационната жалба и данните по делото настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, констатира следното:
Касационната жалба е подадена в предвидения срок за касационно оспорване и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:
Решението на Административен съд - Русе е постановено при правилно тълкуване и прилагане на материалния закон. Съдебният състав аргументирано приема, че не са налице основания за отмяна не оспорения административен акт - същият е постановен от компетентния орган, в предвидената форма при спазване на административнопроизводствените правила.
