ВАС - Решение № **** от **.**.**** по Адм. Дело № ****/****
Правен Въпрос
Как се изчислява обезщетение за болничен на самоосигуряващо се лице, което прави авансови вноски и изравнителна такава в края на годината?
Фактическа Обстановка
Физическо лице се самоосигурява. За 2015 г. лицето заплаща авансови осигурителни вноски, а при подаването на ГДД внася и окончателните вноски. За 2016 г. лицето се осигурява върху сумата от 500 лв. За периода 21.07.2016 г. - 29.07.2016 г. лицето получава болничен за временна неработоспособност и му е изплатено обезщетение. Лицето е недоволно от размера на обезщетението и обжалва решението на НОИ. Лицето твърди, че обезщетението е изчислено на база на авансово внесените осигурителни вноски за 2015 г., а не спрямо осигурителните вноски за последните 18 месеца, предшестващи издаването на болничния лист.
Резюме на Съдебното Решение
ВАС - Решение № **** от **.**.**** по Адм. Дело № ****/****
Върховният административен съд на Република България - Шесто отделение, в съдебно заседание на осемнадесети април в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МИЛКА ПАНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ЛЮБОМИР ГАЙДОВ
ЮЛИЯ ТОДОРОВА
при секретар и с участието на прокурора Л. К. изслуша докладваното от председателя по адм. д. № ****/****
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
С решение № 360 от 10.03.2017 г., постановено по адм. д. № 2398/2016 г. Административен съд - Пловдив е отхвърлил жалбата на С. З. Л. против решение № 2153-15-236 от 16.09.2016 г. на директора на ТП на НОИ - Пловдив, с което е отхвърлена жалбата й против определения размер на обезщетението за временна неработоспособност, установена с болничен лист № Е20166044197 за периода 21.07.2016 г. - 29.07.2016 г. и е осъдил С. З. Л. да заплати на ТП на НОИ - Пловдив сумата от 350 лева, съставляваща възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита. С определение № 792 от 24.04.2017 г., постановено по адм. д. № 2398/2016 г. Административен съд - Пловдив е изменил решението по същото дело в частта за разноските, като е осъдил С. З. Л. да заплати на ТП на НОИ - Пловдив сумата от 100 лева, съставляваща юрисконсултско възнаграждение.
Срещу това решение и определение са подадени касационна и съответно частна жалба от С. З. Л. от гр. Пловдив, чрез процесуалния й представител адв. Славчев. В касационната жалба се излагат твърдения за неправилност на съдебното решение, поради противоречие с материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че приложението на чл. 31, ал. 1, т. 1, б. "б" от Наредбата за паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване (НПОПДОО) противоречи на норма от по-висока степен, а именно разпоредбата на чл. 41, ал. 1 от КСО, поради което моли за отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново, с което първоинстанционната жалба да бъде уважена. Претендира и присъждане на разноски, представляващи адвокатско възнаграждение за двете съдебни инстанции. В частната жалба се излагат оплаквания за неправилност на определението по чл. 248, ал. 1 от ГПК, поради това, че в конкретния случай, юрисконсултът представлявал директора на ТП на НОИ - Пловдив не е представил списък по чл. 80 от ГПК, поради което претенцията му за разноски, не е следвало да бъде уважавана.
В съдебно заседание касационната жалбоподателка се явява лично и се представлява от надлежно преупълномощената адв. Черничерска, която поддържа касационната и частната жалба и моли да бъдат уважени.
Ответникът по касация - директорът на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) - Пловдив, чрез ст. юрисконсулт К. В. - Минкова оспорва касационната и частната жалба и изразява становище за тяхната неоснователност.
Представителят на Върховна административна прокуратура счита касационната жалба за неоснователна. Правилно в обжалваното решение е прието, че разпоредбата на чл. 31, ал. 1, т. 1, б. "б" от НПОПДОО, не противоречи на КСО, и обезщетението на самоосигуряващите се лице, се изчислява от размера на авансово внесените осигурителни вноски 18 календарни медеца, предхождащи месеца на настъпване на временната неработоспособност. По отношение на частната жалба, прокурорът също е дал заключение за неоснователността й.
Върховният административен съд в настоящия състав прецени данните по делото, обсъди правилността на обжалваното решение и намира касационната жалба за процесуално допустима, подадена в законоустановения срок, а разгледана по същество за неоснователна.
Касационната жалбоподателка не оспорва фактите по делото, а възразява срещу приложението на чл. 31, ал. 1, т. 1, б. "б" от НПОПДОО, при изчисляване размера на паричното обезщетение за временна неработоспособност, което се изплаща на самоосигуряващите се лица. С. Л. е заплатила авансови осигурителни вноски за 2015 г. върху минималния месечен осигурителен доход, а с подаването на годишната данъчната декларация, същата е внесла и окончателните осигурителни вноски с оглед получените през годината доходи, като самоосигуряващо се лице. За 2016 г. Латева е декларирала, че ще се осигурява върху доход от 500 лева, предвид данните, които са получени с подаване на ГДД за 2015 г. За периода 21.07.2016 г. - 29.07.2016 г. С. Л. е ползвала отпуск поради временна неработоспособност, разрешена с болничен лист № Е20166044197, за която й е отпуснато парично обезщетение. Недоволна от размера на обезщетението, жалбоподателката го е оспорила пред директора на ТП на НОИ - Пловдив, с оплакване, че същото следва да се изчисли на база внесените осигурителни вноски за 18 календарни месеца преди настъпване на осигурителния риск, а не, както й е изплатено - на база авансово внесените осигурителни вноски, тъй като за 2015 г. са внесени и окончателните осигурителни вноски. С решение № 2153-15-236/16.09.2016 г., директорът на ТП на НОИ - Пловдив е отхвърлил жалбата на Латева срещу размера на изплатеното парично обезщетение за безработица.
