ВКС - Решение № *** от **.**.**** по Търг. Дело № ***/****

Правен Въпрос

Фактическа Обстановка

Резюме на Съдебното Решение

ВКС - Решение № *** от **.**.**** по Търг. Дело № ***/****

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, търговска колегия, второ отделение, в публичното съдебно заседание на тридесет и първи октомври две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДЕДАТЕЛ: К. Е.

ЧЛЕНОВЕ: Бонка Й. Е. С.

при секретаря А. К. изслуша докладваното от съдия Е. С. т.д. № 152/2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на В. С. С. срещу решение № 1973 от 23.08.2017 г., постановено по т.д. № 407/2017 г. по описа на Софийски апелативен съд, т.о, 9 с-в, с което е потвърдено решение № 1885 от 31.10.2016 г. по т.д. № 2160/2016 г. на СГС, т.о., VІ-18 с-в.

В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон. Оспорва се извода на апелативния съд, че предприетата стопанска дейност от ответника "Финкомекс одитинг" ООД е довела до резултат, при който дружеството има необходимост от допълнителни парични средства като се излагат съображения, че неблагоприятните показатели за 2015 г. и за първите два месеца на 2016 г. са резултат от сключени договори със съдружника и управител Л. Г., целящи създаване на привидно основание за необходимост от допълнителни вноски, което да доведе до изключването на касатора като съдружник. Същевременно се поддържа, че определянето на срок от 10 години за възстановяване на вноските представлява заобикаляне на разпоредбата на чл. 134, ал. 1 ТЗ и е нищожно на основание чл. 26 ЗЗД.

В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е депозиран писмен отговор на касационната жалба от "Финкомекс одитинг" ООД - [населено място], в който се излагат доводи за неоснователност на касационната жалба по съществото на спора. Сочи се, че причините за загубите на дружеството нямат отношение към правния спор. Оспорват се аргументите на касатора за незаконосъобразност на предвидения размер на допълнителните парични вноски. Твърди се, че в атакуваното решение на общото събрание на съдружниците е определен срок от 10 години, посредством максималната му продължителност, което е в интерес на съдружниците и на третите лица-кредитори. Според ответника в случая не е налице заобикаляне на закона, обуславящо евентуална нищожност на основание чл. 26 ЗЗД, тъй като решенията на общото събрание на съдружниците не са подчинени на общите правила за недействителност на сделките.

С определение № 286/09.05.2018 г., постановено по настоящото дело, на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е допуснато касационно обжалване на решението на Софийски апелативен съд във връзка със следния въпрос, уточнен от касационната инстанция съобразно възможността за това, посочена в т. 1 от Тълк.решение № 1/19.02.2010 г. по т.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, а именно: "За съотношението между срока за връщане на допълнителните парични вноски по чл. 134, ал. 1 ТЗ и времето, което е необходимо за покриване на загубите и преодоляване на временната необходимост от парични средства".

В проведеното открито заседание на 31.10.2018 г. пълномощникът на касатора поддържа касационната жалба по изложените в нея съображения. Сочи, че от една страна от формулировката на атакуваното решение на ОС на съдружниците не се става ясно в чии интерес е уговорен срока от 10 години. Същевременно поддържа, че срокът за връщане на допълнителните вноски не съответства на времето за преодоляване на временната необходимост от парични средства. Претендира се отмяна на въззивното решение, уважаване на предявения иск с правно основание чл. 74 ТЗ и присъждане на направените от В. С. разноски по делото за всички съдебни инстанции.

В откритото заседание представителят на ответното дружество поддържа, че въззивното решение следва да бъде оставено в сила като валидно, допустимо и правилно. Излага доводи, че атакуваното решение е постановено в съответствие с материалния закон и по предвидения в ТЗ и в дружествения договор ред. Сочи, че твърдението на касатора, че срокът не е съобразен с времето, в което ще бъде преодоляна временната нужда от парични средства, е направено за пръв път пред касационната инстанция, поради което е налице преклузията за въвеждането на нови фактически основания в предмета на спора. Претендира присъждане на разноски за касационната инстанция.

Върховен касационен съд, търговска колегия, второ отделение, след преценка на данните по делото и заявените касационни основания, в съответствие с правомощията по чл. 290, ал. 2 ГПК, приема следното:

С обжалваното решение въззивният състав от САС е потвърдил решение № 1885 от 31.10.2016 г., постановено по т.д. № 2160/2016 г. на СГС, т.о., VІ-18 с-в, с което е отхвърлен иска с правно основание чл. 74 ТЗ, предявен от В. С. С. против "Финкомекс одитинг" ООД за отмяна на решение на ОС на съдружниците от 15.03.2016 г. по т. 4 от дневния ред (посочено като т. 3 в диспозитива на решението), с което общото събрание е задължило "съдружниците да направят безлихвени допълнителни парични вноски съгласно чл. 134, ал. 1 ТЗ за срок до 10 години, които да не се отразяват в капитала на дружеството и да са разпределени съобразно дяловете от капитала им в общ размер от 200 000 лв., като срокът за внасяне на вноските да бъде разумен едномесечен срок".

Въззивният съд е приел за установено, че ищецът В. С. е съдружник в ответното дружество "Финкомекс одитинг" ООД и притежава 724 дяла от капитала на това дружество. С атакуваното решение от 15.03.2016 г. съдружниците във "Финкомекс одитинг" ООД са взели решение на основание чл. 134, ал. 1 от ТЗ да направят безлихвени допълнителни парични вноски за срок до 10 години, които не се отразяват в капитала на дружеството и са разпределени съобразно дяловете в общ размер 200 000 лв, като срокът за внасянето им е едномесечен. Ищецът, (притежаващ 12% от капитала на дружеството), е гласувал срещу това решение, но същото решение е прието с мнозинство от гласовете на останалите съдружници.