ВКС - Тълкувателно Решение № * от **.**.**** по Тълк. Дело № */****
Правен Въпрос
Кой трябва да докаже липсата на работа и доходи на служител, когато се търси обезщетение за времето, през което той е останал без работа вследствие на уволнението?
Оригинален Въпрос
При предявен иск по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ вр. чл. 225, ал. 1 КТ работникът или работодателят носи доказателствената тежест да установи факта, че след уволнението работникът е останал без работа и не е получавал трудово възнаграждение?
Противоречива Практика
В съдебната практика съществува противоречие спрямо така поставения въпрос. Част от съдилищата заемат позицията, че липсата на работа и доходи трябва да бъдат доказани от служителя, който се позовава на тях в съдебния процес. Други съдилища посочват, че работодателят е този, който трябва да установи факта, че служителят е работил по друго правоотношение за срока на търсеното обезщетение. Образувано е тълкувателно дело, по инициатива на състав на ВКС.
Резюме на Тълкувателно Решение
ВКС - Тълкувателно Решение № * от **.**.**** по Тълк. Дело № */****
Върховният касационен съд на Република България, Общо събрание на Гражданска колегия, в съдебно заседание на 26 юни 2014 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ на Общото събрание на Гражданска колегия:
КРАСИМИР ВЛАХОВ
ПРЕДСЕДАТЕЛИ на ОТДЕЛЕНИЯ:
ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
ПЛАМЕН СТОЕВ
БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
БОНКА ДЕЧЕВА
СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
СТОИЛ СОТИРОВ
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
ЛЮБКА БОГДАНОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
ЗЛАТКА РУСЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
ДИЯНА ЦЕНЕВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
МАРИЯ ИВАНОВА
БОРИС ИЛИЕВ
СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ДИАНА ХИТОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
МАРИО ПЪРВАНОВ
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
ЕМИЛ ТОМОВ
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
СВЕТЛА ДИМИТРОВА
при участието на секретаря Б. Л. постави на разглеждане тълкувателно дело № * по описа за 2013 г. на ОСГК, докладвано от съдия Ц. Г.
Тълкувателно дело № */2013 г. е образувано с разпореждане от 20.06.2013 г. на зам. председателя на Върховния касационен съд и председател на Гражданската колегия по предложение на състав на Върховния касационен съд, ГК, IV гражданско отделение, който с определение № 495/15.04.2013 г. по гр. д. № 2042/2013 г., поправено с определение № 107/18.04.2013 г. и допълнено с определение от 19.06.2013 г., е спрял производството по делото на основание чл. 292 ГПК и е предложил на Общото събрание на Гражданска колегия на Върховния касационен съд да постанови тълкувателно решение по следните въпроси:
1. Отрицателните фактически твърдения на страните в производството по граждански дела подлежат ли на доказване, по какъв начин, как се разпределя доказателствената тежест?
2. При предявен иск по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ вр. чл. 225, ал. 1 КТ работникът или работодателят носи доказателствената тежест да установи факта, че след уволнението работникът е останал без работа и не е получавал трудово възнаграждение?
В проведеното на 12.12.2013 г. първо заседание на Общото събрание на гражданската колегия по делото, след изслушване на лицата по чл. 129, ал. 1 ЗСВ, беше взето решение тълкувателното делото да бъде разделено, като предмет на същото да остане въпросът по т. 2, а по първия въпрос да се образува тълкувателно дело пред ОСГТК, искането по което е отклонено.
Общото събрание на Гражданската колегия на Върховния касационен съд, за да се произнесе съобрази следното:
Поставеният процесуалноправен въпрос за доказателствената тежест по иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ е разрешаван противоречиво в постановени по реда на чл. 290 ГПК решения на ВКС, като са застъпени следните становища:
Според едното становище доказването на вредата от оставане без работа поради незаконно уволнение е в тежест на ищеца. Искът по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ е осъдителен, а не конститутивен, за разлика от исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ. Съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения. Уволненият работник или служител, ищец по иск по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ във вр. чл. 225, ал. 1 КТ, следва да докаже твърдението си, че в резултат на незаконното уволнение е претърпял имуществени вреди /пропуснати ползи/, изразяващи се в пропуск да получава трудово възнаграждение за период от 6 месеца след прекратяване на трудовото правоотношение като докаже факта на оставане без работа и размера на последното получено преди незаконното уволнение трудово възнаграждение. Действително твърдението на ищеца по иска с правно основание чл. 225, ал. 1 КТ, че е останал без работа, е за отрицателен факт, но за този факт съдът следва да направи извод въз основа на положителни факти каквито са удостоверяване на вписаното в трудовата му книжка, издадени документи за регистрацията на ищеца в Бюрото по труда и др.
