ВКС - Решение № *** от **.**.**** по Гражд. Дело № ****/****
Правен Въпрос
Достатъчно мотивирано ли е дисциплинарното наказание, ако не посочва датата и часа на извършеното нарушение, но препраща към други известни на работника документи, които ги съдържат?
Фактическа Обстановка
Монтажист е уволнен, защото в работно време е спял в бункер, в който се е извършвала работна дейност, поради което се е породила опасност от производствена авария или трудова злополука. В заповедта за уволнение е посочено в какво се състои нарушението, без обаче датата и часът да са посочени изрично. Заповедта препраща към доклад на началника на смяна, в който датата и часът са посочени. Работникът също така е дал обяснения, в които сам е изложил датата и часа. Работникът оспорва законосъобразността на уволнението.
Резюме на Съдебното Решение
ВКС - Решение № *** от **.**.**** по Гражд. Дело № ****/****
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в публичното заседание на 08.11.2017 (осми ноември две хиляди и седемнадесета) година в състав:
Председател: Б. Б.
Членове: Б. И.
Д. Д.
при участието на секретаря РАЙНА ПЕНКОВА, като разгледа докладваното от съдията Д. Д., гражданско дело № 5464 по описа за 2016 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 290 от ГПК и е образувано по повод на касационна жалба с вх. № 25 152/25.08.2016 година, подадена от [фирма]-клон Р. [населено място], срещу решение № 1103/21.07.2016 година на Окръжен съд Пловдив, гражданско отделение, 8-ми състав, постановено по гр. д. № 1448/016 година.
С обжалваното решение съставът на Окръжен съд Пловдив е потвърдил първоинстанционното решение № 1164/06.04.2016 година на Районен съд Пловдив, ХІ-ви състав, постановено по гр. д. № 12 900/2015 година. Със същото е признато за незаконно и е отменено като такова уволнението на И. С. Р. от длъжността „монтажник електрооборудване“ в З. [населено място] при [фирма]-клон Р. [населено място], извършено със заповед № 134/18.09.2015 година на Управителя на дружеството, на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 във връзка с чл. 190, ал. 1, т. 7 от КТ, като Р. е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност, а дружеството е осъдено да му заплати сумата от 4042.71 лева, представляваща обезщетение за оставане без работа вследствие незаконното уволнение за периода от 18.08.2015 година до 18.02.2016 година. В подадената от [фирма]-клон Р. [населено място] касационната жалба се излагат доводи за това, че обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано. Поискано е същото да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което предявените от И. С. Р. искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от КТ, последният във връзка с чл. 225, ал. 1 от КТ, да бъдат отхвърлени.
Ответникът по касационната жалба И. С. Р. не е подал отговор на същата, като не е изразил становище по допустимостта и основателността й.
[фирма]-клон Р. [населено място] е било уведомено за обжалваното решение на 01.08.2016 година, а подадената от него касационна жалба е с вх. № 25 152/25.08.2016 година. Предвид на това е спазен предвидения от чл. 283, изр. 1 от ГПК преклузивен срок за обжалване като жалбата отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Същата е подадена от надлежна страна, поради което е допустима.
С постановеното по делото определение № 856/02.08.2017 година обжалваното решение е допуснато до касационно обжалване по отношението на правния въпрос за това следва ли дисциплинарното нарушение да е точно, подробно и детайлно описано в заповедта за налагане на дисциплинарното наказание или е достатъчно на работника да му е било ясно основанието, на което се прекратява трудовото му правоотношение. По така поставения въпрос съдът намира следното:
По силата на чл. 195, ал. 1 от КТ дисциплинарното наказание се налага с мотивирана писмена заповед, в която се посочват нарушителят, нарушението и кога е извършено, наказанието и законният текст, въз основа на който се налага. Изискването на чл. 195, ал. 1 от КТ за мотивиране на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е въведено с оглед на установеното в чл. 189, ал. 2 от КТ правило за еднократност на наказанието; а също така с оглед необходимостта от преценка за спазване на сроковете по чл. 194 от КТ и на възможността работникът или служителят да се защити в производството по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ. Затова когато изложените в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание мотиви са достатъчни, за да удовлетворят тези изисквания заповедта отговаря на изискванията на чл. 195, ал. 1 от КТ. При това, в случай че работодателят неправилно определи правната квалификация на нарушението, това не води до незаконосъобразност на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание, тъй като предмет на установяване в съдебното производство е извършено ли е дисциплинарното нарушение съобразно фактическите основания изложени в заповедта. Затова последните са от основно значение за законосъобразността на заповедта за налагане на дисциплинарното наказание. Законът обаче не поставя изискване в заповедта да бъдат посочени всички обективни и субективни елементи на изпълнителното деяние, деня и часа на осъществяването им, кои задължения по длъжностна характеристика не са изпълнени, кои разпоредби на вътрешния трудов ред са нарушени и какво е дисциплинарното нарушение според класификацията в чл. 187 от КТ е извършено. Както в искането на обяснения, така и в заповедта за налагане на дисциплинарното наказание е достатъчно нарушението на трудовата дисциплина да бъде посочено по разбираем за работника начин, включително и чрез позоваването на известни на работника обстоятелства и документи. При това не може да се изисква от работодателя да извършва анализ на нормативни разпоредби или на длъжностната характеристика, когато с тях са възложени общо формулирани, но конкретно нарушени задължения. В този случай за законосъобразността на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е достатъчно да са посочени нарушенията на тези задължения, а въпросът за изясняване на обема и причините за неупражняването им в конкретната ситуация, е въпрос по същество. Мотивите на работодателя за налагане дисциплинарно наказание могат да се съдържат само в заповедта за налагането му, но не съществува забрана това да бъде направено и чрез други документи, към които заповедта препраща, независимо дали те изхождат от работодателя или не, като в този случай тези документи трябва да са известни на работника или служителя, или да са му били връчени, най-късно със заповедта за налагане на наказанието.
С оглед на така дадения отговор на правния въпрос, по повод на който е допуснато касационно обжалване Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение приема, че решението на Софийски градски съд е неправилно по следните съображения:
По делото е установено, че със заповед № 134/18.09.2015 година на Управителя на [фирма]-клон Р. [населено място] на И. С. Р. е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“, от длъжността „монтажник електрооборудване“ в З. [населено място], на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 във връзка с чл. 190, ал. 1, т. 7 от КТ. В заповедта е посочено, че дисциплинарното нарушение се е състояло в това, че Р. е спял в бункера за капаци на F. и в контейнера за боклук по време на работа. Работодателят е бил уведомен за това нарушение с доклад от 10.05.2015 година на А. В. П.-началник смяна в отдел „А.“. Във връзка с така извършеното дисциплинарното нарушение от И. С. Р. са били изискани обяснения и той е дал такива на 10.08.2015 година.
