ВАС - Решение № ***** от **.**.**** по Адм. Дело № ****/****
Правен Въпрос
Може ли да се претендира, че са налице неоснователно получени суми за пенсия, ако лицето е действало добросъвестно и не е знаело, че ги получава без основание?
Фактическа Обстановка
На физическо лице му е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст, с разпореждане от 2000 г. С разпореждане на НОИ от 2014 г. е постановено връщане на сума в размер на 98 372,40 лв., поради неоснователното ѝ получаване. Прието е, че задължението на лицето до 31.12.2003 г. е погасено по давност. За да стигне до това заключение, НОИ прави проверка и изисква от лицето да представи доказателства за осигурителен стаж. Лицето не представя такива в срок, но впоследствие посочва имената на осигурителите си през съответните периоди. От НОИ не установяват наличие на данни, за да бъде отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст, и издават разпореждане, че сумите са били изплащани на лицето поради грешка и че трябва да бъдат възстановени от него. Лицето обжалва решението на НОИ.
Резюме на Съдебното Решение
ВАС - Решение № ***** от **.**.**** по Адм. Дело № ****/****
Върховният административен съд на Република България - Шесто отделение, в съдебно заседание на осемнадесети септември в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РУМЯНА ПАПАЗОВА
ЧЛЕНОВЕ:
НИКОЛАЙ ГУНЧЕВ
СИБИЛА СИМЕОНОВА
при секретар и с участието на прокурора Г. К. изслуша докладваното от съдията СИБИЛА СИМЕОНОВА по адм. д. № ****/****
Производството e по реда на глава дванадесета - чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК)във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).
Образувано е по касационна жалба на Г. И. Ч. против решение № 2407/19.12.2016 г., постановено по адм. д. № 594/2016 г. по описа на Административен съд - Пловдив. Посочените в жалбата пороци въвеждат касационни основания по чл. 209, т. 3, предл. 1, 2 и 3 АПК - неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяна на процесното съдебно решение и постановяване на друго по същество на спора, с което да се отмени оспорения административен акт. Претенидра присъждане на съдебните разноски, направени пред първата инстанция.
Ответникът - директор на Териториално поделение на НОИ - Пловдив, в писмен отговор, оспорва основателността на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно и иска оставянето му в сила. Претендира присъждане на разноски.
Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно и счита, че следва да бъде оставено в сила.
Върховният административен съд - шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт.
Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е основателна.
С обжалвания съдебен акт, предмет на касационен контрол за законосъобразност, първоинстанционният съд отхвърля жалбата на Г. И. Ч. против Решение № 2153-15-43/16.02.2016 г. на Директора на ТП на НОИ гр. Пловдив, с което е оставена без уважение жалба му с вх. № МП - 7505/28.01.2014 г. против Разпореждане № 5402224908/Ра-19/09.01.2014 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ - Пловдив, с което е разпоредено да се възстанови неправилно изплатената сума за лична пенсия за осигурителен стаж и възраст и добавка по чл. 46, ал. 4 ЗП (отм.), от Г. И. Ч. в общ размер на 98372,40 лв., от които главница за периода 01.01.2004 г. - 31.01.2014 г. в размер на 54036,87 лв. и лихва в размер на 44 335,53 лв., начислена към 09.01.2014 г., като след тази дата допълнително се начислява лихва по чл. 116 КСО до окончателното погасяване на главницата. С посоченото разпореждане е прието, че задължението за периода 01.10.1999 г. - 31.12.2003 г. е погасено по давност на основание чл. 115, ал. 1 КСО. С Решение № 1040-15-39/29.06.2016 г. на Директора на ТП на НОИ - Пловдив на основание чл. 62 АПК, поради допусната поправка на очевидна фактическа грешка, в Решение № 2153-15-43/16.02.2016 г. на Директора на ТП на НОИ гр. Пловдив е постановено в диспозитива на същото посочената дата "19.01.2014 г." на Разпореждане № 5402224908/Ра-19 да се чете "09.01.2014 г.".
Горното разпореждане е издадено във връзка с Разпореждане № 5402224908/ПР - 30/08.01.2014 г. на Ръководителя на "ПО" в ТП на НОИ - Пловдив, с което на основание чл. 99, ал. 1, т. 5 от КСО, е отменено Разпореждане № ПР-190/24.04.2000 г. за отпускане на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст (ОСВ) на жалбоподателя и всички последващи разпореждания за изменения на пенсията, като е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на § 4, ал. 1 от ПЗР КСО.
Във връзка с издаване на Разпореждане № 5402224908/ПР - 30/08.01.2014 г., в хода на административната процедура е установено, че по заявление от 11.04.2000 г., на касатора е отпусната лична пенсия за ОСВ по чл. 2, ал. 1 от ЗП във връзка с ПМС 40/1968 г., чл. 46а от ЗП и параграф 25 ЗИДЗП/ 1996 г., считано от 01.10.1999 г. Прието е, че към началната дата на отпускане на пенсията лицето има навършена възраст 45 г. и 07 месеца и 9 дни и следния осигурителен стаж: от първа категория труд - 08 г. 05 м. 24 дни; от втора категория труд - 01.00 м. 15 дни; от трета категория труд - 06 г. 01 м. 19 дни; осигурителен стаж по чл. 104, ал. 3 от КСО- 07 г. 08 м. 02 дни. Общ стаж към първа категория труд за преценка на право и размер към начална дата - 20 г. 07м. и 13 дни. На основание чл. 104 от КСО общ осигурителен стаж, превърнат към III категория труд - 44 г. 07 м. 04 дни.
