ВКС - Решение № *** от **.**.**** по Гражд. Дело № ****/****
Правен Въпрос
Необходимо ли е работодателят да връчи на служителя писмено предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение, след като вече е издал заповед за уволнение, която е връчена по надлежния ред?
Фактическа Обстановка
Предприятие освобождава от длъжност служител поради съкращение в щата, без да му представи писмено предизвестие. В заповедта за освобождаване се посочва на служителя да бъде изплатено обезщетение за неспазено предизвестие. Възниква спор дали подобна заповед е законосъобразна, когато не е представено писмено предизвестие до служителя, макар и да му е изплатено обезщетение за неспазено такова.
Резюме на Съдебното Решение
ВКС - Решение № *** от **.**.**** по Гражд. Дело № ****/****
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и седми септември през двехиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. П.
ЧЛЕНОВЕ: Б. И.
М. Р.
при участието на секретаря А. Б., като разгледа докладваното от съдията Русева г.д.N. 2023 по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури срещу решение №.24/22.01.2016 г. по г.д. №.1612/15 на Окръжен съд Стара Загора - с което е потвърдено решение №.1029/6.11.15 по г.д. №.3330/15 на Районен съд Стара Загора за уважаване на предявените срещу касатора искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ.
Ответната страна С. П. Т. оспорва жалбата; претендира разноски.
С определение №.477/25.05.16 г. е допуснато касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроси относно правното значение на невръчването на предизвестие за законосъобразността на уволнението.
С обжалваното решение въззивният съд е намерил предявените искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ за основателни и е потвърдил първоинстанционното решение, с което те са уважени. За да достигне до този извод е приел, че страните са били обвързани от трудово правоотношение, което е било прекратено от работодателя на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ - поради съкращение в щата. В този случай за работодателя е налице императивно задължение да отправи до и връчи на работника писмено предизвестие. В разглежданата хипотеза такова не е било връчено на ищеца. Поради това и доколкото предвиждането в заповедта за уволнение на работника да се изплати обезщетение за неспазено предизвестие по чл. 220, ал. 1 КТ не санира изначалната липса на такова, процедурата по издаване на заповедта за уволнение е опорочена и тя е незаконна.
В отговор на поставените въпроси, по които е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, ВКС намира следното:
