ВАС - Решение № ***** от **.**.**** по Адм. Дело № ****/****
Правен Въпрос
Може ли да получава обезщетения за временна неработоспособност лице, което в същия период получава възнаграждение по друго трудово правоотношение?
Фактическа Обстановка
Лице работи на трудов договор в Дружество в гр. Ловеч и в същото време е назначено на изборна длъжност, в качеството си на общински съветник. В периода, в който лицето изпълнява две длъжностни, му е издаден болничен лист за временна нетрудоспособност. Болничният лист е издаден пред Дружеството. По време на периода за лечение, лицето е взимало участие на заседания на общинския съвет и е получавало възнаграждение. От ръководителя на ТП НОИ Ловеч е постановен отказ за изплащане на парично обезщетение за временна неработоспособност – с аргумент, че лицето не е изпълнило предпоставките за изплащане на обезщетение. Лицето обжалва отказа на НОИ.
Резюме на Съдебното Решение
ВАС - Решение № ***** от **.**.**** по Адм. Дело № ****/****
Върховният административен съд на Република България - Шесто отделение, в съдебно заседание на осемнадесети октомври в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НАТАЛИЯ МАРЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
МАРИЕТА МИЛЕВА
ЛЮБОМИР ГАЙДОВ
при секретар и с участието на прокурора Х. А. изслуша докладваното от съдията МАРИЕТА МИЛЕВА по адм. д. № ****/****
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на Х. Й. К. против решение № 36 от 25.04.2016 г., по адм. дело № 296 от 2015 г. на Административен съд - Ловеч, с което е отхвърлена жалбата й против решение № 1040-10-28/01.12.2015 г. на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) - Ловеч, с което е потвърдено разпореждане на ръководителя по изплащане на обезщетенията и помощите за отказ да се изплати парично обезщетение по болничен лист № 3183034, серия А 2008, издаден на 08.02.2010 г., за периода 02.02.2010 г. - 09.03.2010 г. Жалбоподателката поддържа, че решението е постановено в противоречие с материалния закон и събраните доказателства и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Моли да бъде отменено. Претендира и направените по делото разноски.
Ответникът - директорът на ТП на НОИ - Ловеч оспорва касационната жалба и моли решението на Административен съд - Ловеч да бъде оставено в сила.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Като взе предвид изложеното в жалбата и данните по делото настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, констатира следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която съдебният акт неблагоприятен, поради което е допустима.
Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения:
Решението на Административен съд - Ловеч е постановено в съответствие с материалния закон и се обосновава от представените доказателства.
Правилно съдът приема, че оспореното решение на директора на ТП на НОИ - Ловеч, с което е потвърдено разпореждане за отказ на жалбоподателката Карапанчева да се изплати обезщетение за временна неработоспособност за периода 02.02.2010 г. - 09.03.2010 г. съгласно болничен лист № 3183034, серия А 2008 от 08.02.2010 г. е издадено от компетентния орган и в предвидената форма.
Изводът на първоинстанционния съд за законосъобразност на оспорения акт също кореспондира с нормативната уредба и събраните доказателства.
Установено е, че през периода 02.02.2010 г.- 09.03.2010 г. жалбоподателката Карапанчева е в трудово правоотношение с "В и К" АД, гр. Ловеч и същевременно е на изборна длъжност като общински съветник в общински съвет - Ловеч. С болничен лист № 3183034, серия А 2008, издаден на 08.02.2010 г. жалбоподателката установява временна неработоспособност за посочения по- горе период пред "В и К" АД (констативен протокол за проверка по разходите на ДОО на "В и К" АД), а по същото време участва в заседанията на общинския съвет и на постоянните комисии (справка за присъствията) и получава месечно възнаграждение съответно за 20 работни дни през м. февруари и за 22 работни дни през м. март (констативен протокол вх. № от 07.06.2010 г. за извършена проверка по разходите на ДОО в община Ловеч, фишове за заплати). При тези факти аргументирано съставът на Административен съд - Ловеч приема, че по отношение на жалбоподателката не са изпълнени предпоставките за изплащане на парично обезщетение поради временна неработоспособност. Като работеща по трудов договор Карапанчева е осигурена за посочения по-горе период за общо заболяване и майчинство, както и за останалите рискове, изброени в чл. 4, ал. 1 КСО от осигурителя "В и К" АД, гр. Ловеч (чл. 4, ал. 1, т. 1 КСО). За тези рискове жалбоподателката е осигурена и като лице, упражняващо трудова дейност и получаваща доходи на изборна длъжност като общински съветник (чл. 4, ал. 1, т. 8 от КСО (редакция - ДВ, бр. 112 от 2003 г.). Поради това и с оглед обстоятелството, че за посочения в болничния лист период Карапанчева получава възнаграждение за дейността си като общински съветник, правилно първоинстанционният съд приема, че същата няма право на обезщетение за временна неработоспособност. Получаването на възнаграждение за упражнена трудова дейност, която е основание за осигуряване за общо заболяване и майчинство през периода, за който е издаден болничният лист, съставлява пречка по смисъла на чл. 46, ал. 3 КСО за изплащане на парично обезщетение за временна неработоспособност. Цитираният текст не допуска едновременно получаване на възнаграждение, представляващо осигурителен доход, върху който се дължат осигурителни вноски и на парично обезщетение за временна неработоспособност. В този смисъл е решение по адм. д. № 2167/2016 г. на ВАС, шесто отделение. Ето защо като достига до заключение в този смисъл и отхвърля жалбата против административния акт, първоинстанционният съдебен състав постановява решение в съответствие със закона и представените доказателства.
