ВАС - Решение № **** от **.**.**** по Адм. Дело № *****/****

Правен Въпрос

Фактическа Обстановка

Резюме на Съдебното Решение

ВАС - Решение № **** от **.**.**** по Адм. Дело № *****/****

Върховният административен съд на Република България - Шесто отделение, в съдебно заседание на девети май в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

МИЛКА ПАНЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ:

ЛЮБОМИР ГАЙДОВ

ДЕСИСЛАВА СТОЕВА

при секретар и с участието на прокурора А. Г. изслуша докладваното от председателя по адм. д. № *****/****

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

Образувано е по касационна жалба на Х. С. М. от с. Бяла река, общ. Рудозем, чрез пълномощника адв. Орманова, против решение № 339 от 12.10.2017 г., постановено по адм. д. № 226/2017 г. по описа на Административен съд - Смолян. По съображения, относими към касационните отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК - нарушение на материалния закон и необоснованост, касаторът претендира отмяна на съдебното решение като неправилно. Иска и присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение.

Ответникът - директорът на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) - Смолян, редовно призован, не се явява, не изпраща процесуален представител, депозира писмен отговор, в който изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение, че касационната жалба е неоснователна.

Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт.

Като извърши служебно проверка на основание чл. 218, ал. 2 от АПК и въз основа на фактите, установени от Административен съд -Смолян, съгласно чл. 220 от АПК, настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. В тази връзка решаващият състав на съда съобрази, че решението е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. След като провери решението и по реда на чл. 218, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд намира касационната жалба за изцяло неоснователна. Атакуваният с нея съдебен акт не страда от твърдяните от касатора пороци, представляващи отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК.

С оспореното пред касационната инстанция решение е отхвърлена жалбата на Х. С. М. срещу решение № 1012-2038#1 от 23.06.2017 г. на директора на ТП на НОИ - Смолян. С посоченото решение е изменено разпореждане № 201-02-285-6/05.06.2017 г. на ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ - Смолян в частта относно периода и размера на възникналия дълг при уважено възражение за изтекла 5-годишна погасителна давност по чл. 115, ал. 1 от КСО, за периода от 04.11.2011 г. до 31.12.2011 г. вкл. в размер на 625.60 лв. главница и 412.25 лв. лихва, всичко 1037.85 лв., като е постановено да бъде възстановено от Х. С. М. главница в размер на 344.08 лв., за периода 01.01.2012 г. - 31.01.2012 г. и лихва в размер на 217.83 лв. за периода 14.02.2012 г. - 05.06.2017 г. всичко (главница + лихва) сума в размер на 561.91 лв. Лихва се начислява и от датата на разпореждането до окончателното заплащане на задължението. Допълнително начислената лихва върху главницата за времето от 06.06.2017 г. до 22.06.2017 г. е 1.64 лв. или общо дължимата сума към 22.06.2017 г. е 563.55 лв. С цитираното разпореждане е разпоредено лицето Х. С. М. да възстанови недобросъвестно полученото обезщетение за безработица за периода 04.11.2011 г. до 31.01.2012 г. в размер на 969.68 лв. главница и 630.08 лв. - дължима лихва от датата на разпореждането.

За да отхвърли жалбата като неоснователна, Административен съд - Смолян е приел, че през периода, през който е упражнявал трудова дейност като общински съветник, Малинов е подлежал на задължително осигуряване (и е бил осигуряван!) по чл. 4, ал. 1, т. 8 от КСО. Наличието на основание за задължително осигуряване по чл. 4 от КСО е въведено от чл. 54а, ал. 1, т. 3 от КСО като отрицателна материална предпоставка за правото на парично обезщетение за безработица. Правоизключващият юридически факт е съществувал към момента на отпускане на паричното обезщетение за безработица, установяването му с констативен протокол вх. № 1285/23.03.2012 г. поражда правомощието по чл. 6, ал. 1, т. 2 от Наредбата за отпускане и изплащане на паричните обезщетения за безработица (НОИПОБ) на длъжностното лице, отпуснало обезщетението, да отмени облагоприятстващия административен акт. 3а безспорно е установено по делото, че Малинов не е декларирал пред административния орган, че е подлежал на задължително осигуряване, поради което първоинстанционният съд е приел поведението му за недобросъвестно. Обстоятелството, че трудовото възнаграждение и осигурителните вноски за внесени м. март, не са разколебали извода на съда, тъй като още с полагането на клетва и встъпване в длъжност като общински съветник, осигурителните вноски, са били дължими по силата на закона - чл. 4, ал. 1, т. 8 от КСО. Тезата на жалбоподателя за незнание на това обстоятелство, е възприето от решаващия състав за спорно, тъй като най-малко жалбоподателят като общински съветник не следва да се позовава на незнание на Правилника за работа на общински съвет, в който е уредено заплащането на възнаграждение за дейността му като такъв, респ. дължимите осигуровки към ДОО. Поради изложените съображения, Административен съд - Смолян е стигнал до крайния правен извод, че правилно административният орган е постановил връщането на сумата, тъй като не е получена добросъвестно.