ВКС - Решение № *** от **.**.**** по Гражд. Дело № ***/****
Правен Въпрос
Възможно ли е да се търси обезщетение за непозволено увреждане от работодателя за вреди, претърпени при незаконно уволнение, в по-голям размер от предвидения в КТ?
Фактическа Обстановка
Служител е уволнен от позицията „Главен юрисконсулт“ в дружество. Той обжалва заповедта, съдът я признава за незаконна и впоследствие е възстановен на работа. В заповедта за възстановяване са вписани неверни данни за месечното му възнаграждение, като същото е занижено. Служителят отново е уволнен, този път поради придобиване право на пенсия. И тази заповед е обявена от съда за незаконосъобразна, след като е доказано, че са посочени неверни данни за осигурителния стаж на служителя. Установено е, че работодателят не е внесъл осигурителните му вноски за 87 месеца. Служителят иска обезщетение за незаконното си уволнение, а освен това претендира и вреди, които са настъпили в периода след срока на обезщетението.
Резюме на Съдебното Решение
ВКС - Решение № *** от **.**.**** по Гражд. Дело № ***/****
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение в съдебно заседание на седми декември две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
Членове: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
при секретаря С. Т., изслуша докладваното от съдията Цачева гр. д. № 428 по описа за 2017 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 290 ГПК.
С определение № 773 от 06.07.2017 г. е допуснато касационно обжалване на решение № 5958/14.07.2016 г. по гр. д. № 996/2016 г. на Софийски градски съд, с което е обезсилено решение № II-60-139/16.11.2015 г. по гр. д. № 25 883/2013 г. на Софийски районен съд и постановено делото да се разгледа от първоинстанционен състав на Софийски градски съд по искове с правна квалификация съответно чл. 49 ЗЗД за сумата 58 767.80 лв. - обезщетение за имуществени вреди, изразени в пропуснат доход от трудово възнаграждение за длъжността „главен юрисконсулт“ с код НКПД 2429 7001 в периода 11.05.2010 г. - 31.12.2011 г. в Дирекция „Правна“ - Административен блок на НК „Железопътна инфраструктура“ и по чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД за сумата 12 198.95 лв. - законни лихви за забава в същия период.
Касационно обжалване на въззивното решение е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по материалноправния въпрос по приложението на чл. 225, ал. 1 КТичл. 45 ЗЗД вр. с чл. 49 ЗЗД - каква е правната квалификация на иск за обезщетяване на вреди в период, който следва шестмесечния по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ, когато работникът или служителят твърди, че по надлежния ред уволнението му е признато за незаконно, както и че издателят на заповедта за уволнение е знаел, че основанието за прекратяване на трудовото правоотношение не съществува и допуска ли обективното ни право такава претенция да ангажира гаранционно-обезпечителната отговорност на работодателя по чл. 49 ЗЗД.
По повдигнатия въпрос по приложението на чл. 225, ал. 1 КТичл. 45 ЗЗД вр. с чл. 49 ЗЗД съставът на Четвърто гражданско отделение на Върховния касационен съд намира следното:
Съгласно чл. 225, ал. 1 КТ, при отмяна на уволнението като незаконно, за времето, през което работникът е останал без социално осигурен доход, работодателят дължи обезщетение, без да се изследва причинната връзка между уволнението и оставането му без работа, като размерът на вредите е фингиран от закона в размер на месечното му възнаграждение за шест месеца. Целта на предвиденото в КТ обезщетение е възмездяване на щетите, понесени от работника от оставането му без доходи поради незаконното прекратяване на трудовия договор за период, обичайно необходим за устройването му с друга работа, с оглед на което в закона е определен както начина на определяне размера на обезщетението - въз основа на брутното трудово възнаграждение на работника, така и срокът, за който се дължи обезщетение или времето през което работникът е останал без работа, но не за повече от шест месеца. Изхождайки от характерната престация по трудовия договор - предоставянето на работна сила, законодателят е ограничил размера на обезщетението за дължими от работодателя вреди в предвидим размер, обусловен от разумния срок, необходим за възникване на ново трудово правоотношение. Определеният в КТ режим на обезщетяване в отклонение от общите правила за неизпълнение на договорите, обуславя извод, че обезщетение над предвидения в чл. 225, ал. 1 КТ размер не се дължи, независимо дали след уволнението работникът е останал без работа за по-дълъг период.
Работникът може да претендира вреди от уволнението в размер над предвидения в чл. 225, ал. 1 КТ само в случаите, когато вредите са настъпили в резултат на непозволено увреждане, съставляващо действие извън предвидената в КТ възможност за прекратяване на трудовото правоотношение от страна на работодателя. Когато ръководителят на предприятието работодател, въпреки че му е било известно, че липсват основания за уволнение на работника, е издал уволнителна заповед, ползвайки недобросъвестно служебното си положение, за да постигне лични или други неслужебни цели, то той дължи на работника обезщетение по чл. 45 ЗЗД за действително причинените вреди - в този смисъл Постановление № 4 от 30.10.1975 г. на Пленума на ВС НР. Спорът не е трудов, а ответник по иска с правно основание чл. 45 ЗЗД е съответният ръководител на предприятието работодател, извършил незаконното уволнение. Гаранционно-обезпечителната отговорност на работодателя по чл. 49 ЗЗД не е ангажирана. Действително, отговорността по чл. 49 ЗЗД възниква за лицето, което е възложило работата другиму, когато вредите са причинени виновно от лицето, на което е възложена работата чрез действия, съставляващи извършване на възложената работа или са пряко свързани с нея или чрез бездействия за изпълнение на задължения - в този смисъл Постановление № 9 от 28.12.1966 г. на Пленума на ВС НР, но с влизане в сила на Кодекса на труда (ДВ, бр. 26 от 1.04.1986 г.), обективната отговорност на предприятието работодател за вреди от незаконно уволнение е ограничена до размера, предвиден в чл. 225, ал. 1 КТ. Над този размер отговорността е само на извършилия незаконно уволнение ръководител, ползвал недобросъвестно служебното положение за постигане на неслужебна цел.
