ВКС - Решение № *** от **.**.**** по Гражд. Дело № ***/****
Правен Въпрос
Има ли право на обезщетение за придобиване на правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст при прекратяване на трудовото си правоотношение лице, което вече веднъж се е ползвало от това обезщетение при друг работодател?
Фактическа Обстановка
Военен е освободен от кадровата си военна служба и придобива право на пенсия за осигурителен стаж, без оглед на възрастта. Впоследствие той сключва трудов договор при друг работодател. При прекратяване на второто трудово правоотношение той отново иска обезщетение във връзка с придобитото си право на пенсия.
Резюме на Съдебното Решение
ВКС - Решение № *** от **.**.**** по Гражд. Дело № ***/****
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на единадесети юни, две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Б. Б.
ЧЛЕНОВЕ: М. П.
Б. И.
при секретаря Р. П.
изслуша докладваното от съдията М. П. гр. дело № 969/2014 г.
Производството е по чл. 290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. Д. С., [населено място], подадена от пълномощника му адвокат И. Д., срещу въззивно решение № 2122 от 25.10.2013 г. по гр. д. № 2435/2013 г. на Варненския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 3293 от 05.07.2013 г. на Варненския районен съд по гр. д. № 1957/2013 г. С първоинстанционното решение са отхвърлени предявените от В. Д. С. срещу ГД "П." - МВР искове за сумата 5 100 лв. - обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ и за сумата 271.22 лв. - мораторна лихва. Въззивният съд е приел, че на ищеца не се дължи обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ, защото е получил обезщетение при освобождаване от кадрова военна служба през 1999 г. и му е отпусната пенсия. Право на пенсия може да се придобие само веднъж и това е станало през 1999 г. преди ищецът да започне работа по трудово правоотношение при ответника.
Жалбоподателят е изложил твърдения за допуснати нарушения на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила - основания за отмяна по чл. 281, т. 3 ГПК. Изложени са доводи за неправилност на изводите на въззивния съд. Според касатора полученото обезщетение по чл. 237, ал. 1 ЗОВСРБ(отм.) през 1999 г. не е обвързано с придобиването право на пенсия. Обстоятелството, че трудовото му правоотношение е възникнало след като вече е придобил и упражнил правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст е относимо само към основанието, на което трудовото му правоотношение е прекратено, но не и относно правото му на обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ.
