ВАС - Решение № ***** от **.**.**** по Адм. Дело № ****/****
Правен Въпрос
Кой следва да обяви решението на съда пред НОИ за изплащане на обезщетения за временна неработоспособност, когато трудовият договор е прекратен по време на неработоспособността, която работодателят е оспорвал, но съдът е потвърдил?
Фактическа Обстановка
Лице работи в МОН, като за периода 02.08.2005 г. – 29.01.2006 г. ползва отпуск поради временна неработоспособност. Трудовото правоотношение на лицето е прекратено от 25.08.2005 г., но е изплатено обезщетение за неработоспособност за 75 дни, считано от датата на прекратяване. Лицето подава искане да се изплати обезщетение за целия период на неработоспособност. Водено е дело, с което са оспорени болничните листове, но лицето го печели. Издадено е решение от 06.03.2009 г. да се изплатят болничните листове. Изплащането не е направено и през 2015 г. лицето подава искане за изплащане. От НОИ отказват изплащане, като се позовават на изтекла давност, а лицето обжалва разпореждането – твърдейки, че работодателят е трябвало да оповести НОИ за влязлото в сила решение.
Резюме на Съдебното Решение
ВАС - Решение № ***** от **.**.**** по Адм. Дело № ****/****
Върховният административен съд на Република България - Шесто отделение, в съдебно заседание на двадесет и седми септември в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НАТАЛИЯ МАРЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ
РОСЕН ВАСИЛЕВ
при секретар и с участието на прокурора М. Т. изслуша докладваното от съдията РОСЕН ВАСИЛЕВ по адм. д. № ****/****
Производството е по чл. 208 и сл. от АПК.
Образувано е по касационна жалба на В. Г. Н., от гр. София, против решение № 3519 от 25.05.2016 г. по адм. д. № 3100/2016 г. на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата й против Решение на Директора на ТП на НОИ, гр. София № 1040-21-28 от 01.02.2016 г., с което е оставена без уважение жалбата й против Разпореждане № 1029-216642-1/12.12.2015 г. на Ръководителя на контрола по разходите на ДОО, и са присъдени разноски.
В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че решението по административното дело е следвало да бъде представено от МОН и не е извършен необходимия контрол по изпълнение на решението от НОИ. Поддържа се, че административният орган е следвало да упражни правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо, и изплащането на болничните листове е следвало да бъде извършено в двугодишен период. Счита присъдените разноски за прекомерни. Иска се отмяна на решението включително и в частта за разноските. Претендира разноски за касационната инстанция.
Ответникът по касационната жалба - директорът на ТП на НОИ - гр. София чрез юрисконсулт Д. П. в писмено становище оспорва касационната жалба.
Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Посочва, че процесното вземане е погасено по давност поради изтичане на предвидения в чл. 115, ал. 2 от КСО 3 годишен давностен срок.
Върховният административен съд, състав на шесто отделение, като взе предвид доказателствата по делото и доводите в касационната жалба, намира следното:
Касационната жалба е допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно.
