Съдържание:
ВАС - Решение № **** от **.**.**** по Адм. Дело № ****/****
Правен Въпрос
Подлежат ли на възстановяване осигурителни вноски, които са заплатени след придобиване право на пенсия?
Фактическа Обстановка
На самоосигуряващо се лице е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст на 16.01.2015 г. Лицето е продължило да внася осигурителни вноски до 31.05.2015 г. На 04.08.2015 г. лицето подава искане за възстановяване на внесените след пенсиониране осигурителни вноски, на основание, че е имало право да прекрати осигуряването си, но не е подало молба за това. От НОИ отказват да възстановят сумите, тъй като те не са били недължимо внесени. Лицето обжалва отказа на НОИ.
Резюме на Съдебното Решение
ВАС - Решение № **** от **.**.**** по Адм. Дело № ****/****
Върховният административен съд на Република България - Шесто отделение, в съдебно заседание на двадесет и първи март в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АТАНАСКА ДИШЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ТОДОР ТОДОРОВ
ДИМАНА ЙОСИФОВА
при секретар и с участието на прокурора Д. Б. изслуша докладваното от съдията ТОДОР ТОДОРОВ по адм. д. № ****/****
Производство по чл. 208 и сл. АПК.
Образувано е по касационна жалба на Ж. К. К., от гр. Пазарджик против решение № 579/17.03.2016 г. по адм. д. № 2911/2015 г. на Административен съд - Пловдив. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 4, ал. 6 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК.
Ответникът по касационната жалба - директор на Дирекция "Обжалване и данъчноосигурителна практика" при ЦУ на НАП - Пловдив, чрез юрисконсулт Калдъшев изразява становище за неоснователност на същата. Претендира разноски в размер на 3000,00 лева и за двете инстанции.
Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване.
Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК е неоснователна.