ВАС - Решение № *** от **.**.**** по Адм. Дело № *****/****
Правен Въпрос
Може ли да ползва парично обезщетение за безработица лице, което е наето по трудово правоотношение, но ползва неплатен отпуск за повече от 30 дни?
Фактическа Обстановка
Лице подава заявление за отпускане на обезщетение за безработица на 28.04.2014 г. Към заявлението е приложено и доказателство за прекратяване на изборното му правоотношение с работното му място (Комисията за защита на личните данни), както и други документи. На лицето е отпуснато обезщетение от 16.04.2014 до 15.03.2015 г. При извършена проверка от НОИ е установено, че лицето е било в трудово правоотношение с друго дружество, по трудов договор от 05.11.2001 до 08.05.2015 г., като е ползвало неплатен отпуск от 11.01.2008 до 13.03.2015 г. Отменено е разрешението за отпускане на безработица на лицето и е разпоредено същото да възстанови неправомерно получените суми. Лицето обжалва решението на НОИ.
Резюме на Съдебното Решение
ВАС - Решение № *** от **.**.**** по Адм. Дело № *****/****
Върховният административен съд на Република България - Шесто отделение, в съдебно заседание на осемнадесети октомври в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РУМЯНА ПАПАЗОВА
ЧЛЕНОВЕ:
АТАНАСКА ДИШЕВА
ТОДОР ТОДОРОВ
при секретар и с участието на прокурора Л. А. изслуша докладваното от съдията АТАНАСКА ДИШЕВА по адм. д. № *****/****
Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК.
Образувано е по касационна жалба от В. В. Е. от гр. Габрово, чрез пълномощника адв. Е. К., против решение № 5974/12.10.2015 г., постановено по адм. д. № 7501/2015 г. по описа на Административен съд София - град, с което е отхвърлена жалбата му против решение № РО-456/01.07.2015 г. на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт /ТП на НОИ/ София - град, с което са потвърдени три разпореждания от 28.05.2015 г. на ръководителя на осигуряването за безработица. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствени правила и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По подробни съображения, изложени в жалбата, както и в писмени бележки и в допълнителни писмени бележки, изготвени от пълномощника адв. Е. С., касаторът моли решението на бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъде отменен обжалвания административен акт. Претендира присъждане на направените разноски, като представя списък по чл. 80 АПК.
Ответникът по касационната жалба - директорът на Териториално поделение на Националния осигурителен институт София - град, оспорва жалбата. В писмен отговор, представен от пълномощника юрисконсулт Д. В. се излагат подробни съображения за правилност на съдебното решение.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Излага съображения, че лицето не е имало право на обезщетение за безработица и недобросъвестно е получило недължими суми за осигурителни плащания, поради което правилно е разпоредено тяхното възстановяване.
Върховният административен съд, състав на шесто отделение, като взе предвид доказателствата по делото и доводите в касационната жалба и извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 АПК, намира следното:
Касационната жалба е допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно.
С обжалваното решение на Административен съд София - град е отхвърлена жалбата на В. В. Е. против решение № РО-456/01.07.2015 г. на директора на ТП на НОИ София - град, с което са потвърдени разпореждания № 214-00-2536-4/28.05.2015 г., № 214-00-2536-5/28.05.2015 г. и № 214-00-2536-6/28.05.2015 г. на ръководителя на осигуряването за безработица при същото ТП на НОИ. Съдът е осъдил жалбоподателя да заплати юрисконсултско възнаграждение в полза на ТП на НОИ в размер на 300 лв.
За да постанови това решение съдът е приел, че жалбоподателят не е имал право на обезщетение за безработица, отпуснато му с разпореждане от 30.04.2014 г., считано от 16.04.2014 г., тъй като трудовото му правоотношение с "България Нет" АД не е било прекратено, а същият е ползвал неплатен отпуск и условието по чл. 54а, ал. 1, т. 3 КСО не е било изпълнено. Поради това с първото от посочените разпореждания законосъобразно е отменено разпореждането за отпускане на обезщетение за безработица, а с второто разпореждане е отказано отпускането на такова обезщетение. Според съда законосъобразно е разпоредено възстановяване на недобросъвестно полученото парично обезщетение за безработица за периода 16.04.2014 г. до 31.01.2015 г. в размер на 12272,33 лв. и лихва в размер на 801,21 лв., тъй като обезщетението е получено недобросъвестно от лицето. Изводът за недобросъвестност съдът е обосновал с факта, че В. Е. е знаел за съществуването на трудовото си правоотношение, което е пречка за получаване на обезщетение за безработица и не е декларирал това обстоятелство.
Обжалваното съдебно решение е правилно.
От фактическа страна по делото е безспорно установено, че от В. В. Е. е подадено заявление за отпускане на парично обезщетение за безработица с вх. № 214-00-2356/28.04.2014 г., към което наред с останалите документи, са представени доказателства за прекратяване на изборното му правоотношение с Комисията за защита на личните данни, считано от 16.04.2014 г., както и доказателства за регистрация в Бюрото по труда, представена е също декларация, че не упражнява трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 КСО. Въз основа на това заявление, с разпореждане № 214-00-2536-1/30.04.2014 г. на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ София - град е отпуснато парично обезщетение за безработица за периода от 16.04.2014 г. до 15.03.2015 г. При извършена последваща проверка от длъжностни лица при ТП на НОИ, както и от дирекция "Инспекция по труда" гр. София, отразени в писмо № 144519/19.05.2015 г., е установено, че към датата на подаване на заявлението В. Е. е бил в трудово правоотношение с "България Нет" АД, въз основа на трудов договор, който е сключен на 05.11.2001 г. и не е бил прекратен до 08.05.2015 г.; установено е също, че В. Е. е ползвал неплатен отпуск по чл. 160 КТ, разрешен от представляващия това дружество, за следните периоди: 11.01.2008 г. - 10.01.2013 г.; 11.01.2013 г. - 10.09.2013 г.; 11.09.2013 г. - 10.03.2014 г.; 11.03.2014 г. - 10.9.2014 г. и 11.09.2014 г. - 13.03.2015 г. включително.
Предвид установените обстоятелства и на основание чл. 54ж, ал. 2, т. 1 КСО, с разпореждане № 214-00-2536-4/28.05.2015 г. на ръководителя на осигуряването за безработица е отменено разпореждане № 214-00-2536-1/30.04.2014 г. за отпускане на парично обезщетение за безработица, на основание чл. 54ж, ал. 1, вр. чл. 54а, ал. 1, т. 3 КСО с разпореждане № 214-00-2536-5/28.05.2015 г. е отказано отпускане на такова обезщетение, а на основание чл. 54ж, ал. 3, вр. чл. 114, ал. 1 КСО с разпореждане № 214-00-2536-6/28.05.2015 г. е разпоредено В. В. Е. да възстанови недобросъвестно полученото парично обезщетение за безработица за периода от 16.04.2014 г. до 31.01.2015 г. включително в размер на 12272,33 лв. и лихва в размер на 801,21 лв.
