ВАС - Решение № **** от **.**.**** по Адм. Дело № *****/****
Правен Въпрос
Следва ли заплатения стаж за период на обучение да се зачете за осигурителен стаж, ако вноските са внесени след освобождаване на лицето от военна длъжност, но преди подаване на заявление за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст?
Фактическа Обстановка
Капитан на военна служба е освободен от длъжност на 02.12.2014 г. На 10.12.2015 г. той подава заявление за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Към заявлението капитанът прилага и документ от 31.03.2015 г. за внесени осигурителни вноски за стаж в периода 03.04.1990 – 29.08.1990 г. (за 4 месеца), в който се е обучавал в НВУ „Васил Левски”. НОИ отказва да зачете заплатения стаж, тъй като е придобит след датата на уволнение, когато лицето вече не е имало качеството на военен. Лицето обжалва отказа.
Резюме на Съдебното Решение
ВАС - Решение № **** от **.**.**** по Адм. Дело № *****/****
Върховният административен съд на Република България - Шесто отделение, в съдебно заседание на осемнадесети април в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АТАНАСКА ДИШЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ТОДОР ТОДОРОВ
ДИМАНА ЙОСИФОВА
при секретар и с участието на прокурора М. Б. изслуша докладваното от съдията ТОДОР ТОДОРОВ по адм. д. № *****/****
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).
Образувано е по касационна жалба на директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт, гр. Пловдив, против решение № 1419 от 13.07.2016 г., постановено по адм. д. № 609 по описа за 2016 г. на Административен съд гр. Пловдив, с което е отменено решение № 2153-15-57/26.02.2016 г. на директора на ТП на НОИ - Пловдив, и е постановено връщане на преписката на административния орган за ново произнасяне по заявление вх. № 2113-15-3888/10.02.2015 г. при спазване на дадените от съда указания по тълкуване и прилагане на закона. Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По съображения, изложени в жалбата се иска решението да бъде отменено, а вместо него постановено друго, с което да бъде отхвърлена като неоснователна жалбата срещу решението на директора на ТП на НОИ гр. Пловдив.
Ответникът по касационната жалба - П. Б. Ж. от гр. Пловдив, чрез упълномощения адв. А. П., с писмен отговор по делото и в съдебно заседание оспорва жалбата. Претендира разноски.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационното оспорване.
Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна с правен интерес от касационно оспорване.
С обжалваното решение на Административен съд - Пловдив е отменено решение № 2153-15-57/26.02.2016 г. на директора на ТП на НОИ - Пловдив и потвърденото с него разпореждане № 6902204429/протокол № 2140-15-457/21.12.2015 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване в същото ТП на НОИ. С това разпореждане на П. Б. Ж. е отказано отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл. 69, ал. 1, т. 2 КСО, поради неизпълнение на условието за наличие на най-малко 27 години общ осигурителен стаж.
За да уважи жалбата съдът е приел, че осигурителният стаж, за който са внесени осигурителните вноски по чл. 9а, ал. 1, т. 1 КСО касае периода от 03.04.1990 г. до 29.08.1990 г., поради което периодът от 04 месеца и 27 дни следва да се добави към осигурителния му стаж от 26 г., 09 месеца и 01 дни. Според съда, въпреки че осигурителните вноски за този стаж са били внесени след уволнението на лицето, този факт е ирелевантен по отношение на предпоставките по чл. 69, ал. 1 КСО, а е от значение за определяне размера на осигурителните вноски по чл. 9а, ал. 6 КСО, както и за датата на отпускане на пенсията - чл. 9а, ал. 4, изр. 2 КСО.
