ВАС - Решение № *** от **.**.**** по Адм. Дело № ***/****
Правен Въпрос
Има ли право на пожизнена наследствена пенсия дете с починали родители, което е инвалидизирано?
Фактическа Обстановка
С решение от 06.02.1984 г. на лице, родено на 05.12.1953 г., е била отпусната лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване, считано от 01.12.1983 г. до 09.11.1985 г. След ново инвалидизиране изплащането на тази пенсия е възобновено, считано от 07.09.1988 г. – пожизнено. На 24.01.2007 г. лицето подава заявление, за да му бъде отпусната наследствена пенсия за осигурителен стаж и възраст и наследствена пенсия за инвалидност поради трудова злополука от баща му, починал на 13.01.2007 г. На 10.03.2014 г. лицето подава заявление, за да му бъде отпусната наследствена пенсия за осигурителен стаж и възраст от майка му, която е починала на 01.01.2014 г. НОИ отказва ползването на две наследствени пенсии, тъй като няма правно основание за това. Така остава единствено социалната пенсия за инвалидност на лицето. Лицето обжалва отказа на НОИ.
Резюме на Съдебното Решение
ВАС - Решение № *** от **.**.**** по Адм. Дело № ***/****
Върховният административен съд на Република България - Шесто отделение, в съдебно заседание на тринадесети декември в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РУМЯНА ПАПАЗОВА
ЧЛЕНОВЕ:
АТАНАСКА ДИШЕВА
ТОДОР ТОДОРОВ
при секретар и с участието на прокурора Н. Х. изслуша докладваното от председателя по адм. д. № ***/****
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).
Образувано е по касационна жалба на Директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт, гр. Плевен, срещу решение № 557 от 08.12.2015 г., постановено по адм. д. № 851 по описа за 2015 г. на Административен съд - Плевен, с което е отменено издаденото от касатора решение № 2153-14-23/24.09.2015 г. и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне съгласно дадените от съда указания по тълкуване и прилагане на закона.
Изложени са съображения за нарушения на чл. 82, ал. 1 от КСО във вр. с § 22с от ПЗР на КСО, относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК.
О. Н. И. Д. от с. Бацова махала, обл. Плевен, е оспорила касационната жалба в писмено становище.
Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационното оспорване.
Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна с правен интерес от оспорването на неблагоприятен за нея съдебен акт.
Разгледана по същество, касационната жалба е основателна по следните съображения:
Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - Плевен е решение № 2153-14-23 от 24.09.2015 г. на Директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ), гр. Плевен и потвърденото с него разпореждане № 15 от 10.07.2015 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване, издадено на основание чл. 96 от КСО, с което са прекратени, считано от 25.05.2015 г., отпуснатите на Н. И. Д. две наследствени пенсии за осигурителен стаж и възраст (от майка й Ц. Т. И. и от баща й И. Т. И.), както също и получаваната наследствена пенсия за инвалидност поради трудова злополука и професионална болест от баща й И. Т. И., като вместо това е разпоредено изплащане в пълен размер на отпуснатата лична социална пенсия за инвалидност по чл. 90а от КСО.
Решението на Административен съд - Плевен, с което жалбата е уважена, е постановено в нарушение на § 22с от ПЗР на КСО (нов - ДВ, бр. 107 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.) във вр. с чл. 82, ал. 1 от КСО, във вр. с чл. 73, ал. 3 от КСО и чл. 30, ал. 2 от НПОС. Изводът, че лицето има право да получава наследствените пенсии пожизнено, е неправилен.
По делото е установено, че с решение № 0786363 от 06.02.1984 г., издадено от пенсионната комисия при ОНС - Перник, на ответницата по касация Н. И. Д., род. на 05.12.1953 г., е била отпусната лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване, считано от 01.12.1983 г. до 09.11.1985 г. Лицето е било инвалидизирано във втора група с ЕР на ТЕЛК № 1885 от 10.11.1983 г. за срок от две години при начална дата на инвалидността 10.11.1983 г. След ново инвалидизиране изплащането на личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване е възобновено с решение от 12.09.1988 г., считано 07.09.1988 г., пожизнено. Отпуснатата пенсия за инвалидност поради общо заболяване е регулярно осъвременявана, като от 01.01.2000 г. е отпусната и социална пенсия за инвалидност.
