Съдържание:
ВКС - Решение № *** от **.**.**** по Гражд. Дело № ****/****
Правен Въпрос
Какви са последствията за служител, който е сключил трудов договор с ясното съзнание, че няма необходимото образование, ако този трудов договор е бил обявен за недействителен?
Фактическа Обстановка
Служител бива назначен като учител в училище. На по-късен етап от училището разбират, че лицето е нямало необходимата квалификация. Те оспорват трудовия договор с учителя, като искат да бъде обявен за недействителен, а учителят да заплати обезщетение на училището, равняващо се на изплатените му заплати.
Резюме на Съдебното Решение
ВКС - Решение № *** от **.**.**** по Гражд. Дело № ****/****
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на тринадесети юни две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Н. З.
ЧЛЕНОВЕ: Жива Д.
О. К.
като изслуша докладваното от съдия З. гр. дело № 1743/2010 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от К. Н. П. чрез процесуален представител адвокат Б. Б. против въззивно решение на Софийски градски съд, Въззивно отделение, ІV "А" състав от 29.06.2010 г., постановено по гр. д. № 9113/2009 г.
С обжалваното решение е оставено в сила решение на Софийски районен съд, 73-ти състав от 20.06.2009 г., постановено по гр. д. № 16016/2007 г., с което на основание чл. 74, ал. 1, предл. 1 КТ е обявен за недействителен трудов договор № 018/31.08.2003 г., по силата на който К. Н. П. е бил назначен на длъжност "учител-треньор по футбол" с място на работа 57-мо Спортно училище "Св. Н. О.", [населено място] и на основание чл. 55 ЗЗД вр. чл. 74 КТ П. е осъден да заплати на 57-мо Спортно училище "Св. Н. О.", [населено място] сумата 3 682.58 лв., като получена от него без правно основание /Б. за длъжността "учител-треньор по футбол" за периода 26.07.2004 г.-16.07.2007 г./, както и разноски по делото в размер на 473.31 лв.
Според касатора тълкуването на материалния закон /чл. 74 КТ/ от страна на въззивния съд е в противоречие с трайната практика на ВКС /Р. № 1624/2002 г. по гр. д. № 242/2002 г., ВКС, ІІІ г. о. и Р. № 236/2000 г. по гр. д. № 1199/1999 г., ВКС, ІІІ г. о./, като неправилно съдът е приел, че е без значение дали при сключването на трудовия договор служителят е знаел за неговия порок, респ. дали е допринесъл за настъпването му, т. е. дали е бил добросъвестен или не.