ВКС - Решение № *** от **.**.**** по Гражд. Дело № ****/****
Правен Въпрос
Има ли право служител да откаже изпълнението на работа, която не е посочена в длъжностната му характеристика?
Фактическа Обстановка
Служител, работещ на длъжност "Шофьор – международни превози", е част от отдела за товарни превози. При производствена необходимост на служителя се възлага да бъде втори шофьор при извършване на вътрешен превоз с автовоз. Възложеният превоз представлява дейност, описана в длъжностната характеристика на служителите, заемащи длъжността "Международен шофьор", които са част от друг отдел. Без да посочва причини, служителят отказва да извърши превоза. Работодателят уволнява служителя, след като изслушва неговите обяснения.
Резюме на Съдебното Решение
ВКС - Решение № *** от **.**.**** по Гражд. Дело № ****/****
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в публично заседание на пети декември две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Б. Б.
ЧЛЕНОВЕ:
М. П.
Б. И.
при участието на секретаря Р. П. като разгледа докладваното от съдията Б. Б. гр. д. № 1688 по описа за 2011 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 290 ГПК.
Допуснато е касационното обжалване на решението на Софийския градски съд от 30.06.2011 г. по гр. д. № 14411/2010, с което е потвърдено решението на Софийския районен съд от 15.12.2010 г. по гр. д. № 41662/2010 в частта, в която са уважени предявените искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ. Обжалването е допуснато поради значението на процесуалноправния въпрос за задължението на съда да обсъди всички обстоятелства по делото и по материалноправния въпрос за правното значение на отказа на работника да изпълни заповед за извършване на работа извън длъжностната му характеристика.
По процесуалноправния въпрос Върховният касационен съд намира, че за да формира вътрешното си убеждение (вж. решение № 554/08.02.2012, ВКС, ІV ГО по гр. д. № 1163/2010), съдът трябва да обсъди в мотивите на решението доказателствата за всички правно релевантни факти и да посочи кои факти намира за установени и кои намира за недоказани (вж. решение № 127/05.04.11, ВКС, ІV ГО по гр. д. № 1321/2009).
По материалноправния въпрос Върховният касационен съд намира, че съгласно чл. 20а ЗЗД договорите имат силата на закон за тези, които са ги сключили и те може да бъдат изменени, прекратени, развалени или отменени само по взаимно съгласие или на уредените в закона основания. Съгласно чл. 118 КТ нито работодателят, нито работникът или служителят могат да променят едностранно съдържанието на трудовото правоотношение освен в случаите и по реда, установени в закона; като не се счита изменение на трудовото правоотношение, когато работникът или служителят е преместен на друго работно място в същото предприятие, без да се променят определеното място на работа, длъжността и размерът на основната заплата.
Трудовите задължения на работника се уреждат в трудовия договор чрез посочване на естеството на неговата работа - неговата трудова функция. Възможно е също работодателят да е връчил на работника длъжностна характеристика, в която е посочил по-подробно задълженията му, както и уменията, които той трябва да притежава. Наличието на нормативни изисквания и връчването на длъжностна характеристика улесняват доказването на съдържанието на трудовото правоотношение и на специфичните изисквания към работника, но липсата им не означава, че работникът няма трудови задължения и уменията му са без значение. Единствената последица от липсата на друг документ (извън трудовия договор), който посочва отделни задължения на работника и уменията, необходими за изпълнението им, е затрудняване на доказването им пред съда. Те може да бъдат доказани с всички доказателствени средства.
