Съдържание:
ВКС - Решение № *** от **.**.**** по Гражд. Дело № ****/****
Правен Въпрос
Изпращането на писмено уведомление до работодателя от служител, възстановен на работа от съда, с което заявява готовност за заемане на работното си място, представлява ли лично „явяване на работа“?
Фактическа Обстановка
Служител, който е възстановен на работа от съда, изпраща съобщение на своя работодател с искане за заемане на длъжността, на която е възстановен. Работодателят, от своя страна, го уволнява поради неявяване на работа в установения от закона срок за възстановяване.
Резюме на Съдебното Решение
ВКС - Решение № *** от **.**.**** по Гражд. Дело № ****/****
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в открито заседание на четиринадесети май две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Бойка Стоилова
ЧЛЕНОВЕ:
1. Мими Фурнаджиева
2. Велислав Павков
при секретаря Даниела Цветкова в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр. д. № 3894 по описа за 2017 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] против решение № 295/28.06.2017 г., постановено по гр. д. № 364/2017 г. от състав на Окръжен съд - Русе.
Ответникът по касационната жалба я оспорва, с писмен отговор, като в открито съдебно заседание поддържа отговора и оспорването, чрез своя процесуален представител.
Касационното обжалване е допуснато с определение № 122/15.02.2018 г. на състава на ВКС.
Материалноправен въпрос, обосновал допустимостта на касационното обжалване е, изпращането на писмено уведомление до работодателя от възстановения на работа с влязло в сила решение работник, с което същия принципно същия заявява готовност да се върне на работното си място, идентично ли е с "явяване на работа" по смисъла на чл. 345, ал. 1 КТ. Касационното обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 /в редакцията към момента на подаване на касационната жалба/ ГПК.
По отговора на правния въпрос, обосновал допустимостта на касационното обжалване, ВКС приема следното:
За да се избегне състоянието на неопределеност се приема, че трудовият договор се прекратява отново ако работникът или служителят не се е явил да заеме работата в двуседмичния срок по чл. 345, ал. 1 КТ, освен ако не е спазил този срок по уважителни причини. Явяване за заемане на работата означава работникът или служителят да се яви лично в предприятието и да изяви желание за заемане на предишната си длъжност. Само изпращането на писмо за намеренията, не означава, че е спазен срокът по чл. 345, ал. 1 КТ за възстановяване на трудовото правоотношение занапред. С изтичането на този срок и незаемането на работата трудовото правоотношение се прекратява без предизвестие, от която и да е от страните по договора. В този смисъл е трайната практика на ВКС - решение № 46/2014 г. по гр. д. № 3406/2013 г. на ІV гр. отд. на ВКС, решение № 264/2011 г. по гр. д. № 1467/2010 г. на ІІІ гр. отд. на ВКС, решение № 346/2012 г. по гр. д. № 1010/2011 г. на ІV гр. отд. на ВКС и др., която се споделя и от настоящия състав на ВКС.