Съдържание:
ВКС - Решение № *** от **.**.**** по Гражд. Дело № ***/****
Правен Въпрос
За да се наложи уволнението на служител на основание спиране на работа за повече от 15 работни дни, трябва ли да се изключи времето, през което служителят е бил в отпуск?
Фактическа Обстановка
В цех работата е преустановена за 16 работни дни. През това време, в продължение на 3 работни дни, служител е бил в отпуск поради болест. След като работата е възобновена, служителят е уволнен на основание "спиране на работата за повече от 15 работни дни". Той оспорва уволнението като незаконно, като твърди, че времето, в което е бил в отпуск, не трябва да се включва при броенето на работните дни, в които работата е била преустановена.
Резюме на Съдебното Решение
ВКС - Решение № *** от **.**.**** по Гражд. Дело № ***/****
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, четвърто отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и пети септември две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: С. Ц.
ЧЛЕНОВЕ: А. Б.
Б. Ц.
при секретаря С. Т., като изслуша докладвано от съдията А. Б. гр. дело № ***/**** г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 290 ГПК и е образувано по касационна жалба, подадена от [фирма] - Варна, представлявано от управителя С. Н. И., чрез адв. Е. М. от АК - Варна, срещу въззивно решение № 2540/03.12.2013 г. на Варненския окръжен съд, постановено по гр. д. № 3192/2013 г., в частта по исковете с правно осн. чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ, чл. 86, ал. 1 ЗЗД и съдебноделоводните разноски.
Касационното обжалване е допуснато с определение № 713/2014 г. по материалноправния въпрос за значението, в хипотеза на чл. 328, ал. 1, т. 4 КТ, на ползван отпуск по болест от уволнения работник или служител, през времето на спиране на работа на предприятието за повече от 15 дни.
В писмени бележки, докладвани в открито съдебно заседание, касаторът, чрез адв. Е. П. М. от АК Варна, изразява становище, че щом работникът или служителят не е изпълнявал трудовите си задължения поради престой, отпускът по болест не следва да се приспада от времето на спиране на работа, при тълкуване на чл. 328, ал. 1, т. 4 КТ.
Насрещната страна С. Г. С., чрез адв. И. В., е отговорил, че времето, през което работникът или служителят е ползвал платен отпуск по болест или поради временна нетрудоспособност, следва да се изключи от общото време на престой на работодателя.
Съставът на Върховния касационен съд дава следното разрешение:
Спирането на работата означава временно преустановяване дейността на предприятието поради организационно-технически или икономически причини, без да е от значение конкретното им проявление. В хипотеза на чл. 328, ал. 1, т. 4 КТ определяща е невъзможността на работодателя да генерира продукция и от там - доходи, с които да заплаща трудово възнаграждение на работниците си, така че, без значение е дали работникът или служителят, по същото време, не е можел да полага труд и поради друга причина. Престоят за съответния период е обективният критерий за преценката спряна ли е работата, като е без значение за съществуването му дали работникът е бил задължен по чл. 173, ал. 7, т. 1 КТ да ползва платен годишен отпуск или работодателят му е предложил да ползва неплатен отпуск по чл. 160 КТ, дали, поради престоя, му е възложено да изпълнява временно друга работа, или е получавал обезщетение за престой по чл. 267 КТ.
По касационните оплаквания:
Касаторът излага доводи за неправилност - противоречие с чл. 328, ал. 1, т. 4 КТ, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила при преценка на доказателствата във връзка с иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ.