Съдържание:
ВКС - Решение № *** от **.**.**** по Гражд. Дело № ***/****
Правен Въпрос
Може ли да се прихванат суми за обезщетение на служител от суми за негова имуществена отговорност към дружеството?
Фактическа Обстановка
Лице предявява иск срещу Дружество, в което доскоро е работило, за неплатено обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер на близо 1 200 лв. Трудовото му правоотношение е прекратено със заповед на 01.11.2007 г., считано от 02.11.2007 г. Дружеството възразява, че претендираното обезщетение следва да бъде прихванато срещу негово насрещно задължение по имуществена отговорност, определено със заповед, издадена на 10.11.2007 г. Обезщетението е в размер на около 1 400 лв. Заповедта е получена от служителя на 11.02.2008 г.
Резюме на Съдебното Решение
ВКС - Решение № *** от **.**.**** по Гражд. Дело № ***/****
Чл. 210 КТ
Чл. 203, ал. 1 КТ
Чл. 206, ал. 1 КТ
Чл. 290 ГПК
Върховният касационен съд, ГК, ІІІ г. о. в публично заседание на шести април, две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: К. Ю.
ЧЛЕНОВЕ: Л. Б.
С. Д.
при секретаря Р. С. и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Б. гр. д. 587 по описа за 2010 г. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. Т. Т. от [населено място], подадена от процесуалния му представител - адв. Д.Ч. срещу въззивно решение от 25.11.2009 г. по гр. д. № 563/2009 г. на Шуменския окръжен съд, с което е отменено решението на Новопазарския районен съд от 20.07.2009 г. по гр. д. № 79/2008 г. в частта му, с която [фирма], [населено място] е осъдено да заплати на Д. Т. Т. обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ в размер на 1 181 лв., мораторна лихва в размер на 14.76 лв. и законната лихва върху главницата, считано от 22.02.2008 г. до окончателното изплащане на сумата и вместо него е постановено ново, с което предявените от Д. Т. срещу [фирма] искове с правно основание чл. 224, ал. 1 КТ за заплащане на сумата 1 181 лв., обезщетение за неизползвал платен годишен отпуск и по чл. 86 ЗЗД за заплащане на сумата 14.76 лв. мораторна лихва и законната лихва върху главницата са отхвърлени, поради извършено прихващане с насрещно задължение за сумата 1 386.05 лв. дължима от Д. Т. на [фирма] на основание влязла в сила заповед № 287 от 10.11.2007 г., издадена на основание чл. 203, ал. 1 и чл. 206, ал. 1 КТ. Поддържа се, че решението е постановено в нарушение на материалния закон- отменително основание по чл. 281, т. 3 ГПК. Искането е то да бъде отменено и постановено друго, с което предявените искове се уважат. Претендира присъждане на разноски по делото.
Ответната страна [фирма], [населено място] в писмения отговор на касационната жалба изразява становище, че решението е правилно и следва да се остави в сила.
С определение № 19 от 12.01.2011 г. е допуснато касационно обжалване по настоящото дело по въпроса за възможността след прекратяване на трудовото правоотношение с работника или служителя да се проведе рекламационното производство по чл. 210 КТ.
По поставения правен въпрос съдът в настоящия състав намира следното:
Имуществената отговорност на работника или служителя за вреди, които по небрежност е причинил на работодателя при изпълнение на трудовите си задължения, е ограничената отговорност. Тази отговорност се реализира по специфичен ред, който цели да осигури бързото осъществяване на отговорността, да защити правата и интересите както на работниците и служителите, така и на работодателите, и да гарантира събирането на вземането на работодателя от работниците и служителите, за причинени от тях вреди на работодателя по трудовото правоотношение. Заповедта по чл. 210, ал. 1 КТ поставя началото на едно особено извънсъдебно /рекламационно/ производство за доброволно осъществяване на ограничената имуществена отговорност на работника или служителя. Заповедта, с която работодателя предявява претенцията си за обезщетение по естеството си е едно изявление за прихващане на насрещни вземания- вземането на работодателя за обезщетение срещу насрещно вземане на работника или служителя за трудово възнаграждение. Компенсаторното действие на заповедта настъпва ако заповедта не бъде оспорена в предвидения по чл. 210, ал. 3 КТ срок. След изтичане на този срок се пристъпва към удържане от трудовото възнаграждение на дължимото обезщетение, като по този начин приключва доброволното изпълнение на задължението на работника или служителя и събирането на вземането на работодателя на обезщетението за вредите, които му е причинил работникът или служителят. При оспорване на заповедта от работника или служителя, способът, по който може да се реализира тази отговорност е съдебното установяване на дължимото от работника или служителя обезщетение на работодателя за вредите, които е причинил на работодателя. Прекратяването на трудовото правоотношение прави неизпълнимо рекламационното производство като способ за събиране на вземането на работодателя. Това следва от установения от законодателя ред в чл. 210 КТ.