Съдържание:
ВАС - Решение № **** от **.**.**** по Адм. Дело № ****/****
Правен Въпрос
Може ли със свидетелски показания да се докаже трудова злополука в чужбина?
Фактическа Обстановка
Физическо лице, наето на трудов договор от българско дружество, е изпратено в Белгия да извършва дейност като гипсаджия на 09.03.2016 г. На 15.03.2016 г., по време на работа на строителния обект, лицето навяхва десния си глезен. На 16.03.2016 г. Дружеството осигурява на лицето транспорт до България. С болничен лист, издаден на лицето на 21.03.2016 г. в град Кърджали, е удостоверена травма на глезена, която причинява временна неработоспособност. На 15.06.2016 г. лицето подава заявление в НОИ за претърпяна трудова злополука. НОИ издава разпореждане, с което обявява злополуката за трудова. Работодателят обжалва разпореждането с мотива, че лицето не е започнало работа на обекта, когато е пристигнало в Белгия и не е навехнало крака си по време на изпълнение на служебните си ангажименти. Работодателят допълва, че лицето е искало да се прибере в България по семейни причини, а не във връзка със злополуката.
Резюме на Съдебното Решение
ВАС - Решение № **** от **.**.**** по Адм. Дело № ****/****
Върховният административен съд на Република България - Шесто отделение, в съдебно заседание на двадесет и шести март в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РУМЯНА ПАПАЗОВА
ЧЛЕНОВЕ:
НИКОЛАЙ ГУНЧЕВ
СИБИЛА СИМЕОНОВА
при секретар и с участието на прокурора Н. Х. изслуша докладваното от председателя по адм. д. № ****/****
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).
Образувано е по касационна жалба на "Семастрой" ЕООД със седалище и адрес на управление с. Хрищени, обл. Стара загора, против решение № 61 от 15.05.2017 г., постановено по адм. д. № 190 по описа за 2016 г. на Административен съд - Кърджали, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против решение № 2153-08-67/29.09.2016 г. и решение № 2153-08-73/26.10.2016 г. на Директора на ТП на НОИ - Кърджали.
Изложените съображения за необоснованост, неправилно прилагане на чл. 112, ал. 1 и чл. 113 от Закона за здравето, релевират касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК.
Ответникът Директорът на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт, гр. Кърджали, не е взел становище.
О. И. Д. И. от гр. Кърджали е оспорил касационната жалба в писмено възражение.
Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационното оспорване.
Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК.
Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения:
Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - Кърджали е решение № 2153-08-67 от 29.09.2016 г., поправено с решение № 2153-08-73 от 26.10.2016 г. в частта за бащиното име на осигуреното лице, издадени от Директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ), гр. Кърджали, потвърждаващо разпореждане № 5104-08-16 от 07.07.2016 г. на длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от КСО, с което е приета за трудова станалата на 15.03.2016 г. злополука, причинила временна неработоспособност на осигуреното лице И. Д. И., изпълняващо длъжност "гипсаджия" на обект в Кралство Белгия по трудов договор със "Сема строй" ЕООД.
За да отхвърли жалбата на осигурителя като неоснователна, Административен съд - Кърджали е обосновал извод за издаване на оспорените актове от компетентни органи, без допуснати съществени нарушения на административнопроцесуалните правила и в съответствие с приложимите материалноправни норми. Изводите на съда произтичат от извършената подробна преценка на събраните по делото доказателства и на доводите на страните, при която е установено наличие на всички елементи от фактическия състав на трудовата злополука съгласно на чл. 55, ал. 1 от КСО. Увреждането на ставните връзки на глезена, настъпило по време на работа на строителната площадка в гр. Лиеж, Кралство Белгия, е причинило временна неработоспособност на работника, удостоверена с издадените в България болнични листове, които не са били обжалвани по предвидения в Закона за здравето ред. Състоянието на временна неработоспособност е потвърдено от заключението на назначената съдебно-медицинска експертиза. Наличните по делото данни сочат, че пострадалият работник веднага след получаване на травмата е потърсил съдействие за достъп до медицинска помощ, като се е обърнал към техническия ръководител на обекта в гр. Лиеж. След като е получил отказ за съдействие, се е свързал с работодателя си в България, който му е съдействал и осигурил транспорт за завръщане в страната.