ВКС - Решение № *** от **.**.**** по Гражд. Дело № ****/****
Правен Въпрос
Как се извършва трудоустрояването на служител, когато в експертното решение на ТЕЛК липсва информация дали заеманата от него длъжност е подходяща спрямо заболяването му?
Фактическа Обстановка
С решение на ТЕЛК се определя, че служител има трайно намалена работоспособност. Няма данни дали служителят може да продължи да извършва заеманата от него позиция като „водач на МПС“, но е описано, че условията на труд са противопоказни и той не трябва да се претоварва физически. Като заключение служителят е определен като работоспособен. Впоследствие е издадено още едно решение на ТЕЛК, в което се посочва, че служителят може да бъде преместен на друга длъжност, но отново не се определя дали заеманата от него позиция е в съответствие със заболяването му. Работодателят твърди, че не е длъжен да съобрази дейността си с трудоустрояването. Той уволнява служителя – поради невъзможност да изпълнява задълженията си във връзка с намалената работоспособност.
Резюме на Съдебното Решение
ВКС - Решение № *** от **.**.**** по Гражд. Дело № ****/****
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в открито заседание на седми юни, две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
при участие на секретаря Аврора Караджова като изслуша докладваното от съдия Ерик Василев гражданско дело № 4316 по описа за 2016 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Л. С. К., чрез адвокат Д. Д. от АК В., срещу въззивно решение № 1039 от 27.07.2016 г. по в.гр. д. № 1208/2016 г. на Окръжен съд Варна, с което се отменя решение № 1463 от 13.04.2016 г. по гр. д. № 12499/2015 г. на Районен съд Варна и са отхвърлени предявените срещу [фирма], ЕИК[ ЕИК] обективно съединени искове, на основание чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ, за признаване на незаконна и отмяната на Заповед № 37/12.08.2015 г. на изпълнителния директор на дружеството, за уволнението на Л. С. К., на основание чл. 325, ал. 1, т. 9 КТ, за възстановяване на заеманата от него преди уволнението длъжност „водач на МПС-ПМ 3гр“ и за присъждане на обезщетение в размер на 5368, 86 лева, за времето, през което е останал без работа поради незаконното уволнение, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до изплащането. С обжалваното решение се приема, че уволнението на ищеца от заеманата по безсрочен трудов договор длъжност „водач на МПС-ПМ 3гр.“, на основание чл. 325, ал. 1, т. 9 КТ, е законно, тъй като ищецът не притежава професионалната квалификация, трудов стаж и правоспособност за заемане на друга длъжност, съгласно условията, предписани от ТЕЛК. Ищецът е освидетелстван с ЕР от 13.03.2014 г. на ТЕЛК и има трайно намалена работоспособност - 52%, със срок на определения процент работоспособност - три години, а според мотивите на въззивния съд, в ЕР на ТЕЛК се съдържат предписания, че работникът може да бъде преназначен като шофьор през 50% от работното време, както и като монтьор и ел.монтьор, при спазване на противопоказанията за липса на тежък физически труд. При липсата на подходяща и незаета от други трудоустроени лица работа, според съда, работодателят няма задължение да организира дейността си във връзка с трудоустрояването на работниците, извън хипотезата на чл. 315 КТ, а е длъжен да прекрати трудовия договор, поради което исковете са неоснователни.
С определение № 282/15.03.2017 г. по делото, на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, е допуснато касационно обжалване по материалноправния въпрос, може ли съдът да преценява годността на работника или служителя да изпълнява работата, на която е бил назначен по трудов договор, при наличие на експертно решение на ТЕЛК, което не съдържа предписание за трудоустрояване.
Отговор на въпроса обусловил допускане на касационно обжалване, на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК е даден с решение № 266/24.03.2010 г. по гр. д. № 814/2009 г. на IV г.о. и решение № 275 от 28.10.2014 г. по гр. д. № 3049/2013 г. на IV г.о., постановени по чл. 290 ГПК, в които се приема, че от задължителния характер на решението на ТЕЛК и НЕЛК, както и от нормата на чл. 317 от КТ следва, че медицинският въпрос дали конкретно посочената за трудоустрояване длъжност е противопоказна за здравето на трудоустроения, не може да бъде поставян на последваща преценка нито от службите по трудова медицина или дружествата, ангажирани по договор с работодателя, нито от вещи лица в трудовия спор за законосъобразност на уволнението, тъй като тази преценка на ТЕЛК и НЕЛК не подлежи на инцидентна проверка за правилност от гражданския съд. На изследване и проверка в трудовия спор за законосъобразност на уволнение по чл. 325, ал. 1, т. 9 КТ, включително и с помощта на вещо лице, ако са необходими специални знания, подлежи единствено въпроса била ли е свободна посочената от компетентните органи длъжност, определена в списъка на работодателя по реда на чл. 315, ал. 1 КТ, непредложена от последния на конкретния работник, имащ медицинско предписание за нейното заемане.
