Съдържание:
ВКС - Решение № ** от **.**.**** по Гражд. Дело № ****/****
Правен Въпрос
Явяването на работа след употреба на алкохол може ли да се квалифицира като „тежко нарушение“, ако не са настъпили допълнителни вредни последици?
Фактическа Обстановка
Служителка заема длъжността „Камериерка“ съгласно трудов договор, сключен през 1995 г., с последващо допълнително споразумение от 2017 г. Със заповед от 10.02.2017 г. ѝ се налага наказание „предупреждение за уволнение“ поради нарушаване на трудовата дисциплина, а именно даване на положителна проба за употреба на алкохол по време на работа. На 01.08.2017 г. е извършена проверка за консумация на алкохол от служителите. При пробата на въпросната служителка техническото средство индикира наличие на алкохол. Служителката е поканена да даде втора проба (кръвна), но отказва. Работодателят, със заповед, уволнява дисциплинарно служителката на 07.09.2017 г.
Резюме на Съдебното Решение
ВКС - Решение № ** от **.**.**** по Гражд. Дело № ****/****
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на тринадесети февруари две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Б. Б.
ЧЛЕНОВЕ:
Б. И.
Д. Д.
при секретаря Р. П. и прокурора като разгледа докладваното от Б. И. гр. д. № 3636/2018 г. за да постанови решението, взе предвид следното:
Производството е по чл. 290 ГПК.
С определение № 961/07.12.2018 г., постановено по настоящето дело, по жалба на "Елаците - Мед" АД е допуснато касационно обжалване на въззивно решение на Софийски окръжен съд № 237 от 25.06.2018 г. по гр. д. № 311/2018 г., с което са уважени предявените от К. П. Д. против касатора искове, квалифицирани по чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ, за признаване за незаконно и за отмяна на уволнението, извършено със заповед № 1243/07.09.2017 г., за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност "камериерка в общежитие" и за заплащане на обезщетение за оставане без работа от 6 163, 32 лв със законната лихва от 03.10.2017 г. до окончателното изплащане.
Обжалването е допуснато при условията на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по материалноправните въпроси може ли да се квалифицира като "тежко" нарушението явяване на работа след употреба на алкохол, ако не са настъпили допълнителни вредни последици; различна ли е тежестта на нарушението, състоящо се в употреба на алкохол по време на работа в сравнение с явяването на работа след употреба на алкохол; по-тежко ли следва да се наказват извършилите такова нарушение работници, които изпълняват рискови професии, от тези, чиито трудови функции не са свързани с повишен риск.
В практиката на Върховния касационен съд вече е изяснено, че употребата на алкохол по време на работа и явяването на работа в състояние след употреба на алкохол са тежки нарушения на трудовата дисциплина. Тежестта на нарушението е различна в зависимост от вида и количеството на употребения алкохол, отражението на алкохолното повлияване върху способността да се изпълняват трудовите задължения и за безопасността на условията на труд (решение № 551/15.07.2010 г. по гр. д. № 64/2009 г., IV г.о.). Дали са настъпили допълнителни вредни последици не е от значение за квалификацията на нарушението като "тежко"; ако такива последици има, несъмнено неговата тежест е по-голяма. Само по себе си обаче явяването на работа в състояние на сериозно алкохолно опиянение или настъпването на това състояние по време на работа са достатъчно тежки нарушения. Това следва не само от обстоятелството, че в такова състояние трудно може да се осигури нормално протичане на производствения процес, но и поради значително увеличения риск от настъпване на трудова злополука. Отговорността на работодателя за обезщетяване на вреди от трудова злополука е обективна, затова интересът му от предотвратяване на всяка евентуална опасност от настъпване на такава не е пренебрежим. Нарушението, с което се засяга този интерес, е тежко само по себе си, без оглед дали са настъпили допълнителни вредни последици.
Няма същностна разлика между нарушението, състоящо се в употреба на алкохол по време на работа и нарушението, състоящо се в явяване на работа след употреба на алкохол. И в двата случая състоянието на работника пречи за осъществяване на възложените му задачи и нарушението е толкова по-тежко, колкото по-голяма е степента на опиянение. В зависимост от конкретните обстоятелства по-тежко може да е нарушението във всяка от двете си форми. Работник, който се явява на работа в средна степен на алкохолно опиянение нарушава трудовата дисциплина по-тежко от такъв, който е употребил незначително количество по време на работа. Но работник, който изпада в състояние алкохолно опиянение от средна степен по време на работа, извършва по-тежко нарушение от този, който се явява на работа след употреба на алкохол в състояние, което не му пречи да изпълнява трудовата си функция.