ВКС - Решение № ** от **.**.**** по Гражд. Дело № ****/****
Правен Въпрос
Включва ли се в обезщетението за имуществени вреди от трудова злополука или професионална болест обезщетението, дължимо при придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст?
Фактическа Обстановка
На 21.05.1980 г. служител претърпява трудова злополука по време на дейността си като лаборант-аналитик в лаборатория. В резултат на злополуката служителят губи зрението си и дланта и китката на дясната си ръка. Уврежданията са довели до пълна неработоспособност, която няма как да бъде възстановена. Затова служителят многократно осъжда работодателя си да заплати обезщетение за морални вреди, представляващи разликата между трудовото възнаграждение, което би получил, и пенсията за инвалидност. С подаване на последната си искова молба служителят вече е достигнал пенсионна възраст, поради което претендира и обезщетение за имуществени вреди, състоящи се в неполученото обезщетение, дължимо при придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст.
Резюме на Съдебното Решение
ВКС - Решение № ** от **.**.**** по Гражд. Дело № ****/****
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в публичното съдебно заседание на двадесет и седми април две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Е. Т.
ЧЛЕНОВЕ:
Д. Д.
Г. Н.
при участието на секретаря Р. И., като изслуша докладваното от съдия Д. Д. гр. д. № 3728 по описа за 2016 г. приема следното:
Производството е по реда на чл. 290 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Т. А. Ц. против решение № IIII-69 от 10.06.2016 г., постановено по в.гр. д. № 670 по описа за 2016 г. на Бургаския окръжен съд, трети състав, с което е потвърдено решение № 474 от 15.03.2016 г. по гр. д. № 5735 по описа за 2015 г. на Бургаския районен съд, десети граждански състав, в частите за отхвърляне на предявените от касатора против [фирма] иск за заплащане на 9 581, 04 лв. обезщетение за пропуснати ползи от трудова злополука, състоящи се в обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ и иск по чл. 86 от ЗЗД за заплащане на 1 130, 68 лв. мораторна лихва върху това обезщетение за периода от 8.07.2014 г. до 4.09.2015 г.
Касаторът твърди, че решението на Бургаския окръжен съд е необосновано, неправилно поради нарушение на материалния закон и процесуалните правила, поради което моли да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което да бъдат уважени предявените искове.
Ответникът по касационната жалба [фирма] я оспорва и моли решението на Бургаския окръжен съд да бъде потвърдено.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Трето отделение на Гражданска колегия, след като обсъди становищата на страните по посочените в жалбата основания за касация на решението, приема следното:
Касационната жалба на Т. А. Ц. срещу решението на Бургаския окръжен съд е допустима: подадена е от легитимирана страна, в срока по чл. 283 от ГПК и срещу решение на въззивен съд в частите, с които този съд се е произнесъл по иск с цена 9 581, 04 лв. и обусловен от него иск за мораторна лихва.
Решението е допуснато до касационно обжалване с определение № 99 от 08.02.2017 г. по настоящото дело на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК по въпроса включва ли се в обезщетението за имуществени вреди от трудова злополука или професионална болест обезщетението по чл. 222, ал. 3 от КТ. За да отговори на въпроса, съдът съобрази основанието за обезщетение и обхвата на подлежащите на обезщетяване вреди. В теорията и съдебната практика е прието, че отговорността на работодателя при увреждане здравето на работника или служителя е разновидност на отговорността за непозволено увреждане и имуществените вреди, които подлежат на обезщетяване, включват не само претърпените загуби, но и пропуснатите ползи/чл. 82 от ЗЗД, чл. 200, ал. 3 от КТ/. Пропуснатата полза е приход за имуществото на пострадалия, който не се е осъществил заради непозволеното увреждане. Не се дължи обаче обезщетение за бъдещи вреди, чието настъпване е несигурно и зависи от множество други обстоятелства. Затова може да се присъди обезщетение за пропуснатата полза само когато осъществяването на прихода е реално възможно и с такава висока степен на вероятност, която се доближава до сигурност/решение № 156 от 29.11.2010 г. по т.д. № 142/2010 г./. Приходът не трябва да е случайна, а закономерна последица от установените по делото обстоятелства и получаването му е било осуетено само от непозволеното увреждане. По този начин трябва да се преценява и дължимостта при обезщетяване на вреди от трудова злополука на пропуснатата полза, която се изразява в неполучаване на обезщетението по чл. 222, ал. 3 от КТ. Това обезщетение се следва на работника или служителя при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Когато към момента на трудовата злополука/професионално заболяване/ работникът или служителят все още е далеч от възрастта и стажа, даващи това право, а трудоспособността подлежи на възстановяване, той не би могъл с основание да претендира непосредствено след увреждането за заплащане на обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ като пропусната полза. Тогава реализирането на това право е несигурно и зависещо от редица други обстоятелства. Различна е обаче хипотезата, при която в резултат от непозволеното увреждане е настъпила трайна и необратима загуба на трудоспособност, пострадалият вече е навършил пенсионна възраст и би могъл да получи пенсия за осигурителен стаж и възраст, ако не беше претърпял увреждането. Тогава неполучаването на обезщетението по чл. 222, ал. 3 от КТ представлява вероятна до степен сигурност пропусната полза от непозволеното увреждане, която се дължи от работодателя.
