Съдържание:
ВАС - Решение № **** от **.**.**** по Адм. Дело № *****/****
Правен Въпрос
Може ли при внесени авансови вноски, но невнесени окончателно определените дължими осигурителни вноски, на самоосигуряващото се лице да се признае осигурителен стаж за съответните години?
Фактическа Обстановка
Самоосигуряващо се лице (нотариус) е декларирало започване на дейност на 23.09.1998 г. и прекратяването ѝ през 01.10.2013 г. От 01.01.1999 г. лицето се е осигурявало за всички социални рискове. За периода 2001 – 2003 г. обаче е внасяло единствено авансови вноски, но не и окончателни годишни вноски, определени на база декларирания доход. През 2016 г. лицето подава искане за заверка на осигурителен стаж и доход в осигурителната книжка, за периода от 2001 г. до 2004 г., като се позовава на изтекла давност за внасяне на сумите и моли да бъде изчислен доход спрямо минималния. От НОИ отказват заверката, тъй като за осигурителен стаж се смята периодът, за който са внесени дължимите осигурителни вноски за самоосигуряващите се лица. Лицето обжалва отказа на НОИ.
Резюме на Съдебното Решение
ВАС - Решение № **** от **.**.**** по Адм. Дело № *****/****
Върховният административен съд на Република България - Шесто отделение, в съдебно заседание на шестнадесети май в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АТАНАСКА ДИШЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ТОДОР ТОДОРОВ
ДИМАНА ЙОСИФОВА
при секретар и с участието на прокурора Т. М. изслуша докладваното от председателя по адм. д. № *****/****
Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от Г. Ц. М. от гр. София, чрез пълномощника адв. Г. М., против решение № 6399/24.10.2016 г., постановено по адм. д. № 6090/2016 г. по описа на Административен съд София - град, с което е отхвърлена жалбата му против решение № 1040-21-147/03.06.2016 г. на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт /ТП на НОИ/ София - град за потвърждаване на отказ на инспектор по осигуряването при ТП на НОИ за заверяване на осигурителен стаж и доход в осигурителна книжка за периода 01.01.2001 г. - 31.12.2003 г. Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По подробни съображения, изложени в касационната жалба, писмени бележки и в съдебно заседание чрез пълномощника, касаторът моли съдебното решение да бъде отменено, а вместо него постановено друго, с което да бъде отменен оспореният административен акт. В писмените бележки се излагат допълнителни съображения, изведени от изменената разпоредба на § 1, т. 3 ДР КСО, в сила от 01.01.2017 г. Претендира присъждане на направените разноски по делото, като представя списък по чл. 80 ГПК.
Ответникът по касационната жалба - директорът на Териториално поделение на Националния осигурителен институт София - град, чрез пълномощника юрисконсулт Д. В., оспорва жалбата. Излага подробни съображения за правилност на решението в писмени бележки и в съдебно заседание.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Излага съображения, че първоинстанционното решение е правилно, като е съобразено с материалния закон и следва да бъде оставено в сила.
Върховният административен съд, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото и извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 АПК, намира следното:
Касационната жалба е допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно.
С обжалваното решение на Административен съд София - град е отхвърлена жалбата на Г. Ц. М. против решение № 1040-21-147/03.06.2016 г. на директора на ТП на НОИ София - град, с което е потвърден отказ на ръководителя на контрола по разходите при ТП на НОИ София - град за заверяване на осигурителен стаж и доход в осигурителна книжка за периода 01.01.2001 г. - 31.12.2003 г.
За да постанови това решение съдът е приел, че законосъобразно е оказано заверяване на осигурителната книжка на Г. Ц. М. по подаденото от него заявление на 16.03.2016 г., тъй като макар окончателните осигурителни вноски за 2001 г., 2002 г. и 2003 г. да са погасени по давност, включително предвид изтичане на абсолютната погасителна давност, не са изпълнени законовите изисквания за зачитане на осигурителен стаж и доход за периода. Изложил е, че авансовите вноски за посочените години са внесени, но съгласно подадените годишни данъчни декларации за облагане по ЗОДФЛ като самоосигуряващо се лице, жалбоподателят дължи окончателни изравнителни вноски, поради което не може да се приеме, че са внесени дължимите осигурителни вноски по смисъла на § 1, ал. 1, т. 3 ДР КСО. В нормата на чл. 9, ал. 1, т. 4 КСО /ДВ, бр. 98/2015 г., в сила от 01.01.2016 г./ е предвидено, че за осигурителен стаж се зачита времето, за което са внесени дължимите осигурителни вноски от самоосигуряващите се лица, включително вноските по чл. 6, ал. 9 КСО, тоест вноските върху окончателния размер на месечния осигурителен доход на самоосигуряващите се лица. Съдът е посочил, че не съответства на закона и затова не може да бъде уважено искането на жалбоподателя да бъде заверена осигурителната му книжка за посочените години, като в нея се впише осигуряване върху минимален осигурителен доход, след като са налице доказателства, че доходът за трите години не е бил минимален.