Съдържание:
ВАС - Решение № ***** от **.**.**** по Адм. Дело № ****/****
Правен Въпрос
Може ли да се иска връщане на неоснователно получена сума по обезщетение за временна неработоспособност, ако се докаже, че лицето не спазва режима на лечение?
Фактическа Обстановка
На физическо лице са издадени болнични листове за домашен режим на лечение през 2014 и 2015 г. През 2016 г. в НОИ постъпва сигнал, че лицето е пътувало извън страната по време на периода на лечение. Прави се справка и се установява, че в действителност то е пътувало до Бостън, САЩ за 4 месеца през 2014 г. и за 5 месеца – през 2015 г. Стига се до извода, че е извършено пътуване извън страната в период на домашен режим на лечение. НОИ иска възстановяване на сумите за временна неработоспособност, тъй като не е спазван болничният режим. Лицето бжалва решението на НОИ.
Резюме на Съдебното Решение
ВАС - Решение № ***** от **.**.**** по Адм. Дело № ****/****
Върховният административен съд на Република България - Шесто отделение, в съдебно заседание на деветнадесети септември в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МИЛКА ПАНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ТОДОР ТОДОРОВ
ЛЮБОМИР ГАЙДОВ
при секретар и с участието на прокурора В. Н. изслуша докладваното от председателя по адм. д. № ****/****
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
С решение № 92 от 13.02.2017 г., постановено по адм. д. № 1155/2016 г. Административен съд - София-област е отменил решение № 1040-22-18/27.10.2016 г. на директора на ТП на НОИ - София-област и потвърденото с него разпореждане № РВ-3-22-00172463/31.08.2016 г. на началника на отдел КПК при ТП на НОИ - София-област.
Срещу това решение е подадена касационна жалба от директора на ТП на НОИ - София-област с молба да бъде отменено като неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Счита, че с представените и приети по делото писмени доказателства се доказва обстоятелството, че за периодите от 26.05.2014 г. до 10.09.2014 г., от 14.05.2015 г. до 07.10.2015 г. и от 26.05.2015 г. до 07.11.2015 г., Н. Д. е пребивавал извън територията на Република България, с което е нарушил режима, определен от здравните органи в издадените болнични листове. Претендира присъждане на разноски.
В съдебно заседание, страните редовно призовани, не се представляват.
Ответникът - Н. П. Д., лично и чрез адв. Маринова, изразява писмено становище по касационната жалба и претендира присъждане на адвокатско възнаграждение.
Представителят на Върховна административна прокуратура счита касационната жалба за процесуално допустима, но неоснователна.
Върховният административен съд, шесто отделение, прецени данните по делото, обсъди правилността на обжалваното решение и намира касационната жалба за подадена в законоустановения срок от страна с правен интерес, а по същество за основателна.
Съдът е установил по делото, че с разпореждане № РВ-3-22-00172463/31.08.2016 г. на началник отдел КПК при ТП на НОИ - София-област на основание чл. 114, ал. 1 и ал. 3 от КСО е разпоредено Н. Д. да възстанови полученото парично обезщетение поради общо заболяване за периода от 26.05.2014 г. до 07.11.2015 г. в размер на 6699.27 лв., от които 5853.24 лв. - главница и 846.03 лв. - лихва, в нарушение на чл. 46, ал. 3 от КСО. При оспорването на посочения административен акт по реда на чл. 117, ал. 1 от КСО, директорът на ТП на НОИ - София-област с решение № 1040-22-18/27.10.2016 г., е потвърдил разпореждането за възстановяване на полученото парично обезщетение за временна неработоспособност, като в мотивите е поправил очевидна фактическа грешка, като вместо "на основание чл. 46, ал. 3 от КСО", да се чете "на основание чл. 46, ал. 1, т. 2 от КСО". Проверката във връзка с издадените болнични листове, въз основа, на които е отпуснато обезщетението, е започнало от административния орган във връзка със сигнал, получен по електронната поща. По силата на чл. 114, ал. 1 от КСО недобросъвестно получените суми за осигурителни плащания се възстановяват от лицата, които са ги получили, заедно с лихвата по чл. 113 от КСО, а съгласно чл. 114, ал. 3 от КСО - за възстановяване на сумите по ал. 1 и 2 длъжностното лице, на което е възложено ръководството на контрола по разходите на държавното обществено осигуряване в съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт, или друго длъжностно лице, определено от ръководителя на поделението, издава разпореждане, което подлежи на доброволно изпълнение в 14-дневен срок от връчването му, като разпореждането се връчва на лицата по реда на чл. 110, ал. 4 от същия кодекс.