ВАС - Решение № **** от **.**.**** по Адм. Дело № *****/****
Правен Въпрос
Допустимо ли е да се връщат обезщетения за майчинство, изплатени на самоосигуряващо се лице, изчислени върху по-висок доход от реалния?
Фактическа Обстановка
Физическо лице, упражняващо свободна професия, се самоосигурява от 01.11.2012 г. върху минимален осигурителен доход. През 2015 г. лицето увеличава осигурителните си вноски – за месец януари 2015 се осигурява върху 700 лева, а за месеците от февруари до юни 2015 г. върху 1400 лева. От 01.07.2015 г. до 11.09.2015 г. лицето получава обезщетение за общо заболяване. От 12.09.2015 г. до 01.11.2015 г. на лицето се изплаща обезщетение за бременност и раждане, а от 02.11.2015 г. до 24.01.2016 г. – обезщетение за майчинство. Лицето получава обезщетение и за периода от 25.01.2016 г. до 31.07.2016 г. – за остатъка до 410 дни, регламентиран от закона. НОИ провежда разследване и издава разпореждане, с което изисква лицето да върне неправилно изплатени обезщетения за тези периоди. Мотивът на НОИ е, че изплатените обезщетения са били изчислени върху значително по-голям доход от реалния и са били в по-голям размер от определеното по закон. Лицето обжалва разпореждането.
Резюме на Съдебното Решение
ВАС - Решение № **** от **.**.**** по Адм. Дело № *****/****
Върховният административен съд на Република България - Шесто отделение, в съдебно заседание на дванадесети юни в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ
ЧЛЕНОВЕ:
ТОДОР ТОДОРОВ
РОСЕН ВАСИЛЕВ
при секретар и с участието на прокурора Г. Х. изслуша докладваното от съдията ТОДОР ТОДОРОВ по адм. д. № *****/****
Производство по чл. 208 и сл. АПК.
Образувано е по касационна жалба на директора на ТП на НОИ София - град против решение № 4038/15.06.2017 г. по адм. д. № 2376/2017 г. на Административен съд София - град. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 54м, чл. 114, ал. 2 и ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК.
Ответникът по касационната жалба - И. И. Д., от гр. София, чрез адвокат В. Д. изразява становище за неоснователност на същата. Претендира разноски по чл. 38, ал. 1 от Закона за адвокатурата.
Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване.
Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК е неоснователна.
С решение № 4038/15.06.2017 г. по адм. д. № 2376/2017 г. Административен съд София - град е отменил решение № 1040 - 21 - 13/17.02.2017 г. на директор на ТП на НОИ София - град и потвърденото с него разпореждане № РВ - 3 - 21 - 00169994/24.08.2016 г. на ръководител на контрола по разходите на ДОО. За да отмени оспорените актове на органите на НОИ, административният съд е приел, че същите са издадени при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалноправни разпоредби - основания по чл. 146, т. 3 и т. 4 АПК.
Решението е правилно по своя резултат, но по съображения различни от изложените в него.
По делото е установено, че органите на НОИ са издали оспорените актове за събиране на дължими суми по чл. 114, ал. 2 и ал. 3 КСО за неправилно изплатени парични обезщетения за общо заболяване от 01.07.2015 г. до 11.09.2015 г. по б.л. № Е 20152686517, № Е20152665967, № Е 20153063029 за бременност и раждане от 12.09.2015 г. до 01.11.2015 г. по б.л. № Е20153063315, № Е20153842443, за майчинство от 02.11.2015 г. до 24.01.2016 г., по б.л. № Е 20153355368, б.л. № Е 20153954048 и заявление - декларация на основание чл. 50, ал. 1 и чл. 51 КСО за остатъка до 410 календарни дни за периода от 25.01.2016 г. до 31.07.2016 г. Размерът на дължимите суми по описаните периоди е бил формиран според органите на ТП на НОИ от изчисляването на обезщетенията върху по-висок осигурителен доход от действителния. Определеният за осигуреното лице осигурителен доход по чл. 6, ал. 9 КСО в окончателен размер е останал по-нисък от сбора на доходите, върху които то е внесло авансовите осигурителни вноски.
