Съдържание:
ВАС - Решение № **** от **.**.**** по Адм. Дело № ****/****
Правен Въпрос
Подлежи ли на връщане пенсия, отпусната за период, за който липсва удостоверение УП-2?
Фактическа Обстановка
Физическо лице получава пенсия. Впоследствие НОИ извършва проверка и установява, че за периода от 01.01.1991 г. до 31.12.1993 г. лицето е декларирало, че е работело в гимназия, но удостоверение УП-2, което да потвърждава това, не е открито в архивите. НОИ стига до заключението, че лицето е укрило информация, когато е подавало документи за отпускане на пенсия и е било недобросъвестно. НОИ издава разпореждане лицето да възстанови неправомерно получените суми в размер на 15 000 лева. Лицето обжалва разпореждането.
Резюме на Съдебното Решение
ВАС - Решение № **** от **.**.**** по Адм. Дело № ****/****
Върховният административен съд на Република България - Шесто отделение, в съдебно заседание на десети април две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ
ЧЛЕНОВЕ:
ТОДОР ТОДОРОВ
РОСЕН ВАСИЛЕВ
при секретар Р. Т. и с участието на прокурора Г. К. изслуша докладваното от съдията ТОДОР ТОДОРОВ по адм. д. № ****/****
Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт /ТП на НОИ/ гр. Пловдив срещу решение № 525/03.04.2017 г., постановено по адм. д. № 71/2016 г. по описа на Административен съд гр. Пловдив, с което е отменено решение № 2153-15-145 от 17.12.2015 г., поправено с решение № 1040-15-1 от 04.01.2016 г. на директора на ТП на НОИ гр. Пловдив в обжалваната част, ведно с потвърденото разпореждане № [ЕГН]/Протокол № 3045-15-26/26.10.2015 г. на ръководителя на "Пенсионно осигуряване" /ПО/. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно, като постановено при нарушение на материалния закон и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По съображения, изложени в жалбата, касаторът моли решението да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъде отхвърлена жалбата против оспорения административен акт. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът по касационната жалба - Д. И. Х. от гр. [населено място], чрез пълномощника адв. В. Д.-Г., оспорва жалбата. В писмен отговор от пълномощника се излагат съображения за правилност на съдебното решение.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, състав на шесто отделение, като взе предвид доказателствата по делото и доводите в касационната жалба и извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 АПК, намира следното:
Касационната жалба е допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно.
С обжалваното решение Административният съд гр. Пловдив е отменил решение № 2153-15-145 от 17.12.2015 г., поправено с решение № 1040-15-1 от 04.01.2016 г. на директора на ТП на НОИ гр. Пловдив в обжалваната част, с което е потвърдено разпореждане № [ЕГН]/Протокол № 3045-15-26/26.10.2015 г. на ръководителя на ПО при същото ТП на НОИ. С посоченото решение касаторът е задължил Х. да възстанови неправилно изплатената сума за лична пенсия за осигурителен стаж и възраст в размер на 14866,33 лева, от които главница 10744.03 лева за времето от 01.01.2010 г. до 26.10.2015 г. и лихва в размер на 4122,36 лева, начислена към 04.12.2015 г.
За да постанови това решение, съдът е приел, че по делото не се доказва Д. Х. при отпускане на пенсията да е действал недобросъвестно. Извел е извод, че поведението му не разкрива признаците на недобросъвестност по смисъла на чл. 114 КСО, тъй като същият не е укрил факти и обстоятелства във връзка с отпускането на пенсия, поради което е отменил обжалвания административен акт.