Пример 12. Как се Определя Данъчната Основа на Данък при Източника при Изплащане на Лихви по Отпуснат Заем?
На 16.02.2019 г. Дружество 1, което е установено в България, сключва договор с Дружество 2, което е установено в Сърбия. Съгласно този договор сръбското дружество се задължава да предостави на българското дружество заем в размер на 100 000 лв. за срок от 6 месеца. Възнаграждението по договора за заем е лихва в размер на 5 000 лв. и се дължи на 16.07.2019 г.
На 19.02.2019 г. сръбското дружество превежда сумата от 100 000 лв. по банкова сметка на българското дружество.
На 16.07.2019 г. българското Дружество връща заема – ведно с начислената лихва от 5 000 лв.
Дружеството от България осчетоводява начислената лихва по заема, която е в размер на 5 000 лв., като удържа данък при източник в размер на 500 лв. (5 000 лв. лихва х 10% данък при източника).
Удържаният данък при източника, в размер на 500 лв., е внесен по сметка на ТД на НАП София на 20.10.2019 г., като на същата дата е подадена и декларацията за удържането му (крайният срок за внасяне и деклариране на данъка е 31.10).
Съгласно СИДДО между България и Сърбия сръбското дружество ще има право да приспадне удържания в България данък при източника от дължимия си корпоративен данък в Сърбия.
(§16 от Тематично Резюме) (чл.**; чл.***; чл.***; чл.***, ал.*; чл.***; чл.*** от ЗКПО)
Виж в контекста на целия сборник