Пример 20. Видове Социални Разходи, Които не се Облагат с Данък върху Разходите – Ваучери за Храна
В Дружество се свиква общо събрание на служителите. Целта на събранието е да се определят за служителите стимули, които не биха довели до увеличаване на данъчната тежест за Дружеството.
На събранието е взето следното решение: Дружеството да предостави ваучери за храна на всеки един от служителите, като размерът на ваучера за 1 месец, на един човек, ще е 60 лв.;
За целта трябва да са изпълнени едновременно следните условия:
- Месечното възнаграждение на лицето, на което се предоставят ваучери, да не е по-малко от средномесечното възнаграждение за предходните три месеца – т.е. предоставените ваучери не трябва да бъдат за сметка на възнаграждението на служителите. Така, ако едно лице за последните три месеца има средномесечно възнаграждение в размер на 1 200 лв., тогава в месеца на изплащане на ваучерите възнаграждението не може да бъде по-малко от 1 200 лв.;
- Към момента на предоставяне на ваучерите Дружеството да няма публични задължения към НАП;
- Ваучерите да са предоставени от лицензиран оператор.
Така определените размери на разходите за ваучери за храна не подлежат на облагане с данък върху разходите и са признат разход за данъчни цели.
(§19 от Тематично Резюме) (чл.**; чл.***; чл.***; чл.*** от ЗКПО)
Виж в контекста на целия сборник