Пример 72. Признаване за Данъчни Цели на Разходи от Обезценка на Активи
През 2018 г. Дружество извършва инвентаризация, при която установява наличието на 1 000 чифта от модел обувки, закупени преди няколко сезона, които вече не са актуални за пазара.
Отчетната стойност на обувките е 15 000 лв., но тяхната пазарна цена към момента на инвентаризацията е 7 500 лв. Поради това счетоводителят на Дружеството отчита разход за обезценка в размер на 7 500 лв. При годишното приключване обезценката от 7 500 лв. е взета под внимание и с нея е преобразуван счетоводният финансов резултат в посока увеличение – т.е. разходът не е признат за данъчни цели за 2018 г.
През 2019 г. всичките 1 000 чифта са продадени при разпродажба, на обща стойност от 5 000 лв. В резултат на това се признава обезценката от 2018 г. (в размер на 7 500 лв.) и допълнително се отчита загуба в размер на 2 500 лв., която е реализирана при разпродажбата.
Така в процеса на годишното приключване счетоводителят увеличава разходите на Дружеството с размера на обезценката, която е била отчетена през 2018 г. Това означава, че през 2019 г. възниква обратното проявление на данъчната временна разлика – когато един данъчно непризнат разход, отчетен в предходна година, става данъчно признат в годината на отписване на обезценения актив.
(§38 от Тематично Резюме) (чл.**, ал.*; чл.**, ал.* от ЗКПО)
Виж в контекста на целия сборник