Пример 83. Признаване за Данъчни Цели на Разходи от Обезценка на Стоки
Дружество е търговец на дребно и продава облекло.
През 2017 г. Дружеството притежава 100 броя якета, чиято доставна цена е в размер на 50 000 лв. Якетата са излезли от сезон и актуалност и Дружеството ги обезценява с 30%, за да може да ги продаде. Следователно стойността на обезценката е 15 000 лв. (30% от 50 000 лв.). От тук следва да се изчисли новата цена на якетата – или тяхната балансова стойност. Тя вече е 35 000 лв. (50 000 лв. - 15 000 лв. обезценка). Обезценката няма да бъде призната за данъчен разход в края на 2017 г.
През 2018 г. Дружеството установява, че тези якета отново не са продадени, дори на намалената им с 30% цена, тоест 35 000 лв. Дружеството решава да ги обезцени с още 30%, съответно стойността на новата обезценка е 10 500 лв. (30% от 35 000 лв.). От тук отново следва да се изчисли новата цена на якетата – или тяхната балансова стойност. Тя вече е 24 500 лв. (35 000 лв. – 10 500 лв. обезценка). Тази обезценка също няма да бъде призната за данъчен разход в края на 2018 г.
През 2019 г. Дружеството установява, че отново нито едно от якетата не е продадено с новата им цена от 24 500 лв. Дружеството решава да ги обезцени за трети път – сега с 50%. Стойността на новата обезценка е 12 250 лв. (50% от 24 500 лв.). Дружеството продава якетата на свой клиент за 12 500 лв.
Така, тъй като през 2019 г. всички якета са продадени, през същата година всички обезценки, натрупани през 2017, 2018 и 2019 г., ще бъдат признати на разход за данъчни цели.
(§40 от Тематично Резюме) (чл.**, ал.* от ЗКПО)
Виж в контекста на целия сборник