Съгласно ЗДДС всяко лице, физическо или юридическо, извършващо независима икономическа дейност, без значение от резултата и целта ѝ, се счита за данъчно задължено лице ( ДЗЛ) по този закон. Не са такива лицата, които извършват единствено дейност по трудово правоотношение, както и държавата. Когато едно лице е данъчно задължено, то следва да познава и прилага своите права и задължения.
Данъчно задължените лица по ЗДДС се делят на: регистрирани и нерегистрирани. Съвкупността от двата критерия е изключително важна, тъй като така се определя статутът на лицето, което следва да прилага разпоредбите на закона.
I. Как се определя място на изпълнение при получена услуга от Трета страна съгласно ЗДДС?
Когато става въпрос за получена услуга от трета страна (страна извън ЕС), трябва да се определи мястото на изпълнение на услугите. По правило то се определя винаги на първо място от статута на получателя.
II. Как се документира получената услуга от Трета страна съгласно ЗДДС?
ЗДДС предвижда, че когато мястото на изпълнение на услуга от трета страна е на територията на България, то данъкът следва да бъде начислен и изискан от получателя на услугата. Това не важи, когато получател е физическо лице, което извършва единствено трудова дейност.
III. Какво не трябва да се забравя относно плащанията към Трети страни по получени услуги?
За разлика то ЗДДС, където е възможно физическо лице да бъде ДЗЛ за целите на закона, то при ЗКПО физическите лица не са ДЗЛ. Но за ДЗЛ по ЗКПО плащанията, които се правят с източник Р. България за извършени от чуждестранно лице консултантски услуги, или такива, които са свързани с маркетингови проучвания, а също и услуги по монтаж и инсталиране на материални активи, попадат в т.нар. „възнаграждения за технически услуги“. За този тип възнаграждения, които чуждестранните юридически лица не са реализирали чрез място на стопанска дейност в страната, следва да бъде удържан и деклариран данък при източника. Този данък е окончателен.
