Начислените и удържани осигурителни и здравни вноски (както за сметка на работниците/служителите, така и дължимите от страна на работодателите), трябва да се декларират и внесат до 25-то число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят данните. Важно е да се прави разлика с декларирането и внасянето на данъка върху общия доход, защото при него крайният срок се определя в зависимост от това в кой месец са платени възнагражденията на работниците/служителите, а не от това за кой месец се отнасят.
Подаване на информация за осигурителни вноски и удържания данък
Работодателите са задължени да подават периодично информация (не по-късно от 25-о число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят данните) към НАП. Информацията трябва да включва:
Допънителна информация
При прекратяване на трудовото правоотношение, работодателят трябва да предостави на работника/служителя служебна бележка, удостоверяваща получените през годината/периода доходи, както и удържаните и платени осигурителни вноски и данъци.
По искане на работника/служителя, работодателят трябва да предостави, не по-късно от 31 януари на следващата година, служебна бележка, която удостоверява получените през годината възнаграждения, които подлежат на данъчно облагане, и удържания данък. Също така тази бележка трябва да съдържа информация за допълнително удържания или възстановен данък (ако има такъв), получен в резултат на преизчисляване на дължимия данък в края на годината.
Не по-късно от 31 януари на следващата данъчна година, работодателят преизчислява годишната данъчна основа за възнагражденията, получени по трудов договор, като приспада годишния размер на данъчните облекчения (ако има такива) и определя годишния размер на данъка, когато към 31 декември на данъчната година той/тя е работодател по основно трудовото правоотношение на даден работник/служител. Ако през съответната данъчна година работникът/служителят е имал сключен трудов договор за полагане на допълнителен труд при друг работодател, или е имал сключен основен трудов договор с друг работодател, настоящият работодател трябва да включи доходите, получени от другите трудови правоотношения, към годишната данъчна основа и да определи годишния размер на дължимия данък, ако работникът/служителят предостави служебни бележки за доходите, получени при останалите работодатели.
Когато данъкът, получен при преизчисляване на годишния размер на дължимия данък, определен на база получените трудови възнаграждения, е по-голям от направените до момента авансови плащания през годината, разликата се удържа от работодателя от възнаграждението, дължимо на работника/служителя, до 31 януари и се внася в НАП не по-късно от 25-ти февруари на следващата година.
