Индивидуалният трудов договор се сключва между работодател и работник или служител. С него наетото лице се задължава да предоставя работната си сила при определени условия, а работодателят – да предоставя здравословни и безопасни условия на труд за изпълнение на поставените задачи, както и трудово възнаграждение.
Сключването на трудовия договор на практика се осъществява с полагането на подписите на заинтересованите страни, като законът задължава сключването на договора да стане преди постъпването на работа.
1. Форма
Основно правило за трудовия договор е, че той трябва да е изложен в писмена форма. Тази форма създава сигурност за двете страни относно сключването и съдържанието на трудовия договор. Ако един работник/служител по същество полага труд за работодател без сключен писмен трудов договор, се счита, че такъв е налице, с произтичащи от това задължения за работодателя и права за работника/служителя.
2. Съдържание
Съдържанието на трудовия договор е точно определено в чл. 66 от КТ и включва:
1. Работно място – препоръчително е да се посочва населеното място, а не точен адрес на обекта, в който ще се извършва работата. Така при смяна на офис или производствен обект, когато преместването е в рамките на същото населено място, няма да е необходимо да се изготвя допълнително споразумение.
3. Дата на сключване на трудовия договор – това е датата, на която страните са постигнали съгласие и са положили подписите си върху трудовия договор. Трудовият договор се сключва между работника или служителя и работодателя преди постъпването на работа.
4. Начало на изпълнението – датата, от която реално е налице началото на трудовото правоотношение и когато лицето постъпва на работа – първият му работен ден. Работникът или служителят е длъжен да постъпи на работа в едноседмичен срок, освен ако в договора не е уговорена точна дата на постъпване. Това е важно да се уточни. Ако работникът/служителят не се яви в уговорения първи работен ден или, ако такъв не е уговорен, в едноседмичен срок, ще се счете, че трудовото правоотношение не е възникнало.
Изпълнението на задълженията по трудовия договор започва с постъпването на работника или служителя на работа, което се удостоверява писмено чрез Протокол за постъпване на работа или подписване в трудовия договор на дата на постъпване.
5. Времетраене – това е видът и срокът на действие на трудовия договор – безсрочен (чл. 67, ал. 1, т. 1 от КТ) и срочен (чл. 68 от КТ). Безсрочният трудов договор се сключва за неопределено време, т.е. докато не бъде прекратен по съответния законов ред по желание на една от страните в трудовото правоотношение. Според чл. 68 от КТ, видовете срочен трудов договор са следните:
- скрито платено съдържание: 56 думи;
* Отпуски – посочва се размерът на платения годишен отпуск, както и размерът на други видове отпуски, на които работникът или служителят има право. В случай че не са изрично посочени, той ще има право на минималните размери, които се съдържат в разпоредбите на КТ.
* Срок за предизвестие – посочва се срокът за предизвестие при прекратяване на трудовия договор. КТ е въвел задължение срокът да бъде еднакъв за двете страни и не може да бъде по-дълъг от 3 месеца. При срочните трудови договори този срок не може да бъде по-дълъг от срока на самия договор.
Например:
* Трудово възнаграждение – посочва се основното и допълнителните трудови възнаграждения. Основната работна заплата е възнаграждение за изпълнението на определените трудови задачи, задължения и отговорности, присъщи за съответното работно място или длъжност в съответствие с приетите стандарти за количество и качество на труда и времетраенето на извършваната работа. Допълнителните възнаграждения – някои от тях са заложени в КТ, а други в нормативните актове по прилагането му, като например Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ). Едно такова задължително допълнително трудово възнаграждение е това за придобит трудов стаж и професионален опит.
* Работно време – посочва се продължителността на работния ден или седмица цифром и словом.
Например,
3. Специфики
Спецификите на трудовия договор са свързани с уговарянето на други условия, които не са определени с императивни разпоредби на нормативен акт. Например,
