Как да се защитя от (агресивни) кредитори?

актуална версия версия: 7 март 2023 3518 уникалност: 93.8%

Защитата от кредитори е важен въпрос за всяко дружество, защото при забавена или неправилно проведена защита, е възможно то да остане без активи или да бъдат запорирани оборотни средства, с които дотогава успешно е осъществявало дейността си. Тези пропуски биха могли да доведат до възпрепятстване дейността на дружеството или дори до фалит.

С цел събиране на дължимите суми, понякога кредиторите използват средства и методи, които са недопустими съгласно законодателството на България и актовете на ЕС. За да се избегне подобна възможност, най-добрата защита от кредитори включва последователни етапи, които са посочени по-долу.

Ако дадено дружество е пропуснало да се защити в някой от посочените по-долу етапи, това в никакъв случай не означава, че последваща защита не е възможна или е безпредметна. Напротив – длъжникът има право да се защити във всеки един момент, с предвидените и подходящи законови средства, което може да се окаже решаващо за целия процес.

I. Превантивни мерки преди поемане на задължението

Винаги е най-добре да бъдат взети превантивни мерки още преди задължението да възникне. Затова е много важно да се проверят всички клаузи на договора, който предстои да бъде сключен – дали се съдържат неравноправни, недействителни клаузи или такива, които биха могли в бъдеще да поставят дружеството в тежко положение.

Най-общо казано, неравноправна клауза за предприятието е всяка договорка, която не е справедлива и създава дисбаланс между правата и задължения на дружеството и правата и задълженията на кредитора, което е в ущърб на дружеството. Това може да бъде всяка уговорка, която е във вреда на дружеството и не отговаря на изискването за добросъвестност и морал, създавайки значителен дисбаланс в задълженията и правата на длъжника и кредитора.

Такива са например клаузите, при които:

  1. се освобождава или се ограничава отговорността на кредитора, произтичаща от закон;
  2. се изключват или се ограничават правата на длъжника, произтичащи от закон;
  3. се поставя изпълнението на задълженията на кредитора съобразно едно или няколко условия, чието изпълнение зависи единствено от неговата воля;
  4. длъжникът се задължава, ако не изпълни своите задължения, да плати необосновано високо обезщетение, както и лихва или неустойка;
  5. се позволява на кредитора да бъде освободен от своите задължения по договора по собствена преценка, като същевременно такава възможност не е дадена на длъжника;
  6. се позволява на кредитора да прекрати действието на безсрочен договор по своя собствена инициатива, без даде предизвестие на длъжника;
  7. се позволява на кредитора да променя едностранно условията на договора – на основание, което не е предвидено в него;
  8. се предвижда едностранно увеличение на цените, без длъжникът да има правото да се откаже от договора, ако прецени, че цената е значително завишена;
  9. кредиторът има право да определи дали услугата/стоката отговаря на условията, които са посочени в договора;
  10. длъжникът е длъжен да изпълни задължения си, дори когато кредиторът не е изпълнил своите;
  11. се изключва или се възпрепятства правото да бъде предявен иск пред съд;
  12. се ограничават необосновано средствата, с които длъжникът може да докаже изпълнението си или му се налага тежестта да доказва факти, които според закона би следвало да се докажат от другата страна по договора, и др.

1.1. Нищожност на договор

Клаузи в договора са нищожни, когато заобикалят или противоречат на закона или морала, когато са с невъзможен предмет, когато липсва съгласие на някоя от страните или когато не е спазена предписана от закона форма или основание. Същото важи и за привидните договори.

1.2. Унищожаемост на договор (доказва се по съдебен ред)

Клаузите в договора са унищожаеми, когато са сключени от лице, което няма представителна власт (няма валидно пълномощно или не е представляващ дружество). Същото важи и за договорите, сключени при грешка, измама, заплашване или при крайна нужда.

Клаузи, които биха могли в бъдеще да поставят дружеството в тежко положение, са онези договорени условия в договора, които макар и да не страдат от пороците, изброени по-горе, поради своя характер и при възникване на условия за прилагането им, могат да доведат до необичайни и крайно негативни последици или най-малкото да затруднят значително последващата защита. Тези условия обикновено са строго специфични за всеки вид договор, поради което и не могат да бъдат обхванати общо.

II. Превантивни мерки, които да се предприемат преди образуването на съдебно производство и принудително изпълнение

Дори и да бъде сключен договор, в който правата и интересите на страните са най-справедливо и еднакво защитени, когато длъжникът изпадне в невъзможност да изпълни своите задължения, това неминуемо ще доведе до ответна реакция на кредитора и предприемане на действия от негова страна. Именно поради тази причина е изключително важно длъжникът да бъде защитен още в най-ранния момент, в който възникне ситуация, която може да доведе до действия срещу него от страна на кредитора – включително и съдебни действия.

В случай че длъжникът има финансови затруднения, той следва да предприеме необходимите превантивни мерки възможно най-рано. Колкото по-рано се случи това, вероятността тези мерки да са успешни и да постигнат желаната цел е по-голяма. По този начин има шанс да се съхрани имуществото на длъжника и да не се стигне до по-големи загуби.

За съжаление, невинаги е длъжниците могат да плащат навреме задълженията си – било поради неправилно управление на паричните потоци, несполучливи сделки, нерегулярни плащания от доставчици, или поради други, зависещи или независещи от него причини.

Когато се стигне до момента, в който длъжникът е разбрал, че няма да има възможност да плати навреме задълженията си, е препоръчително първо да пристъпи към преговори с кредитора. По този начин длъжникът може да получи разсрочване или отсрочване на задълженията си, а и това би помогнало да се запази добрата комуникация с кредитора, както и търговските отношения с него.

Невинаги е възможно да се постигне разбирателство с кредитора, но въпреки това може да има желание и от двете страни за постигане на споразумение. Когато това е така, може да се прибегне до медиация. Тя се провежда от сертифицирани и обучени специалисти – медиатори. Това е изцяло доброволен (без задължителен характер) способ за уреждане на спорни въпроси. Целта на медиацията е както самото уреждане на спора, така и сключването на споразумение, взаимно изгодно и за двете страни. Това споразумение има задължителен характер.

Още на този етап е важно да се прецени дали вземането на кредитора не е вече погасено по давност. Принципното положение е, че всички вземания на частните кредитори се погасяват с изтичането на 5-годишна им давност. Има обаче и изключения – задълженията за наеми, лихви, неустойки, както и при периодични плащания (наеми или задължения към топлофикационните дружества, ВиК, мобилните оператори и електроразпределителните дружества), които се погасяват с 3-годишна давност. Публичните задължения към държавата, от друга страна, се погасяват с 5-годишна давност, а абсолютната давност е 10 години. За да се приложи давността обаче, най-напред внимателно трябва да се анализира конкретното вземане и неговите компоненти, след което е необходимо кредиторът да бъде уведомен от длъжника, че вече счита вземането за погасено по давност.

Възможно е длъжникът да притежава насрещни вземания срещу кредитора, с които може да извърши съответното насрещно прихващане, като по този начин отчасти или изцяло да се освободи от задължението си.

На следващо място, възможно е длъжникът да откаже да плати (изцяло или отчасти) на кредитора по даден договор, ако и той не е изпълнил някое от своите задължения по него.

Разбира се, най-често срещаният метод за защита от кредитори е разпореждането с имущество, включително неговото прехвърляне, за да се погаси задължението. Това обаче следва да се осъществи много внимателно и при съблюдаване на действащия правен режим. Видовете способи за разпореждане с имущество са покупко-продажбата, замяната, дарението, апортът в дружество, преобразуване на дружеството (посредством отделяне или разделяне), вливане или сливане, както и учредяването на ипотека или залог.

Съществува възможност длъжникът да инициира производството по стабилизация, чиято цел е постигане на споразумение между него и кредиторите му за начина на изпълнение на задълженията му, което да доведе до продължаване на дейността. Като крайна мярка е възможно да се прибегне и до иницииране на производство по несъстоятелност.

III. Защита на длъжника на етап съдебно производство

  • Когато кредиторът е инициирал производство за обезпечаване на иска (със запор, възбрана или други мерки) – защитата е чрез жалба срещу обезпечителната заповед.
  • Когато кредиторът е инициирал заповедно производство – защитата е чрез възражение срещу заповедта за изпълнение. Когато е издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, защитата се осъществява чрез възражение и жалба срещу разпореждането за незабавно изпълнение, но това става в следващата фаза, посочена по-долу.
  • При исково производство – длъжникът придобива качеството на ответник и следва да подаде отговор на исковата молба. С нея следва да се представят доказателства и доказателствени искания (т.е. документи, разпит на свидетели, искане за изготвяне на експертиза и т.н.), да се направят всички възражения (например възражение за изтекла погасителна давност, за съдебно прихващане, за упражнено право на задържане, за наличие на прекратителни или отлагателни условия в договора и др.). Съдът се произнася с решение, което може да се бъде обжалвано в срок – първоинстанционното решение пред въззивната (втората) инстанция, а решението на въззивния съд – пред касационната инстанция (ВКС).

IV. Защита при започнало производство по принудително изпълнение за удовлетворяване на вземанията

Съществуват различни правни способи за принудително събиране на вземанията – индивидуално принудително изпълнение по реда на ГПК, универсално принудително изпълнение (несъстоятелност) по реда на ТЗ, принудително изпълнение по реда ЗОЗ, принудително изпълнение по реда на ДОПК и реализиране на финансовото обезпечение по реда на ЗДФО.

Предвид това, че всяко едно от посочените производства се развива по различен начин и на базата на различни нормативни актове, в настоящата статия ще посочим само някои общи характеристики на най-разпространеното – индивидуалното принудително изпълнение по реда на ГПК.

На първо място следва да се отбележи, че когато има вече образувано изпълнително дело при съдебен изпълнител, длъжникът не трябва да се укрива и/или да не получава съобщенията и призовките от съдебния изпълнител. Укриването има смисъл само ако се цели известно забавяне на производството, но няма да доведе до качествена промяна в положението. Дори напротив – производството ще се развие без участието на длъжника и по този начин той ще бъде лишен от възможността да реагира своевременно на всяко действие спрямо него, което счита за незаконосъобразно. Едновременно с това ще се начислят и допълнителни разноски за сметка на длъжника.

Както е посочено по-горе, когато е издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, защитата по отношение на тях се осъществява на този етап чрез възражение и жалба срещу разпореждането за незабавно изпълнение.

При образувано изпълнително дело, защитата се осъществява най-вече чрез жалба срещу действията на съдебния изпълнител. На обжалване подлежат само строго определени действия, посочени в закона, и затова е изключително важно длъжникът да е информиран за етапа, на който се намира изпълнителното дело, и съответно да реагира в срок на всяко действие, което е незаконосъобразно. Лицата, които имат право да подават жалби, също са строго определени, като най-общо може да се каже, че това са длъжникът или трети лица, засегнати от изпълнението.

Самата оценка на запорирано и/или възбранено имущество не подлежи на обжалване пред съд, но длъжникът има възможност да я оспори пред съдебния изпълнител. Режимът, който е приложим за оценката на движими и недвижими вещи, е различен – съответно различни са и режимите, касаещи оспорването.

Вещото лице, което прави оценка на недвижимите вещи, следва да е вписано по реда на Закона за съдебната власт в Списъка на специалистите, утвърдени за вещи лица, или да е вписано в регистъра на независимите оценители по реда на Закона за независимите оценители. Извършената оценка на недвижимите вещи се съобщава на страните. Страната, която не е съгласна с нея, има право в 7-дневен срок да я оспори, като заплати за втора оценка на недвижимия имот на вещо лице, което отговаря на посочените изисквания по-горе. Когато са извършени две или повече оценки на един и същ недвижим имот, стойността му се определя като средноаритметична на всички стойности.

Защитата при образувано изпълнително дело по реда на ГПК може да се осъществи не само чрез жалба срещу действията на съдебния изпълнител, но и чрез съдебен иск. Право на иск отново имат не само длъжникът, но и трети лица, които са засегнати от изпълнението – в предвидените от закона хипотези.

Важно е да се знае, че съдебните изпълнители носят отговорност, ако са провели процесуално незаконосъобразно принудително изпълнение. Защитата на длъжника в този случай се осъществява чрез иск за вреди срещу частния съдебен изпълнител (ЧСИ), а ако съдебният изпълнител е държавен (ДСИ), искът следва да се заведе срещу държавата.

Посочените по-горе етапи на защита обхващат възможностите за защита в най-общ план, като не могат да се изброят изчерпателно всички законови възможности – поради спецификата на всеки отделен случай. Защитата ще бъде толкова по-ефикасна, колкото по-рано и по-професионално бъде осъществена.

Нашата препоръка е във всеки случай, в който у длъжника възникнат съмнения относно възможността му самостоятелно да осъществи посочената по-горе защита, независимо от нейния етап, да се обърне към квалифициран специалист, който притежава необходимите юридически знания и професионални умения, за да защити правата и интересите му.

В практиката често се срещат кредитори, колекторски фирми и съдебни изпълнители, които грубо погазват процесуалните правила и действат изключително агресивно. В този случай длъжникът се нуждае от адвокат и консултант с безупречна компетентност и опит в подобни ситуации.