Продължителността на работния ден е един от задължителните реквизити на трудовия договор, които са законово определени в Кодекса на труда. В този смисъл работното време на служителя е обусловено от продължителността на работния ден, който страните са уговорили по трудовото правоотношение.
Работното време при такъв режим може да бъде максимум 10 часа, а общият брой часове през работната седмица не може да бъде повече от 48 часа. За служители с намалено работно време (непълнолетни и лица, извършващи работа при специфични условия, с рискове за здравето и живота) е регламентирано друго правило. Работният им ден не може да се увеличи с повече от един час над намаленото им работно време, а удължената им работна седмица не трябва да надвишава 40 часа.
Законът ограничава правомощието на работодателя да удължава работното време и в рамките на календарната година. Той може да се възползва от предоставената му възможност най-много през 60 работни дни за 1 календарна година, но не и за повече от 20 работни дни последователно.
В КТ е предвидено и правило относно случаите, при които трудовото правоотношение на служител е прекратено преди да бъде извършено компенсиране. В тази ситуация разликата до нормалния работен ден трябва да му бъде заплатена като извънреден труд.
